Kлаудио Магрис (, роден в Триест на 10 април 1939 г.) е италиански германист, писател и публицист.

Особено място в неговите есета заема културното наследство на някогашната Австро-Унгарска империя. Университетската му специалност е германистика, но интересите и цялостното му академично и литературно творчество са ориентирани към по-общата европеистика.

Биография Клаудио Магрис завършва „Германистика“ в университета в Торино и започва да преподава там. След 1978 г. продължава преподавателската си дейност в родния си Триест. През 1994 – 1998 г. е сенатор, избран от републиканската листа в родния си град. Сътрудничи на италианския вестник „Кориере дела сера“, в който известно време има рубрика и публикува есета на различни темиСтатии от Клаудио Магрис във вестник „Кориере дела сера“ .

„Митът за Хабсбургската империя в австрийската литература“ е тема на докторската му дисертация и основа на първата книга, която публикува. Международно признание обаче му донася есеистичната книга „Дунав“, в която реката служи като символ за цялата европейска култура.

Превежда на италиански творби от Ибсен, Клайст, Бюхнер, Грилпарцер, Шницлер и други.

Признание В последните години името на Клаудио Магрис фигурира в списъка на предложенията за Нобелова наградаRichard Lea, „Who will win the Nobel prize for literature? (This year Philip Roth, Les Murray and Claudio Magris head the bookies' lists)“, в. Guardian, 8 октомври 2007. Lindesay Irvine, „The Nobel literature prize: place your bets“, в. Guardian, 8 октомври 2008. През 2008 г. Магрис дори води залаганията на британската заложна компания Ladbrokes със съотношение 3 към 1 – вж. Charles McGrath, „Lost in Translation? A Swede’s Snub of U.S. Lit“, в. The New York Times, 5 октомври 2008. . Той е получил значителен брой награди в различни страни – наградата „Стрега“ (1997 – за романа „Микросветове“), наградата „Еразъм“ (2001)Биографична справка и лаудацио на Клаудио Магрис на сайта на Наградата „Еразъм“. , Claudio Magris, „The Fair of Tolerance“ , Реч при получаването на наградата „Еразъм“, Eurozine, 2001-12-27. , Наградата на принца на Астурия (2004)Биографична справка, обосновка на журито и реч на Клаудио Магрис по приемането на наградата на сайта на Наградата на принца на Астурия. , Държавната награда на Австрия за европейска литература (2005)„Österreichische StaatspreisträgerInnen für Europäische Literatur“ на сайта Австрийски библиотеки в чужбина , наградата „Валтер Халщайн“ (2008)„Hallstein-Preis an Claudio Magris“, „Der Standard“, 10. November 2008. , „Claudio Magris erhält Walter-Hallstein-Preis“, „Die Presse“, 08.10.2008. , Наградата за мир на немските книгоразпространители (2009)„Der Preisträger 2009: Claudio Magris“ на сайта на Наградата за мир на немските книгоразпространители. , „Claudio Magris erhält Friedenspreis“, Die Welt, 18.06.2009. , наградата „Шарл Вейон“ за есеистика (2009)„Claudio Magris: Prix Européen de l’Essai Charles Veillon 2009 pour l’ensemble de son oeuvre“ на сайта на Европейска награда за есеистика Шарл Вейон. .

Почетен доктор на университета в Клагенфурт (1995) и на Университета Комплутенсе в Мадрид (2006).Doctores Honoris Causa на сайта на университета Комплутенсе.

През 2001 – 2002 г. води лекционен курс в Колеж дьо Франс под наслова 'Нихилизъм и меланхолия'. Нобелистът от 2010 г., Марио Варгас Льоса, обсъжда разбиранията си за литературата с Магрис, като разговорът им бива издаден в специална брошураLa letteratura è la mia vendetta, Claudio Magris e Mario Vargas Llosa, Mondadori, 2012..

Библиография Романи Illazioni su una sciabola (1984) Stadelmann (1988), награда „Багута“ Un altro mare (1991) Другото море, изд. „Авангард принт“, 2013, прев. Огнян СтамболиевОгнян Стамболиев, „Другото море“ от Клаудио Магрис (ревю)“, ЛиРа, 13 юни 2013 г. Il Conde (1993) Microcosmi (1997) – награда „Стрега“ La mostra (2001) Alla cieca (2005) Lei dunque capirà (2006) Il vecchio e la sua gabbia (2014) Non luogo a procedere (2015) Tempo curvo a Krems (2019) Croce del Sud. Tre vite vere e improbabili (2020)

Детска литература

Storia di Gali Gali (2019)

Театър

Stadelmann (1988) Le voci (1994) La mostra (2001) Lei dunque capirà (2006) Teatro: Stadelmann · Le Voci · Essere già stati · La mostra · Lei dunque capirà (2010)

Есеистика

Il mito asburgico nella letteratura austriaca moderna (1963) Wilhelm Heinse (1968]) Tre studi su Hoffmann (1969) Lontano da dove. Joseph Roth e la tradizione ebraico-orientale (1971) L'anarchico al bivio. Intellettuali e politica nel teatro di Dorst (1974), в съавторство с Чезаре Казес L'altra ragione. Tre saggi su Hoffmann (1978) Dietro le parole (1978) Itaca e oltre e Trieste. Un'identità di frontiera (1982), en collaboration avec Angelo Ara L'anello di Clarisse. Grande stile e nichilismo nella letteratura moderna (1984) Danubio (1986) Дунав: Биографията на една река, изд. „Авангард принт“, 2013, прев. Ваньо Попов Microcosmi (1997) Utopia e disincanto. Saggi 1974 – 1998 (1999) L'infinito viaggiare (2005) La storia non è finita (2006) Alfabeti, 2008 Livelli di guardia. Note civili (2006 – 2011) (2011) Letteratura e ideologia (2012) Zigaina. Il paesaggio come anatomia (2014), с Франческа Агостинели Segreti e no (2015) Istantanee (2016) Polene (2019) Dura un attimo il giorno (2025) Nihilisme et mélancolie. Jacobsen et son Niels Lyhne (leçon inaugurale faite le 25 octobre 2001, Collège de France, chaire européenne), Paris: Collège de France, 2001 Déplacements (френски превод на хроники от вестник „Кориере дела Сера“, 1981 – 2000), Paris, 2003

Писма, разговори

Democrazia, legge e coscienza (2010), със Стефано Леви дела Торе La Letteratura è la mia vendetta (2012), с Марио Варгас Льоса Ti devo tanto di ciò che sono. Carteggio con Biagio Marin (2014), ред. Ренцо Сансон Comportati come se fossi felice (2015), интервю от Марко Алони Inventarsi una vita. Un dialogo (2022), с Паоло ди Паоло

Сборници

Opere (volume I: dal 1963 al 1995), ред. Ернестина Пелегрини (2012) Opere (volume II: dal 1997 al 2019), ред. Ернестина Пелегрини (2021)

Преводи

Франц Грилпарцер, Medea (1982) Артур Шницлер, Le sorelle ovvero Casanova a Spa (1988) Георг Бюхнер, Woyzeck (2001) Traduzioni teatrali (2021), колекция от театрални преводи

Източници

Външни препратки „Русе, в дома на Канети“ (откъс от „Дунав“), превод от италиански Огнян Стамболиев, „Литературен клуб“, електронна публикация на 5 февруари 2006 г. „Клаудио Магрис – интервю“, Deutsche Welle, 26 март 2004 Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Клаудио Магрис, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано Màgris, Claudio, в: Treccani, la cultura italiana

Категория:Германисти Категория:Италиански пътеписци Категория:Италиански есеисти Категория:Колумнисти Категория:Италиански преводачи Категория:Преводачи от немски език Категория:Италиански езиковеди Категория:Законодатели Категория:Торински университет Категория:Доктор хонорис кауза Категория:Носители на награда „Франц Кафка“ (Прага) Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Носители на литературни награди на Австрия Категория:Носители на награда „Стрега“ Категория:Родени в Триест