Александър Николаевич Серов е руски композитор и уважаван музикален критик, автор на оперите „Юдит“, „Рогнеда“ и „Вража сила“.
Детство Роден е на 11 януари 1820 година в Санкт Петербург, в семейството на интелигенти, които нямат нищо общо с музиката. Баща му Николай Иванович Серов се откроява с тънък и проницателен ум и склонност към сарказъм и ирония. Въпреки съвсем обикновения си произход, той успява да заеме доста добро положение в Министерството на финансите. Бащата има голямо влияние над сина си, но понякога сухият му и рационален характер не хармонира с артистичните наклонности на Александър. Майката на композитора Ана Карповна е интелигентна жена с благороден и добродушен характер. Александър има сестра София, която е също толкова талантлива. Дядо му по майчина линия е евреин. Электронная библиотека / Биографический очерк С. А. Базунова – „Александр Серов. Его жизнь и музыкальная деятельность“ / стр. 1
Високата интелигентност на момчето се проявява много рано – на 4-годишна възраст той може да чете, а на 9 вече чете книги на френски и немски. Още съвсем малък горещо обиква театъра, където родителите му го водят от 3-годишна възраст. През ученическите си години успява да усвои материала изключително бързо, а отношението му към обучението е много сериозно.
Момчето проявява и необикновено пристрастие към рисуването. Прекарва цели дни, рисувайки пейзажи, животни, собствената си стая и каквото още види. Скоро талантът му на художник е забелязан от семейството и приятелите. Впоследствие Серов никога не учи живопис, тъй като цялото му внимание е погълнато от музиката. Въпреки това достига значителна степен на съмоусъвършенстване в рисунките с молив и акварел. Талантът му е наследен от неговия син, художника Валентин Серов.
Въпреки че семейството на Александър не е музикално, в него господства убеждението, че доброто възпитание изисква известно музикално образование и по-точно – свирене на някакъв инструмент. Затова, когато момчето навършва 8 години, започва да го посещава учителка по музика. Малкият Александър няма никакво желание на свири на пиано, нито проявява интерес към музиката, но под строгия поглед на баща си полага сериозни усилия. На 13-годишна възраст безразличието му към музиката постепенно преминава в почит. Негова учителка става 16-годишната Олимпиада Желебева, която има солидна музикална подготовка. Под нейното влияние, продължило цели 7 години, бъдещият композитор основно изучава техниката на свирене на пиано и се запознава с творбите на много германски музиканти. Электронная библиотека / Биографический очерк С. А. Базунова – „Александр Серов. Его жизнь и музыкальная деятельность“ / стр. 2
Юридическо образование
В началното училище момчето напредва много бързо, проявява се като добър математик, справя се блестящо и по всички останали предмети. Учи в гимназията до 1835 година, когато в Петербург се открива юридическо училище. Бащата иска да подготви сина си за сериозна служебна кариера и 16-годишен, го записва в него. Электронная библиотека / Биографический очерк С. А. Базунова – „Александр Серов. Его жизнь и музыкальная деятельность“ / стр. 3
Момчето се справя добре и с лекота с всички преподавани му предмети, но голямата му любов вече е музиката. В училището се организират музикални вечери и Александър често свири на тях. Изоставя пианото и се посвещава на изучаването на нов инструмент – виолончелото. Тъй като Серов е самовглъбен, сдържан и с високо самочувствие, не се сприятелява с никого освен с Владимир Стасов, който е с 4 години по-млад от него и също се е посветил на музиката. Двамата заедно се задълбочават в изучаването на творбите на известни художници, скулптори, поети и писатели, което оформя художествения им вкус. Заради особения му характер, съучениците му го подлагат на психически тормоз, достигащ до жестокост. Преподавателите и директорът също изпитват неприязън към него и игнорират музикалния му талант. Электронная библиотека / Биографический очерк С. А. Базунова – „Александр Серов. Его жизнь и музыкальная деятельность“ / стр. 7 Серов прекарва в тази обстановка почти 5 години и през 1840 година завършва Юридическото училище.
Младост По настояване и с протекции от страна на бащата, през същата година Серов започва работа в канцеларията на Пети углавен департамент към Сената. Въпреки че Александър мечтае за музикална кариера, той безропотно приема решението на баща си и акуратно, но без всякакво желание, изпълнява служебните си задължения. Едновременно с това полага всички усилия да развие музикалната си култура, тъй като ясно съзнава, че теоретичните му познания са недостатъчни, а и не е добре запознат с музикалната литература. Электронная библиотека/Биографический очерк С. А. Базунова – „Александр Серов. Его жизнь и музыкальная деятельность“/стр.8 Дълги години поставя германската класическа музика на първо място, а негов кумир става Бетовен. Электронная библиотека / Биографический очерк С. А. Базунова – „Александр Серов. Его жизнь и музыкальная деятельность“ / стр. 9
Първото си произведение написва през август 1841 година. Това е баладата Der Rattenfänger, която изпраща на Стасов за мнение. Следва малката „Майска песен“, която изпраща за коментар на принц Олденбургски, основател и попечител на Юридическото училище. Благосклонната критика и от двамата е много важна за него, защото му вдъхва вяра в собствените възможности. Электронная библиотека / Биографический очерк С. А. Базунова – „Александр Серов. Его жизнь и музыкальная деятельность“ / стр. 10
Почти по същото време Серов се издига и на служебното поприще. По разпореждане на министъра на правосъдието, „за добра работа“, той е прехвърлен в департамента на министерството.
През 1842 година Серов се запознава с Михаил Глинка и скоро влиянието на известния композитор променя сериозно музикалните възгледи на младежа. Оперите „Живот за царя“ и „Руслан и Людмила“ силно впечатляват Александър и той се запознава детайлно с цялото творчество на Глинка. Едно от най-сериозните последствия за мирогледа му е промененото отношение към националното руско изкуство. Электронная библиотека/Биографический очерк С. А. Базунова – „Александр Серов. Его жизнь и музыкальная деятельность“ / стр. 11 Тогава за първи път Серов решава да напише опера. Идеята му е да ползва сюжет от романа Аскольдова могила („Гробът на Асколд“), който 22 години по-късно става основа на операта му „Рогнеда“. Въпреки че проектът за момента не се изпълнява, той подтиква Серов да възобнови творческата си дейност. В периода 1842 – 1844 година написва поредица от малки музикални произведения – „Херувимско“, етюда за пиано Capriccioso quasi burlesco, няколко етюда към пиесата „Мелничарят в Марли“. В продължение на няколко години създава аранжировки на известни произведения, сред които е „Втората меса“ на Бетовен. Электронная библиотека/Биографический очерк С. А. Базунова – „Александр Серов. Его жизнь и музыкальная деятельность“ / стр. 12
Написването на операта обаче става висша и единствена негова цел, а всичко останало до създаването ѝ той приема като подготовка с второстепенно значение.
Симферопол През 1845 година Серов напуска Петербург, тъй като получава ново повишение и е назначен за заместник-председател на углавната (наказателната) палата в Симферопол. Така той загубва допира си с театъра, концертите и личното си общуване с музикалните среди на столицата. Электронная библиотека / Биографический очерк С. А. Базунова – „Александр Серов. Его жизнь и музыкальная деятельность“ / стр. 13 Под влияние на новите си познати в града започва да изучава „Феноменология“ и „Логика“ от Хегел. Электронная библиотека / Биографический очерк С. А. Базунова – „Александр Серов. Его жизнь и музыкальная деятельность“ / стр. 14
Музикалните му занимания през кримския период, като изключим някои случайни и второстепенни работи, изцяло са насочени към създаването на опера, замислена и започната още в Петербург. Либретото е основано на френската пиеса „Мелничарят в Марли“. Работата по операта върви много бавно и Серов не е доволен от това, което пише. През 1847 година композира „Фантазия за оркестър по Втората идилия на Теокрит“, която е неговата първа оркестрова творба. В това произведение се забелязва липсата на достатъчно знания по техниката на музициране, контрапункт и познаване на теорията, които по онова време все още са слаба страна на композитора. Оценявайки недостатъците си и че без тези знания е невъзможно да се пише музика, Серов се свързва с Гунке и под задочното му ръководство започва да изучава теория на музиката. През май 1848 година напуска службата си в Симферопол и се завръща в Петербург. Электронная библиотека / Биографический очерк С. А. Базунова – „Александр Серов. Его жизнь и музыкальная деятельность“ / стр. 15
Музикална критика
Тъй като по някакъв начин трябва да се издържа, отново с протекциите на баща си постъпва на работа, като този път е изпратен в град Псков. Там се задържа едва две години и половина, отново самоволно напуска работа и се връща в Петербург. Баща му е толкова разгневен от несериозното поведение на сина си, че го прогонва от къщи и му забранява да се връща завинаги. Той не променя това решение до смъртта си. Электронная библиотека / Биографический очерк С. А. Базунова – „Александр Серов. Его жизнь и музыкальная деятельность“ / стр. 16
При тези условия петербургският живот на композитора се оказва труден, още повече че той много държи на баща си, благоговее пред него и разривът между тях силно го измъчва. Живеейки отделно от семейството си, той трябва да се грижи за материалното си съществуване, което се оказва сериозен проблем. Решава да се занимава с литературна дейност, която обаче не го измъква от бедността. Някои негови биографи определят този етап от живота му като „потънал в нищета“.
Музикалната критика, на която по-късно се отдава, е обусловена единствено от материалната необходимост. Първите му статии привличат внимание и буквално предизвикват сензация. Той има собствено мнение и го изразява с впечатляващ литературен талант. През 1851 година вече печата спорадично, но с голям успех в „Съвременник“, „Библиотека за четене“ и „Пантеон“, а влиянието му като музикален критик нараства. През 1856 година Рапапорт основава специализираното издание „Музикално-театрален вестник“, към който Серов става постоянен сътрудник, отговаряйки за раздел „Музика“. Стремежът на композитора е чрез вестника да възпитава музикалния вкус на публиката. Печата епизодично в брюкселския „Nord“, a също и в някои немски музикални издания Электронная библиотека/Биографический очерк С. А. Базунова – „Александр Серов. Его жизнь и музыкальная деятельность“/стр. 17 Става известен като музикален критик с оригинален поглед, яркост и философска задълбоченост.
Пътуванията му в Германия през 1858 г. (и още веднъж през следващата година) се оказват от огромно значение за него, определяйки окончателно художествения облик на Серов като композитор, който той не променя до края на живота си. При тези пътувания се запознава с водещи музикални знаменитости, като Рихард Вагнер, Ференц Лист, Джакомо Майербер, Ектор Берлиоз. Там слуша образцови изпълнения на първокласни европейски сцени, каквито са дрезденската, берлинската, ваймарската. Посещава германски симфонични концерти и оперни представления от най-високо ниво.
Най-силно е впечатлен от Вагнер и новаторските му идеи, които до голяма степен съвпадат с неговите. Те дават решителен тласък на собствените му намерения и го карат да премине от музикална критика към самостоятелна творческа дейност. Освен това през 1860 година дейността на „Музикално-театрален вестник“ е прекратена и Серов решава да се отдаде изцяло на композиране. Электронная библиотека / Биографический очерк С. А. Базунова – „Александр Серов. Его жизнь и музыкальная деятельность“ / стр. 18
„Юдит“ и „Рогнеда“