Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов (, ) е френски литературовед и литературен критик, една от водещите фигури на френския литературен Романтизъм. Изобретател на собствен метод, който по-късно бива наречен „биографичен“. Пише също и поезия и художествена проза.

Биография Роден е на 23 декември 1804 година в Булон сюр Мер, Франция. След завършване на средното си образование в Париж, постъпва в медицинско училище, но не го завършва.

От 1824 сътрудничи на списанието на „младото поколение“ романтици – „Globe“ и така става част от кръга на Юго и водещ критик на групата. По това време и под влияние на кръга около „Globe“ той решава да каже думата си и като поет и издава сборника си със стихове „Животът, стихотворенията и мислите на Жозеф Делорм“ (1829). Следват „Утешение“ (1830) и „Августовски мисли“ (1937), както и романът „Сладострастие“ (1834). След техния неуспех, след 1837 г. Сент-Бьов се отдава само на историко-литературна и критическа дейност. Първият му по-голям труд – „Историческа и критическа картина на френската поезия и театър през XVI век“ (1828), е посветен на историческото обосноваване на романтизма като завършек на изконните традиции на френската литература, прекъснати от временната доминация на класицизма.Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов на сайта „Литературен свят“ Според Сент-Бьов „предшественици“ на романтизма са Пиер дьо Ронсар, Жоашен дю Беле и други поети от XVI век.

От 1837 г. чете лекции в Лозана (Швейцария). Там започва монументалната си „История на Пор-Роял“ (Histoire de Port-Royal, 1840 – 1860) – труд за янсенизма.

От 1844 е член на Френската академия. Получава катедра по литература в Лиежкия университет (Белгия), чете курс лекции за Шатобриан.

Умира на 13 октомври 1869 година в Париж на 64-годишна възраст. Погребан е в гробището Монпарнас в Париж.

Научна дейност Сент-Бьов разработва собствен метод (по-късно наречен „биографичен“), един от първите научни способи за проучване на художествената литература. В този метод се разглеждат биографията и личността на даден автор като значими моменти от неговия живот. Акцентира се върху творчеството, връзката между биографията на писателя и характеристиките на литературните произведения, създадени от него.

Сент-Бьов предлага работата върху автора да започне с изучаването на роднините му, с неговия баща, братя и сестри и особено с майката. В неговия „биографичен метод“, пресечна точка на отношенията на реалността и традициите е биографичният автор, а не авторът на субекта на съзнанието, концептуалният автор, израз на който е художественият текст. В основата на биографичния метод стои представата за това, че авторът на дадено произведение е жив човек с неповторима биография и събития, които влияят на неговото творчество.

Библиография Поезия Vie, poésies et pensées de Joseph Delorme (1829) Les Consolations (1830) Pensées d'août (1837) Livre d’amour (1843) Poésies complètes (1863)

Романи и новели Volupté (1835) Madame de Pontivy (1839) Christel (1839) Le Clou d’or qu'il dédia à Sophie de Bazancourt, femme du général François Aimé Frédéric Loyré d'Arbouville La Pendule (1880)

Критика, есеистика Tableau historique et critique de la poésie française et du théâtre français au seizième siècle (1828), 2 тома Port-Royal (1840 – 1848), 4 тома; (2 изд. – 1860, 5 тома) Portraits littéraires (1844), 2 тома; (2 изд. – 1876 – 78), 3 тома Portraits contemporains (1846), 2 тома; (2 изд. – 1869 – 71), 5 тома Portraits de femmes (1844) (2 изд. – 1870) Causeries du lundi (1857 – 1862), 16 тома Nouveaux lundis (1863 – 1872), 13 тома Premiers lundis (1874 – 75), 3 тома Étude sur Virgile (1857). Étude sur Virgile , издание, анотирано от Анри Гьолцер (1895). Chateaubriand et son groupe littéraire (1860), 2 тома Le Général Jomini (1869) Madame Desbordes-Valmore (1870) M. de Talleyrand (1870) P.-J. Proudhon (1872) Souvenirs et Indtscrétions (1872) Chroniques parisiennes (1843 – 1845 и 1876) Les cahiers de Sainte-Beuve (1876) Mes poisons (1926) Cahiers intimes inédits (1933)

Кореспонденция Lettres à la princesse (Mathilde) (1873) Correspondance de C. A. Sainte-Beuve (1822 – 1865) (1877 – 78), 2 тома Nouvelle correspondance de C. A. Sainte-Beuve (1880) Lettres à Collombet (1903) Correspondance avec M. et Mme Juste Olivier (1904) Lettres à Charles Labitte (1912) Lettres à deux amies (1948) Lettres à George Sand Lettres à Adèle Couriard Correspondance générale, (1935– )19 тома

Биографии Le général Jomini, étude, Paris 1869. Le général Jomini, étude на сайта Gallica

На български Сент Бьов. Портрети. Превод от френски Ана Сталева. София: Наука и изкуство, 1978, 494 с. Сент-Бьов. Сладострастие. Превод от френски Иван Кьосев. София: Гал-Ико, 1993, 381 с.

За него II. Levallois J., Sainte-Beuve, P., 1872 Morand F., Les jeunes années de C. A. Sainte-Beuve, P., 1872 Haussonville O., d’, C. A. Sainte-Beuve, sa vie et ses œuvres, P., 1875 Pons A.-J., Sainte-Beuve et ses inconnues, P., 1879 Nicolardot L., La confession de Sainte-Beuve, P., 1882 Troubat J., Souvenirs du dernier secrétaire de Sainte-Beuve, P., 1890 Brunettière F., Evolution des genres dans l’histoire de la littérature, P., 1890; Brunettière F., L’evolution de la poésie lyrique en France au XIX siècle, P., 1894 Hugo V., Correspondance, t. I. P., 1896 Sand O., Lettres à A. de Musset et à Sainte-Beuve, P., 1897 Faguet E., Politiques et moralistes du XIX-e siècle (3 série), P., 1899 Pailleron M. L., F. Buloz et ses amis, Sa vie littéraire sous Louis Philippe, P., 1919 Choisy L. F., Sainte-Beuve, l’homme et le poète, P., 1921 Michaut G., Sainte-Beuve, P., 1921 Bellesort A., Sainte-Beuve et le XIX-e siècle, P., 1927 Prévost J., Les epicuriens français, P., 1931

Източници

Външни препратки От него „Сонет за сонета“ (стихотворение), превод от френски Пенчо Симов, електронно списание Литературен свят, бр. 41, юни 2012 „На Виктор Юго“ (стихотворение), превод от френски Пенчо Симов (Във: Френска поезия. София: Народна култура, Библиотека „Световна класика“, 1978), тук – Моята библиотека, 21 октомври 2011 „Затишие“ (стихотворение), превод от френски Пенчо Симов (Във: Френска поезия. София: Народна култура, Библиотека „Световна класика“, 1978), тук – Моята библиотека, 21 октомври 2011 Произведения на Сент-Бьов на сайта на Projet Gutenberg What Is a Classic? на сайта Bartleby.com Œuvres Произведения на Сент-Бьов в портал Gallica

За него Марсел Пруст, „Методът на Сент Бьов“, превод от френски Юлиан Жилиев, електронно списание LiterNet, 09.02.2013, № 2 (159) Марсел Пруст, Из „Методът на Сент Бьов“, превод от френски Юлиан Жилиев, електронно списание Литературен клуб, 3 декември 2012 г. Марсел Пруст, „Сент Бьов и Бодлер“ , превод от френски Юлиан Жилиев, електронно списание Либерален преглед, 13 януари 2013 г.

Категория:Френски литературни критици Категория:Френски писатели Категория:Френски романисти Категория:Поети на Романтизма Категория:Преподаватели в Колеж дьо Франс Категория:Преподаватели в Лиежкия университет Категория:Членове на Френската академия Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Родени в Булон сюр Мер Категория:Починали в Париж Категория:Погребани на Монпарнас