Суверенен военен орден на хоспиталиерите на свети Йоан, от Йерусалим, Родос и Малта (познат още и като Малтийски орден) – рицарски религиозен орден на римокатолическата църква. Най-старият рицарски орден в света Sainty, Guy Stair, ed. World Orders of Knighthood and Merit", Burke’s, August 2006..

Малтийският орден има статут на наблюдател в ООН Межправительственные организации, имеющие статус наблюдателя – Государства – члены ООН: Другие организации, которые получили приглашение выступать в качестве наблюдателей на сессиях и во время работы Генеральной Ассамблеи и которые имеют постоянные представительства при штаб-квартире ООН – Суверенный Военный Мальтийский орден. Има дипломатически отношения със 104 страни, поддържа голям брой посланициОфициальный сайт посольства Суверенного Военного Ордена Мальты в России: Двусторонние отношения с государствами. В международното право Малтийският орден е държавоподобно образувание Мальтийский орден в Католической энциклопедии, а той самият се счита за държава Мальтийский орден в Католической энциклопедии. Суверенитетът на Малтийския орден се разглежда на ниво на дипломатическа мисия, но не и като суверенна държава. Понякога се разглежда и като микродържава Мальтийский орден в Католической энциклопедии. Претенциите на ордена за суверенитет се оспорват от някои учениThe Legitimacy Of Orders Of St (PDF)..

Орденът издава собствени паспорти, марки и автомобилни номера, печата собствена валута и притежава собствен химн.

Правителство

Управлението на Суверенния Малтийски орден е поверено на правителство, наречено Суверенен съвет„Sovereign Order of Malta“ – официален уебсайт, страница за Sovereign Council. Суверенният съвет подпомага Великия магистър в правителството на Ордена на Малта и е съставен от Великия магистър на Ордена, който го председателства, ръководителите на четирите Висши офиса (Grand Commander, Grand Chancellor, Grand Hospitaller and Receiver of the Common Treasure) и шестима други членове. Членовете на Суверенния съвет с изключение на Великия магистър се избират на всеки 5 години от Върховното събрание на рицарите, наречено Chapter General. Суверенният съвет се свиква от Великия магистър и заседава в седалището на Ордена на Малта поне 6 пъти в годината, както и при специални обстоятелства.

Великият магистър се избира до живот измежду видните рицари, наречени Professed Knights, от Общото събрание на Държавния съвет с име Council Complete of State. Според Конституцията, като висш религиозен ръководител и Суверен, Великият министър трябва изцяло да се посвети на развитието на дейностите на Ордена и да дава пример с живота си според християнските принципи на всички членове на Ордена. На него е поверена върховната власт и заедно със Суверенния съвет издава законодателните мерки, които не са обхванати от Конституцията, обнародва правителствени актове, управлява активите на Общото съкровище, ратифицира международни споразумения и свиква Върховното събрание на рицарите (Chapter General).

Държавите, с които Орденът има дипломатически отношения, признават Великия магистър с прерогативите, имунитетите и отличията, запазени за държавните ръководители. На Великия магистър се присъжда титлата Най-изтъкнато Височество (Most Eminent Highness) и Светата римска църква му присвоява званието кардинал. „Sovereign Order of Malta“ – официален уебсайт, страница за Grand Master.

География

В днешно време Италианската република признава съществуването на Малтийския орден на своя територия в качеството на суверенна държава Андреев А. Р., Захаров В. А., Настенко И. А. История Мальтийского ордена. XI—XX века. – М.: SPSL – „Русская панорама“, 1999. – 464 с., а също и екстериториалността на неговата резиденция в Рим, Малтийския дворец, и на т.нар. Магистрална вила. От 1998 година орденът владее и Форт Сант Анджело, също притежаващ екстериториален статус с течение на 99 години от момента на сключването на договора с правителството на Република Малта. По такъв начин, орденът формално има територия, над която се осъществява собствена юрисдикция. Въпросът за фактическия статус на тези територии (собствена територия на ордена или територия на дипломатическо представителство, временно придадена за неговите нужди) е предмет на абстрактни юридически дискусии. Фактически Суверенният военен орден на Хоспиталиерите на св. Йоан Йерусалимски, Родоски и Малтийски е крайно влиятелна структура. Неговите политически позиции са такива, че въпросът за уточняване на статуса на щаб-квартирата му едва ли ще се разреши в близките времена.

Интересен факт

Във вратите на резиденцията на малтийските рицари в Авентина, Магистралната вила, по проект на Джовани Пиранези е направен специален отвор. Има мнение, че оттам се виждат цели три държави: Малтийският орден (на когото принадлежи резиденцията), Ватикан (базиликата Свети Петър) и Италия (на която принадлежи всичко отстрани). Да се отличи вида на отвора от обикновените прозорци на замъка е лесно: на него винаги дежурят двама въоръжени карабинериПутеводитель по Риму. Семь холмов – Авентинский холм.

Население

По данни на ордена негови членове са 13 000 души по света, като освен това в структурата му присъстват 80 000 доброволци и 20 000 медицински работници. По данни на ордена съществуват и около 10 500 души, притежаващи негов паспорт. Паспортът на Малтийския орден се признава от много страни и неговият притежател има право на безвизово влизане в 32 страниСписание „Втори паспорт“ – Нестандартни паспорти.

Съгласно Конституцията на Малтийския орден, членовете му се разделят на три класи. Всички те са длъжни да водят примерен живот в съответствие с учението и заповедите на Църквата и да се посветят на работите на ордена за оказване на хуманитарна помощ. Членовете на първата класа са Рицарите на справедливостта или Признатите рицари и Признатите манастирски капелани, които са дали обет за „бедност, целомъдрие и послушание, водещо към живот според Евангелието“. Те се смятат за монаси по каноническото право, но не е задължително да прекарат живота си в манастири. Членовете на Втората класа са рицари на послушанието, даващи обет за послушание, длъжни да живеят по християнските принципи и възвишените нравствени принципи на ордена. Рицарите на справедливостта са длъжни да спазват предписанията за рицари-послушници.

Те се разделят на три категории: Рицари и дами на честта и предаността в послушанието Рицари и дами на милостта Господна и предаността в послушанието Рицари и дами на милостта на магистъра и предаността в послушанието

Членовете на Третата класа не приемат нито обет, нито обещание. Те приемат задължението да живеят праведен християнски живот, да вземат активно участие в грижата за болните и да оказват социална помощ на ордена.

Те се разделят на шест категории: Рицари и дами на честта и предаността Манастирски капелани ad honorem Рицари и дами на милостта Господна и предаността Магистратски капелани Рицари и дами на милостта на магистъра Рицари (мъже и жени) на предаността

Изискванията за приемане в различните класи и категории определя Кодексът на Малтийския орден.

Икономика

Орденът има некомерсиална планова икономика. Източници на доходи са на първо място дарения, също и продажба на пощенски марки и юбилейни монети. Малтийският орден притежава и своя собствена валута – малтийско скудо. Установен е курс към еврото: 1 скудо = 0,24 евроwww.orderofmalta.int.

История

До средата на XII век орденът се дели ясно на две основни братства – бойци и лечители. Статутът на закрилян от папата орден осигурява някои значителни предимства, сред които е спестяване на църковния данък-десятък и строеж на собствени религиозни сгради. Това е преценен разход от папската власт – скоро почти всички новопостроени от Хоспиталиери и Тамплиери крепости и селища в Светите земи се превръщат в бастион на Католицизма. В апогея на могъществото на Йерусалимското кралство Братството на Свети Йоан контролира седем укрепени селища и 140 имения в целия регион. Най-големите бази на тяхната мощ в кралството Йерусалим и в антиохийското княжество са Керак (Krak des Chevaliers) и Маргат. Собствеността на ордена се разпределя на териториален принцип под контрола на приорати, подразделящи се на балии, разделящи се на свой ред на комендантства. Респектът към хоспиталиерите е тъй висок, че през 1185 г. императора на Свещената Римска Империя Фридрих Барбароса им поверява собствената си безопасност и охрана със специална официална грамота.

Орденът е реорганизиран през 1118 г. от Реймонд дю Пюи и е силно милитаризиран. Неговите членове нямат право да се женят. Те трябва да дадат обет за послушание, скромност и целомъдрие и се задължават да се борят с оръжие в ръка срещу „враговете на кръста и християнската вяра“. В ордена се включват рицари, като привилегировано висше съсловие и основна бойна сила, както и братя-духовници. Последните не само се грижат за болните и бедните, но служат и като пехотинци при бойни действия. Освен това се назначават и много наемници от европейските страни. Начело на ордена стои избран от членовете му велик магистър. Орденът е подчинен само на папата и получава от него различни специални права.

При военни действия рицарите и войниците на ордена носят върху ризниците си яркочервена риза с бял кръст. В мирно време те са облечени в черни дрехи с бял осмоъгълен кръст (наречен по-късно малтийски кръст) на гърдите.

Орденът успява да извоюва в Сирия суверенни права. След неговото прогонване от мамелюците в началото на XIV век, орденът завладява византийския остров Родос в Егейско море, където създава самостоятелна държава

Фанатизираните войни на исляма в крайна сметка прогонват западните окупатори от Светите земи. След загубата на Йерусалим през 1187 г., хоспиталиерите са изолирани в графство Триполи, а след падането на Акра (Akko) през 1291 г. орденът търси подслон в Кипърското кралство.

С времето хоспиталиерите се намесват в кипърския политически живот, но без да получат особени дивиденти. Великият магистър на ордена Гийом де Виларе предлага план за добиване на собствена територия за ордена, като изборът му се спира върху остров Родос. Наследникът му Фулк де Виларе реализира този план и през 1309 г. след двегодишни бойни действия островът е завладян от рицарите. Хоспиталиерите постигат контрол и над група съседни по-малки острови, а също така и над някои анатолийски пристанища като Бодрум.

Орденът на Тевтонските рицари първоначално е създаден по подобие и функция на хоспиталиерите-йоанити и произлиза от болница за ранените и болни немски рицари в Палестина, но по-късно се превръща в чисто военен орден.

През 1522 г. турците, водени от султан Сюлейман I (наречен по-късно „Великолепни“), прогонват рицарите на ордена на Св. Йоан от Родос. Те се преселват през 1530 г. на остров Малта, който им е предоставен от Карл V, император на Свещената Римска империя и крал на Испания и Сицилия. Затова по-късно орденът става известен като Малтийски орден.

Рицарите на ордена не са особено възхитени от императорския дар, тъй като новата им държава е многократно по-малка от дотогавашните им владения в Близкия изток. Малта е малък каменист остров между Сицилия и Африка с дължина 22,5 км и ширина 13 км. Почвата не е плодородна, няма дървета и липсва вода.