Мигел де Сервантес Сааведра (, ) е испански романист, драматург и поет.
Неговият magnum opus „Дон Кихот“, смятан за първия съвременен европейски роман, е класика на западната литература, определяна като един от най-добрите образци на художествената литература. Влиянието на Сервантес върху формирането на испанския език е толкова голямо, че той често е наричан „езикът на Сервантес“ („la lengua de Cervantes“).
Роден през 1547 година в скромно кастилско семейство, през 1569 година Сервантес заминава за Рим, където малко по-късно постъпва в испанската морска пехота. Военната му служба продължава до 1575 година, когато е пленен от алжирски пирати и в продължение на пет години, докато е откупен от родителите си, е роб. През следващите години започва да пише, издържайки се с различни дейности – известно време е снабдител на флота, а след това бирник. Успехът на първата част на „Дон Кихот“ през 1605 година му осигурява известна финансова самостоятелност и до края на живота си през 1616 година се занимава главно с литературна работа.
Биография Ранни години Мигел де Сервантес е роден в Алкала де Енарес край Мадрид, вероятно на 19 септември 1547 година (Архангеловден). Тази дата е определена от датата на неговото кръщение (9 октомври), отбелязана в регистъра на енорийската църква „Света Богородица Голяма“ в Алкала, и от традицията децата да се именуват по църковен празник, на който са родени. В кръщелното му свидетелство е записано: „Неделя, деветия ден на месец октомври в годината на нашия Господ хиляда петстотин четиредесет и седма, Мигел е венчан и кръстен, син на Родриго Сервантес и неговата съпруга доня Леонор.“
Бащата му Родриго е бръснар-хирург от галисийски произход, който намества кости, прави кръвопускания и извършва други прости медицински манипулации – по онова време е обичайно бръснарите да извършват и такива услуги. Дядото по бащина линия Хуан де Сервантес е известен юрист, заемал различни административни постове, а чичото е дългогодишен кмет на Кабра. Майка му Леонор де Кортинас (?-1593), родена в Арганда дел Рей, е третата дъщеря на разорен благородник, който е принуден да я продаде на Родриго де Сервантес за съпруга през 1543 година. Бракът на родителите му е труден и е съпътстван от няколко извънбрачни връзки на бащата.
Мигел има няколко братя и сестри: Андрес (роден 1543), Андреа (родена 1544), Луиса (родена 1546), Родриго (роден 1550), Магдалена (родена 1554) и Хуан (известен само от споменаването му в завещанието на бащата).
Сведенията за първите години на Сервантес са оскъдни. Изглежда прекарва по-голямата част от детството си, пътувайки от град на град със своите родители. По това време се влюбва в младата кръчмарка Хосефина Каталина де Перес и двамата планират да избягат заедно, но баща ѝ ги залавя и им забранява да се срещат. Запазени са съдебни документи за поставянето под възбрана на баща му, заради неизплатени дългове, според които семейството е много бедно.
Според някои биографи на Мигел де Сервантес той учи в Университета на Саламанка, но за това няма запазени доказателства. Според други предположения той учи в йезуитско училище в Кордова или Севиля, но и това не е сигурно.
Военна служба и пленничество
Причините, по които Мигел де Сервантес напуска Кастилия, също са неясни, като основните хипотези са, че заминава, за да продължи образованието си или за да избяга от правосъдието. Така или иначе, заминаването му за Италия не е необичайно за младите испанци по това време, които често се опитват да започнат кариерата си в испанските владения там.
Сервантес пристига в Рим през 1569 година, където се среща с църковното величие и блясъка на религиозните ритуали и вероятно се запознава с италианското антично и ренесансово изкуство, което по-късно оказва влияние върху собственото му творчество. За известно време е служител на кардинал Джулио Акуавива.
През 1570 година Мигел де Сервантес се записва в полк на Испанската морска пехота, разположен в Неапол, по това време част от испанските владения. След едногодишен престой там, през септември 1571 година отплава с кораба „Маркеса“, част от флота на Свещената лига, удържал на 7 октомври победа срещу османците в битката при Лепанто. По време на боя Сервантес получава три огнестрелни рани – две в гърдите и една в лявата ръка, която остава неподвижна до края на живота му. По-късно той говори с гордост за участието си в битката, за която смята, че ще промени хода на европейската история.
След битката при Лепанто Сервантес остава в болница в продължение на шест месеца, след което се връща на служба. Следващите години прекарва като войник в Неапол, като участва в експедициите до Корфу и Наварино и в боевете, при които османците завладяват Тунис и Ла Голета през 1574 година.
На 6 или 7 септември 1575 година Сервантес отплава от Неапол за Барселона с галерата „Слънце" (Sol), носейки със себе си препоръчителни писма до крал Филип II. На сутринта на 26 септември, когато корабът доближава каталонския бряг, той е нападнат от берберските пирати на известния албански вероотстъпник Арнаут Мами. В боя голяма част от екипажа е избита, а оцелелите, сред които и Сервантес, са пленени и отведени в Алжир. Той прекарва следващите пет години като роб, като прави четири неуспешни опита да избяга. В крайна сметка през 1580 година е откупен от родителите си с помощта на Тринитарианския орден и се завръща в Мадрид.
Не е учудващо, че този период от живота на Сервантес му дава материал за няколко литературни произведения, най-вече Разказът на пленника в „Дон Кихот“ и две пиеси, чието действие се развива в Алжир – „Договорът от Алжир“ („El Trato de Argel“) и „Баните на Алжир“ („Los Baños de Argel“).
Начало на литературна дейност След връщането си в Испания Сервантес е назначен на служба в семейство на благородник, но решава да стане писател и написва изумителен брой стихотворения между 1582 и 1585 година. От тях са оцелели само няколко. На 12 декември 1584 година в Ескивиас Сервантес се жени за значително по-младата от него Каталина де Саласар и Паласиос (?-1626). Има предположения, че нейният чичо Алонсо де Кесада и Саласар е основният прототип на Дон Кихот.
Издаденият през 1585 година Сервантес публикува първата си по-значителна творба, пасторалния роман „Галатея“ („La Galatea“). По същото време на сцените в Мадрид се играят негови пиеси, изгубени днес, с изключение на „Договорът от Алжир“ и „Обсадата на Нуманция“ („El Cerco de Numancia“). „Галатея“ не привлича вниманието на публиката и той така и не написва многократно споменаваното от него продължение. Той се опитва да се издържа с писане на пиеси, но без особен успех.
Сервантес постъпва на работа в държавната администрация, първоначално като доставчик на продукти за Непобедимата армада, а по-късно – като бирник. Той претърпява банкрут и поне два пъти, през 1597 и 1602 година, е в затвора за финансови нарушения. Между 1596 и 1600 година живее главно в Севиля.
„Дон Кихот“ и последни години
Според една бележка на самия Сервантес в пролога на „Дон Кихот“, идеята за книгата (макар и не написването на цялата първа част, както твърдят някои изследователи) му идва в затвора в Аргамасия де Алба в Ла Манча – история за мъж, който се мисли за странстващ рицар и се опитва да извършва чудните подвизи, описани в средновековните рицарски романи. Намерението му е да изобрази действителния живот и поведение, изразявайки се с ясен език. Това необичайно за епохата навлизане на всекидневния език в литературата предизвиква одобрението на читателите.
През 1605 година първата част от романа е издадена под заглавие „Хитроумният идалго Дон Кихот де Ла Манча“ („El ingenioso hidalgo Don Quijote de la Mancha“). Тя има такъв отличен прием, че само за две седмици след публикуването ѝ в Мадрид излизат и три пиратски издания. Въпреки това този успех слага край на периода на крайна бедност в живота на автора и, макар че не забогатява, той получава международно признание. През 1606 година той се установява в Мадрид, където остава до края на живота си.
През 1613 година Мигел де Сервантес издава „Поучителни новели“ („Novelas Ejemplares“), сборник от 12 новели, някои от които са писани значително по-рано. Предговорът е известен с единствения словесния портрет, който Сервантес прави на себе си, а също и със заявлението му, че е първият автор на новели („ha novelado“) на испански език. Самите новели са разнородни, някои критици ги делят на реалистични и идеалистични. Една от тях, „Лиценциатът Видриера“ („El licenciado Vidriera“), е близка по замисъл до „Дон Кихот“. Друга новела, „Циганката“ („La Gitanilla“), възпроизвежда мотива за отвлеченото и отгледано от циганите момиче, което по-късно се превръща в красива танцьорка. В сравнение с италианските ренесансови сборници с новели от типа на Декамерон Сервантесовите „Поучителни новели“ са по-дълги, с по-усложнен сюжет и повече психологизъм. В някои от тях, като „Ринконете и Кортадильо“ („Rinconete y Cortadillo“), присъстват явни черти на пикаресковия роман, който по това време вече е популяризиран от Ласарильо де Тормес и неговите последователи.
През 1614 година Сервантес публикува своята най-амбициозна поетична творба, освен множеството пиеси – „Пътуване до Парнас“ („Viaje del Parnaso“), алегория, представляваща еднообразен преглед на съвременните на автора поети. Самият автор осъзнава, че му липсва поетичен талант.
Популярността на „Дон Кихот“ предизвиква издаването през 1614 година на неоторизирано продължение от неизвестен автор, използващ псевдонима Алонсо Фернандес де Авеланеда. Още предходната година в предговора на „Поучителни новели“ Сервантес обещава да напише продължение на романа и сега се заема с тази задача, като през 1615 година е публикувана втората част на „Дон Кихот“. През същата година излиза и „Осем нови комедии и интермедии“, а дни преди смъртта си Сервантес завършва приключенския роман „Персил и Сигисмунда“ („Los Trabajos de Persiles y Sigismunda“), издаден посмъртно през 1617 година.
Смърт Макар често за дата на смъртта на Мигел де Сервантес да се сочи 23 април 1616 година, в действителност той умира в Мадрид предишния ден и е погребан на 23 април.
Английският поет Уилям Шекспир умира на 23 април 1616 година, денят, често приеман за дата на смъртта и на Сервантес. В тяхна памет ЮНЕСКО определя 23 април за Международен ден на книгата. Въпреки това двете дати не съвпадат, тъй като Испания приема григорианския календар през 1582 година, а през 1616 година Англия все още използва юлианския календар – така Шекспир умира десет дни след погребението и единадесет дни след смъртта на Сервантес.
Мястото на гроба на Сервантес не е известно, знае се само, че съгласно неговото желание, той е погребан в близък тринитариански манастир, в който изглежда е монахиня неговата дъщеря Исабела де Сааведра. Няколко години по-късно монахините се преместват в друг манастир и взимат със себе си поне част от гробовете, като не е известно дали този на Сервантес е преместен, нито къде се установяват монахините след преместването.
Произведения „Дон Кихот“
„Дон Кихот“ („Don Quixote“), най-значимата творба на Сервантес, излиза в два самостоятелни тома, които днес почти винаги се издават заедно. Романът разказва за приключенията на Дон Кихот, наричан също рицарят или човекът от Ла Манча, герой, който довежда своя ентусиазъм и самозаблуди до непланирани и комични резултати.