Анатолий Константинович Лядов е руски композитор, диригент и музикален педагог, майстор на миниатюрите, професор в Петербургската музикална академия. Известен е и като фолклорист, съставил няколко сборника от обработки на руски народни песни.

Семейство Анатолий Лядов е роден на 11 май 1855 година в Санкт Петербург в музикално семейство. Между предците му има не по-малко от 10 професионални музиканти и много от тях носят таланта на композитори. Портал WebMusik/Анатолий Константинович Лядов Дядо му Николай Лядов е капелмайстор в Петербургското филхармонично общество. Лядов Анатолий Константинович (1855 – 1914) Баща му, композиторът Константин Лядов, служи като капелмайстор в Руската императорска опера и е диригент на Мариинския театър. Люди/Анатолий Лядов Музикално-просветителската му дейност има голямо значение за създаването и развитието на руската класическа музика, а многочислените му романси и танци се ползват с голяма популярност. Майката на Анатолий е пианистка.

Детство Музиката обкръжава малкия Анатолий от най-ранна възраст. Майката умира много млада и момчето и сестра му често са „на работа“ заедно с бащата. Така операта става един от първите източници на музикални впечатления за двете деца. По думите на Николай Римски-Корсаков всички, от първия певец до последния осветител, ги забавляват и се грижат за тях. Когато поотрастват още малко, започват да участват в постановките на операта като статисти – в „Живот за царя“ на Михаил Глинка и „Юдит“ на Александър Серов.

Когато Алексей навършва 11 години, постъпва в подготвителния клас на консерваторията с почетна персонална стипендия на името на неговия баща. Тук той се занимава в началото в класа по пиано и цигулка, а по-късно преминава в теоретичния отдел, където учители му стават Римски-Корсаков и известния теоретик, датчанинът Юрий Йохансен. Отношенията му с Римски-Корсаков не винаги са безоблачни. През 1876 година той даже, с подкрепата на ректора, изключва Лядов от консерваторията за „невероятен мързел и непосещаване на часовете“, въпреки че признава, че е много талантлив. Календар событий/Анатолий Лядов

Две години след това момчето е възстановено и отношенията му с Римски-Корсаков значително се подобряват. Той даже започва да помага на него и Милий Балакирев в подготовката на ново издание на партитурата на операта „Руслан и Людмила“ от Глинка. Скоро Лядов проявява интерес към теоретичните дисциплини и започва усилено да изучава контрапункта и фугата. Към това време се отнасят и първите му композиторски опити. По време на пребиваването си в консерваторията, през 1876 година, Лядов създава своите първи произведения, които получават висока оценка в кръга на музикантите. Това са 4 романса от цикъла „Бирюльки“, представляващи сборник от 14 миниатюрни пиеси за пиано, от които първата и втората, изпълняваща ролята на финал, са основани на една и съща музикална тема. В писмо до Стасов Мусоргски отбелязва за него „...появи се нов, несъмнен, оригинален млад руски талант...“.

Зрелост

През 1878 година Лядов завършва с отличие Петербургската консерватория и веднага започва да преподава там като професор по хармония и композиция.Варненска опера/Архив/Анатолий Лядов Преподавателската му дейност продължава до смъртта му, а негови ученици през годините са Борис Асафиев, Михаил Гнесин, Николай Мясковски, Сергей Прокофиев, Виктор Беляев, Александър Осовски и много други. Руският музиковед Евгений Браудо пише за отношението на Лядов към своите ученици: „...наблюдателността и психологичното чувство позволяват на Лядов да определя музикалната индивидуалност на своите ученици съвсем безпогрешно. И никой не може в такава степен да развие тяхното чувство за изящното и благородството на вкуса им“.

През 1885 година Лядов започва да преподава теоретични дисциплини в Придворната певческа капела. През 1880-1890-те години, успоредно с композиторската и преподавателската си дейност, Лядов многократно дирижира руски симфонични концерти на Петербургския кръжок на любителите на музиката. Той е и първият, който дава идея за голям концерт в памет на Модест Мусоргски. Композиторът поддържа приятелски отношения с бившия си учител Римски-Корсаков, както и с цялата „Могъща петорка“ и в творчеството му се забелязват ясни следи от влиянието на нейните членове. Лядов става един от членовете на Беляевския кръжок, обединяващ последователи на „Могъщата петорка“. Филхармония/Анатолий Лядов

По принцип Лядов избягва обществените изяви, но революционните събития от 1905 година стават причина за студентски вълнения в консерваторията, които засягат и композитора. В знак на протест срещу уволнението на Римски-Корсаков, застанал на страната на студентите, Лядов напуска учебното заведение. Заедно с прогресивните преподаватели от консерваторията той защитава идеята за автономност на учебното заведение, неподчинено на бюрократичната опека от страна на Руското музикално общество. В консерваторията се завръща едва когато за неин директор е назначен Александър Глазунов, а Римски-Корсаков е възстановен като преподавател.

Последните месеци от живота на композитора са помрачени от тежко заболяване, което го принуждава да не излиза от къщи и ограничава контактите му с хора. Анатолий Лядов умира на 28 август 1914 година в село Полиновка, близо до град Боровичи в Новгородска област.

Творчество По поръчка на Императорското географско дружество, Лядов се занимава със събраните от различни експедиции народни песни и публикува няколко сборника, високо оценени от изследователите на руския фолклор. Композиторът е привлечен силно от приказните народни образи, които най-ярко въплъщава в късните си произведения. В продължение на дълги години има намерение да напише приказната опера „Зорюшка“ по сюжет на пиеса от Владимир Дал, но така и не успява. По-късно ползва музиката, написана за тази опера, в симфоничната картина „Вълшебното езеро“ и някои други произведения.

В началото на 1890-те години създава няколко интересни произведения, в това число пиесата „Музикална латерна“ и програмната пиеса „За старите дни“, образец на вплитането на народната музика в класическата. През 1889 година на световното изложение в Париж на два симфонични концерта, съставени от произведения на руски композитори, са изпълнени и творби на Лядов.

В началото на 1900-те години Лядов извършва голяма част от преработката и хармонизацията на народните песни, събрани от Руското географско общество. Основната част представляват хармонизация за един глас със съпровод на пиано, а останалите са хорови редакции на едногласни песни. Особен вид обработка се забелязва в своеобразната вокално-оркестрова сюита „Пет руски песни за женски глас и оркестър“.

Със своята хармонизация композиторът се стреми да задълбочи музикално-поетическия образ и жанровата специфика на песента. В лиричните песни подчертава широтата на мелодията, в хороводните и пляските – ясната ритмична основа. Характерна за някои песни е спокойната яснота и за тях понякога Лядов употребява високите регистри и въвежда кратки, насечени мелодии с народен характер, възпроизвеждащи звученето на народни инструменти – рогове или жалейки. Въпреки че вокалният жанр малко привлича композитора, той има сериозни достижения в него – детските песни, чиито текстове се състоят от народни шеги, забавните приказки, състоящи се само от няколко строфи. Между 18-те детски песни, създадени от него има комични, игриви, забавни, нежно лирични, люлчени и дори старинни народни заклинания.

Анатолий Лядов е известен с това, че работи много бавно над своите произведения. През 1909 година балетният импресарио Сергей Дягилев му поръчва за парижкия „Руски сезон“ балет по приказката „Жар-птица“. Композиторът обаче толкова закъснява с изпълнението ѝ, че сюжетът е предаден на младия Игор Стравински.

В последните години от живота си Лядов работи основно в областта на симфонията. Най-ценните програмни симфонични произведения, създадени през последното десетилетие от работата му, под една или друга форма са свързани с народното творчество и с традициите на руската класика. Съдържанието им се свежда или до „портретно“ обрисуване на приказни герои, или до музикални пейзажи като във „Вълшебното езеро“, което композиторът смята за едно от най-добрите си произведения. Безплътността на образите в него характеризират спецификата на изразителните средства в произведението. Огромно значение придобиват хармонията, фактурата, тембъра и отсъствието на рязко изразена тема. Оркестърът във „Вълшебното езеро“ представлява едно от най-добрите достижения на оркестровото майсторство на композитора. Тоналното оцветяване се получава от комбинация от шумолене и фучене от приглушени струни, лекия звън на арфата и челестата. Звученето на музиката в по-голямата си част е с оттенък на пиано и пианисимо и само в кратки мигове достига до форте.

В двете основни приказни картини „Баба Яга“ и „Кикимора“ злите образи се получават достатъчно гротескни, а колоритът е сумрачен и зловещ. В съчетание със стремителните и бързи движения и острия характер на ритъма, тези произведения се приближават към жанра на скерцото.

Сравнително по-обемно е симфоничното произведение „Осем руски песни за оркестър“. То представлява сюита от поредица от миниатюри, като всяка от тях, сама по себе си, е ярък образец на един или друг народен песенен жанр. Втората част на цикъла спада към коледни песни от древни ритуални календарно-обредни напеви. Песента е „Коляда-маледа“, а в основата ѝ са залегнали два различни коледни напева. Третата част е лиричната „Протяжна“, прекрасен образец на широките народни напеви. Водещо значение при нея имат струнните инструменти, които започват само с виолончела, разпределени в 4 партии. Четвъртата част е пълна противоположност на „Протяжна“. Това е шеговито, жизнерадостно скерцо под название „Аз танцувах с комара“. Цялата звучи във високите регистри на дървените духови инструменти, на фона на тихите струнни. Трелите на цигулката в началото и края остроумно подражават на жуженето на комар. „Билини за птици“ е петата част, събрала в себе си епическо начало, хумор и фантастични елементи. Двете следващи части са две интермедии, противопоставени една на друга. Това са лиричната „Люлчина песен“ и веселата „Плясовая“. Сюитата завършва с най-крупната като обем осма част – „Хороводна“, която представлява ярка жанрова картина на народно празнично веселие.

През 1900-те години в творчеството на композитора се усещат нови черти. Създава симфоничната сюита „Легенди“ под въздействието на белгийския драматург-символист Морис Метерлинк. Произведението обаче не е завършено и единствено централната част е издадена под названието „Скръбна песен“.

Отстъпвайки на големите представители на музикалното изкуство, Лядов все пак допринася немалко за развитието на руската музика. Той е първият, който утвърждава прелюдията в руския музикален жанр, която по-късно бележи развитие в творчеството на Скрябин и Рахманинов. Със своите програмни симфонични миниатюри той създава напълно самостоятелен клон към руския симфонизъм. Уникалните детски песни на композитора, както и обработката на народни песни, са поставени наред с класическите народно-песенни обработки на Балакирев и Римски-Корсаков.

Памет Голям поклонник на творчеството на Лядов и специалист по неговото музикално наследство е украинският композитор и педагог Николай Вилински. През 1956 година той написва съчинението „Четири миниатюри в памет на Анатолий Лядов“. През 1955 година в СССР е пусната пощенска марка, посветена на 100 години от рождението на Лядов. Името на Лядов носи детска музикална школа в град Боровичи.

Съчинения Композиторското наследство на Лядов не е голямо по обем и се състои главно от произведения в малък формат. С най-голяма известност се ползват живописните симфонични поеми „Баба Яга“, „Вълшебното езеро“ и „Кикимора“. Голяма част от произведенията му са написани за пиано – пиеси, прелюдии, валсове. Той е майстор на миниатюрите, много от неговите творби са композирани в проста форма и траят по няколко минути.

Кантати

Източници