Иван Кузманов Божинов е български просветен деец, книжар, печатар и издател от Македония.Българска книга. Енциклопедия, Pensoft, София, 2004, стр. 83. ISBN 954-642-210-Х

Биография

Иван Божинов е роден в 1860 година в град Дебър, тогава в Османската империя. След Руско-турската война се преселва в Свободното Княжество и се установява във Видин. Участва в Сръбско-българската война в 1885 година и е награден с орден „За храброст“. Заедно с книжаря хаджи Михаил Костенцев става пътен книжар и разпространява български книги, предимно издавани от Христо Г. Данов. Открива печатница и книжарница в Лом, която отваря клонове в Оряхово и Видин. Издава като първа книга „Злочеста Лиза“ на Николай Карамзин в 1884 година.

Около 1886 година се мести в София и на улица „Солунска“ № 30 открива печатница и книжарница „Светлеум“. В 1896 година отваря и клон на „Алабин“. Работи заедно със синовете си Никола (1901 – 1979) и Спас Божинови, които наследяват дейността му.

В печатницата му са печатани вестниците „Глас македонски“ (1893 – 1898), „Вардар“ (1898), „Автономия“ (1898 – 1902), „Борба за свободата на Македония и Одринско“ (1899), „Дело“ (1901 – 1902) и много други.

От 1892 до 1894 година е отговорен редактор на списанието на Младата македонска книжовна дружина „Лоза“, което се стреми към налагане на повече западнобългарски елементи в българския книжовен език. Редактор-отговорник е на списанието за наука, литература и домакинство „Свят“ (1893 – 1905). От 1905 до 1907 година редактира и издава вестник „Дебър“, орган на българската емиграция от Дебърско.

Участва в дейността на Македонската организация. От 15 до 21 юни 1897 година е делегат на Четвъртия македонски конгрес от Бургаското,Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106 – 107. а от 1 до 5 май 1899 година на Шестия македонски конгрес от Белоградчишкото македонско дружество.Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 131.

В 1897 година пише и публикува брошурата „Арменското клане в Цариград е пятно за 19 век“, посветена на Арменските кланета. Съставител е на „Българско календарче“ (1885 – 1902), „Календарче България“ (1894 – 1926), „Календарче Вардар“ (1894 – 1926), „Голям вечен календар за 400 г.“ (1912), на песпопойки и на сборници с народни приказки.

След погрома на България в Междусъюзническата война в 1913 година и загубата на родната му Македония, пише и издава брошурата „Стремежите на руската дипломация“, 1914.

След освобождението на родния му град през 1915 година от българската армия по време на Първата световна война Божинов става председател на тричленната комисия на Дебър в 1916 - 1918 година. Другите двама члена на комисията са Наум Бояджиев и Христо Тодоров.

През юли 1925 година е избран за председател в настоятелството на Дебърското благотворително братство.

Племенникът му Кръстьо П. Божинов е участник в македоно-одринското революционно движение.

Издания „Злочеста Лиза“, Николай Карамзин, 1884 „Страх“, Ги дьо Мопасан, 1894 „Дамата с камелиите“, Александър Дюма-син, трето издание, 1910 „Приключенията на Телемаха“, Франсоа Фенелон, 1913 „Съчинения на П. К. Яворов“, том 1, 1926 „Избрани съдебни речи“, 1926 – 1931

Външни препратки Иван Кузманов Божинов – „Неколко думи за сегашното и миналото на Дебър“, публикувано във в. „Дебър“, брой 1 и 2, София, 1905 година "Отбрана песнопойка; съдържа 94 най-хубави гласовити песни", Иван Кузманов Божинов, София, 1903 г. „Долу Сърбия, нова песнопойка от Българо-сърбската война и Съединението на Северна и Южна България“, Видин, 1886 година "Стремежите на руската дипломация, Борбата ѝ против обединението на Българския народ; 1883-1913 (отворено писмо до г-да д-р Ст. Данев и Ив. Евстратиев Гешов)", София, 1914 година Македонския въпрос; Заветът на един родолюбец, българин, към своя син, Календарче „Вардар“, София, 1914 година "Историята на Македонския цар Александра Великий; В която се описва неговото раждание, живот, юначество и смърт.", София, 1901 година "Умре ли Янков?", публикувано във в-к "Дебър", год. II, бр. 9, София, 13 май 1906 година "Господин Гр. Начевич", публикувано във в-к "Дебър", год. II, бр. 17, София, 21 октомври 1906 година "Где е величието на България?", публикувано във в-к "Дебър", год. II, бр. 19, София, 27 ноември 1906 година

Бележки

Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български печатари Категория:Български книгоиздатели Категория:Родени в Дебър Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Носители на военен орден „За храброст“ Категория:Членове на Младата македонска книжовна дружина Категория:Дейци на ВМОК Категория:Български книжари Категория:Български предприемачи от Македония Категория:Починали в София Категория:Български кметове на селища, били под българска власт Категория:Кметове на Дебър Категория:Български политици от Македония Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Български имигранти от Македония във Видин Категория:Погребани в Централните софийски гробища Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Български имигранти от Македония в София