Калоферска планина е планина в Средна Стара планина, най-висок дял на Стара планина, в областите Габрово, Ловеч, Пловдив и Стара Загора, между Троянска планина и Шипченска планина. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Средния Предбалкан и Средна Стара планина.
Географско положение, граници, големина Калоферска планина се издига в централната част на Средна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 35 km и максимална ширина до 20 km. На запад долините на реките Черни Осъм и Стара река и седловина, висока (1950 m) я отделят от Троянска планина, а на изток долините на реките Росица и Лешница (ляв приток на Тунджа) и Химитлийския (Ясенския) проход (1210 m) – от Шипченска планина. На север Новоселската и Кръвенишката котловини я отделят от планинския Черновръшки рид, част от Средния Предбалкан. На юг се спуска стръмно към източната част на Карловската котловина и западната част на Казанлъшката котловина, а чрез планински праг Стражата, разположен между двете котловини се свързва със Сърнена Средна гора.
Върхове Билото на планината на запад е остро, а на изток широко и равно, издигнато над 2000 м н.в. Най-висока точка е връх Ботев (2375,4 m), разположен в централната ѝ част, който е и най-висока точка на цялата Стара планина:
Име Кота (m) Ботев 2375,4 Малкият юмрук 2340,3 Голям Кадемлия (Триглав) 2276 Млечен чал 2254,7 Жълтец 2226,8 Параджика 2209 Голям Купен 2168,8 Юрушка грамада 2136,2 Малък Купен 2101 Голям Кръстец 2034 Костенурката 2034 Кочмара 1997,6
Климат и води Южните ѝ склонове обърнати към Карловската и Казанлъшката котловина са стръмни, фацетирани и дълбоко разчленени от река Тунджа и десните ѝ притоци Тъжа и Габровница и левите притоци на река Стряма – Стара река и Бяла река. Южното ѝ подножие е запълнено с големи наносни конуси. Северният склон е дълбоко разчеленен от реките Росица и Видима и техните начални притоци.
Геоложки строеж Калоферска планина има сложно геоложко устройство. Образувана е върху Централнобалканската антиклинала и Ботеввръшкия навлак. Северният склон е изграден от юрски варовици, пясъчници и мергели, а южният – от палеозойски кристалинни скали и гранити.
Почви Почвите са сиви горски и планинско-ливадни.
Флора Билото и високите части на южния склон са покрити с високопланинска тревна растителност и храсти. Във високопланинския район на Триглав расте еделвайс. Северните склонове над 700 – 800 м н.в. са обрасли с букови гори. Южните склонове в голямата си част са обезлесени и ерозирани, с отделни гори от бук, а в ниските части от горун, примесен с явор, шестил и храсталаци от келяв габър. В миналото са правеждани масови кампании за залесяване с иглолистни насаждения.
Защитени територии Калоферска планина попада в границите на Национален парк „Централен Балкан“, в който се намират биосферните резервати „Джендема“ и „Стенето“.
Населени места По южното подножие на планината са разположени градовете Карлово и Калофер и селата Васил Левски, Манолово и Тъжа, а по северното – град Априлци и селата Кръвеник, Табашка, Валевци и Угорелец.
Туризъм Интересни природни забележителности са водопадите Райското пръскало, Сучурум, Сухото пръскало и Видимското пръскало, Тъжанското ждрело и Пеещите скали. Северно от град Калофер, в долината на Бяла река е разположен Калоферски манастир „Рождество Богородично“.
Хижи В Калоферската планина се намират следните хижи:
Име НадморскаВисочина (m) Действаща Места Ток Вода „Васил Левски“ 1450 Да 70 Да Да „Рай“ 1430 Да 120 Да Да „Тъжа“ 1520 Да 50 Да Да „Мазалат“ 1520 Да 56 Да Да „Хубавец“ 980 Да 50 Да Да „Балкански рози“ 1156 Да 30 Не Да „Равнец“ Да Да Да „Плевен“ 1504 Да 180 Да Да „Видима“ Да Да Да „Русалка“ 1130 Да 40 Да Да „Соколна“ 1350 Да 43 Да Да
Пътища По цялото ѝ южно подножие, от град Карлово до село Габарево, на протежение от 34,5 km преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Гюешево“ – София – Карлово – Бургас, а успоредно на него и участък от трасето на Подбалканската жп линия София – Карлово – Бургас.
През средната част на планината, през Русалийския проход, от Калофер до Априлци, преминава участък от третокласен път № 607 от Държавната пътна мрежа Калофер – Априлци – Драшкова поляна. В участъка от река Тунджа до хижа „Тъжа“ пътят не е изграден и представлява горски (полски) път.
Вижте също Списък на планините в България
Топографска карта
Източници
Категория:Дялове на Стара планина Категория:Област Габрово Категория:Област Ловеч Категория:Област Пловдив Категория:Област Стара Загора Категория:Калофер