Дон Ричард ДеЛило (, р. 20 ноември 1936) е съвременен американски писател.
Биография Роден е на 20 ноември 1936 г. в Бронкс (Ню Йорк) в работническо семейство на италиански имигранти от Монтагано.Vince Passaro, „Dangerous Don DeLillo“, The New York Times, 19 май 1991. Следва в университета „Фордъм“, където получава степен бакалавър през 1958 г.
След завършването на университета ДеЛило започва работа в рекламния бизнес, тъй като не успява да си намери място в издателство. В продължение на пет години работи като копирайтър в агенция „Ogilvy & Mather“ на 5-о Авеню.
Първият разказ на ДеЛило, „Река Йордан“, е публикуван през 1960 г. в литературното списание Epoch („Епоха“), издавано от Университета Корнел.
През 1964 г. ДеЛило напуска рекламната агенция и започва да пише първия си роман. Пише го четири години, но успява да го издаде под заглавието „Американа“ едва през 1971 г. Романът е приет от критиците със сдържани аплодисменти.
През 1975 г. ДеЛило сключва брак с Барбара Бенет, бивша банкова служителка, работеща като ландшафтен дизайнер. В края на 70-те години на ХХ век в течение на няколко години живее в Гърция, където пише романа си „Имена“.
Романите на ДеЛило, макар и все по-горещо приемани от критиката, не получават широко обществено признание чак до отпечатването на „Бял шум“, който печели Националната литературна награда на САЩ през 1985 г. А истински масов успех му носи едва публикуването на най-мащабното му като обем произведение – романа „Подземен свят“. През 2006 г. вестник „Ню Йорк Таймс“ включва „Подземен свят“ в списъка с най-добрите американски книги, написани през последните 25 години. И тъй като в списъка се оказват и романите „Везни“ и „Бял шум“, вече може да се приеме, че Дон ДеЛило е достигнал статута на жив класик.
Творчество Като тийнейджър не е сред четящите младежи, но започва да наваксва, когато в гимназията през летните ваканции си заработва джобни като пазач на паркинг.„Dancing to the music of time“, The Australian, 6 март 2010. Сред авторите, които ДеЛило чете с възхищение през този период от живота си са Джеймс Джойс, Уилям Фокнър, Фланъри О’Конър и Ърнест Хемингуей, които оказват най-сериозно влияние върху първите му писателски опити.DeLillo Интервю на Дон ДеЛило за Питър Хенинг , Perival.com, 2003.
Освен влиянието на модернистката литература, като свои източници на вдъхновение ДеЛило сочи влиянието на джаза – „[...] симпатяги като Орнет Колман, и Мингъс, и Колтрейн, и Майлс Дейвис“ – и следвоенното кино: „[...] Антониони, и Годар, и Трюфо, а през 70-те години се появиха и американци, много от които бяха под влиянието на голямото европейско кино: Кубрик, Олтман, Копола, Скорсезе и други.“„Living in dangerous times: Don DeLillo, winner of the Carl Sandburg Literary Award discusses his craft and influences“ , интервю на Кевин Нанс, The Chicago Tribune, 12 октомври 2012.
В романите си прави деконструкция на историята на САЩ и на американския начин на живот.
Романът му „Падащият човек“ разказва за герой, оцелял след терористичния атентат на 11 септември 2001 година.
За разлика от други американски автори с италиански произход, като Марио Пузо или Джон Фанте, в неговата проза отсътстват каквито и да било специфични елементи на италианската култура. За италианските му корени читателят може да се досети само от някои моменти в романа му „Подземен свят“.
Признание и награди 1979 – Гугенхаймова стипендия 1984 – Носител на Литературната награда на Американската академия и институт на изкуствата и словесността () 1985 – Носител на Националната награда за белетристика () за романа Бял шум„National Book Awards – 1985“ на сайта на Фондацията за Националната книжна награда. 1985 – Финалист в раздел белетристика за Националната награда на Кръга на литературните критици () за романа Бял шум 1988 – Финалист в раздел белетристика за Националната награда на Кръга на литературните критици за романа Везни 1988 – Носител на Наградата на вестник „Ню Йорк Таймс“ за най-добра книга на годината за романа Везни 1988 – Финалист на Националната награда за белетристика за романа Везни„National Book Awards – 1988“ на сайта на Фондацията за Националната книжна награда. 1989 – Носител на международната награда „Aer Lingus“ () на вестник Irish Times за романа Везни 1992 – Носител на Наградата ПЕН/Фокнър за романа Мао Втори 1992 – Номинация за наградата Пулицър в раздел Белетристика за романа Мао Втори 1995 – Носител на наградата „Лайла Уолас“ на списание „Ридърс Дайджест“ () 1997 – Финалист на Националната награда за белетристика за романа Подземен свят„National Book Awards – 1997“ на сайта на Фондацията за Националната книжна награда. 1997 – Финалист в раздел белетристика за Националната награда на Кръга на литературните критици за романа Подземен свят 1997 – Номинация за награда на вестник „Ню Йорк Таймс“ за най-добра книга на годината – за романа Подземен свят 1998 – Номинация за наградата Пулицър в раздел Белетристика за романа Подземен свят 1998 – Носител на Американската литературна награда () за романа Подземен свят 1999 – Носител на наградата на Йерусалим 1999 – Номиниран (включен в краткия списък) за наградата IMPAC за романа Подземен свят 2000 – Отличен с медала „Уилям Дийн Хауълс“ за романа Подземен свят 2000 – Носител на международната награда „Рикардо Бакели“ за романа Подземен свят 2001 – Номиниран (включен в краткия списък) за мемориалната награда „Джеймс Тейт Блек“ в раздел Белетристика за романа Творец на боди арт 2003 – Номиниран (включен в дългия списък) за наградата IMPAC за романа Творец на боди арт 2007 – Номиниран за Международната награда Ман Букър 2009 – Носител на наградата на () за принос към литературата 2009 – Номиниран (включен в дългия списък) за наградата IMPAC за романа Падащият човек 2010 – Носител на Литературната награда на Сейнт Луис, връчвана от колегиума на Библиотеката на университета на Сейнт Луис„Author, Playwright Don DeLillo to Receive 2010 Saint Louis Literary Award“, сайт на Библиотеката на университета на Сейнт Луис (архивирано от оригинала). 2010 – Носител на наградата ПЕН/Сол Белоу за принос към американската белетристика ()Patricia Cohen, „PEN American Center Names Award Winners“, The New York Times, 23 септември 2010. 2012 – Финалист за Наградата за белетристика ПЕН/Фокнър за The Angel Esmeralda 2012 – Номиниран (включен в дългия списък) за международната награда за разказ „Франк О’Конър“ () за The Angel Esmeralda 2012 – Носител на литературната награда „Карл Сандбърг“Laura Pearson, „Tonight's Carl Sandburg Literary Awards Dinner honors Don DeLillo, Walter Isaacson and Nami Mun“, Time Out – Chicago, Oct 17, 2012. 2012 – Номиниран (включен в дългия списък) за наградата IMPAC за романа Точка Омега 2013 – Носител на почетната награда за американска белетристика на Конгресната библиотека ()„Library of Congress Prize for American Fiction Awarded to Don DeLillo“, сайт на Конгресната библиотека, 25 април 2013 „Novelist Don DeLillo named first recipient of Library of Congress Prize for American Fiction“, The Washington Post, 24 април 2013. Husna Haq, „Don DeLillo becomes first writer to receive the Library of Congress Prize for American Fiction“, The Christian Science Monitor, 25 април 2013. „Дон ДеЛило спечели приза на Конгресната библиотека за цялостен принос“, ЛиРа, 29.04.2013
Библиография Романи
Americana (Американа) (1971) End Zone (Гранична зона) (1972) Great Jones Street (Грейт Джоунс Стрийт) (1973) Ratner's Star (Звездата на Ратнър) (1976) Players (Играчите) (1977) Running Dog (Бягащото куче) (1978) Amazons (Амазонките) (1980) (под псевдонима „Cleo Birdwell“) Names (Имена) (1982) White Noise (1985)„Бял шум“. Превод от английски Зорница Христова. София: Алтера, 2009„Откъси от романа „Бял шум“ на Дон Делило“ на сайта Bricks-bgИрина Вагалинска, „Обикновените антидепресанти не помагат в напреднал стадий на постмодернизъм“, отзив в сп. „Тема“, бр. 18 (393), 11-17 май 2009. Libra (Везни) (1988) Mao II (Мао Втори) (1991) Underworld (Подземен свят) (1997) The Body Artist (Творец на боди арт) (2001) Телесно време: роман, Съвременник: списание на Съюза на българските писатели (ISSN 0204-6962), Год. 43, бр. 2, 2015, с. 5-63, прев. от англ. П. Кънев Cosmopolis (2003)„Космополис“. Превод от английски Зорница Христова. София: Обсидиан, 2003, 208 с. ISBN 954-769-054-X„Бестселър в аванс: Дон Делило описва празното битие в „Космополис“ (откъс от романа), в. „Новинар“, 23 септември 2003. Falling Man (Падащият човек) (2007) Point Omega (Точка Омега) (2010)Бисерка Рачева, „Празната сърцевина“, рец. в LiterNet, 07.04.2010, № 4 (125) Zero K (Нула по Келвин) (2016)„Нула К“. Превод от английски Владимир Молев. София: Обсидиан, 2016, 288 с. The Silence, NY: Scribner, 2020, ISBN 978-1-9821-6455-3
Сборници с разкази The Angel Esmeralda: Nine Stories (2011)
Разкази „The River Jordan“ (1960) (Първа публикация в сп. Epoch 10, No. 2 (Winter 1960), pp. 105–120.) „Take the „A“ Train“ (1962) (Първа публикация в сп. Epoch 12, No. 1 (Spring 1962) pp. 9–25.) „Spaghetti and Meatballs“ (1965) (Първа публикация в сп. Epoch 14, No. 3 (Spring 1965) pp. 244–250) „Coming Sun.Mon.Tues.“ (1966) (Първа публикация в сп. Kenyon Review 28, No. 3 (June 1966), pp. 391–394.) „Baghdad Towers West“ (1967) (Първа публикация в сп. Epoch 17, 1968, pp. 195–217.) „The Uniforms“ (1970) (Първа публикация в сп. Carolina Quarterly 22, 1970, pp. 4–11.) „In the Men's Room of the Sixteenth Century“ (1971) (Първа публикация в сп. Esquire, Dec. 1971, pp. 174–177, 243, 246.) „Total Lost Weekend“ (1972) (Първа публикация в сп. Sports Illustrated, Nov. 27, 1972, pp. 98–101+) „Creation“ (1979) (Първа публикация в сп. Antaeus No. 33, Spring 1979, pp. 32–46.) „The Sightings“ (1979) (Първа публикация в сп. Weekend Magazine (Summer Fiction Issue, out of Toronto), 4 август 1979, pp. 26–30.) „Human Moments in World War III“ (1983) (Първа публикация в сп. Esquire, July 1983, pp. 118–126.)„Човешки мигове през Третата световна война“ , сп. „Гранта“, бр. 1, 2012 г. „The Ivory Acrobat“ (1988) (Първа публикация в сп. Granta 25, Autumn 1988, pp. 199–212.) „The Runner“ (1988) (Първа публикация в сп. Harper's, Sept. 1988, pp. 61–63.) „Pafko at the Wall“ (1992) (Първа публикация в сп. Harper's, Oct. 1992, pp. 35–70.) „The Angel Esmeralda“ (1995) (Първа публикация в сп. Esquire, May 1994, pp. 100–109.) „Baader-Meinhof“ (2002) (Първа публикация в сп. New Yorker, 1 април 2002, pp. 78–82.) „Still Life“ (2007) (Първа публикация в сп. New Yorker, 9 април 2007) „Midnight in Dostoevsky“ (2009) (Първа публикация в сп. New Yorker, 30 ноември 2009) „The Border of Fallen Bodies“ (2009) (Първа публикация в сп. Esquire, 21 април 2009) „Hammer and Sickle“ (2010) (Първа публикация в сп. Harper's, Dec. 2010, pp. 63–74)
Пиеси The Engineer of Moonlight (1979) The Day Room (поставена за първи път през 1986) Valparaiso (поставена за първи път през 1999) Love-Lies-Bleeding (поставена за първи път през 2005) The Word for Snow (поставена за първи път през 2007)
Сценарии Game 6 (2005) „Бял шум“ (2022)Екранизация от Н. Баумбек с премиера на 79 Филмов фестивал във Венеция
Бележки
Външни препратки Елена Алексиева, „Последният Дон: Невъзможен портрет на писателя Дон ДеЛило“, в. „Култура“, бр. 39, 24 октомври 2003 г. Don DeLillo's America, сайт, съсредоточен върху творчеството на Дон ДеЛило след 1996 г. Библиография на Дон ДеЛило, съдържаща всички творби на писателя, включително интервюта, профили, текстове за задни корици „Interview: Don DeLillo“, интервю на Юка Игараши, сп. „Granta“, 10 януари 2012 Текстове от и за Дон ДеЛило във в. „Ню Йорк Таймс“
Категория:Американски романисти Категория:Американски автори на разкази Категория:Американски драматурзи Категория:Американски есеисти Категория:Писатели постмодернисти Категория:Американски сатирици Категория:Носители на награда „ПЕН/Фокнър“ Категория:Родени в Ню Йорк