Гърленският храм-кладенец е археологически обект, датиран към късната бронзова епоха, намиращ се северно от село Гърло, област Перник (България). Обектът представлява подземно сводесто помещение (толос), изградено над кладенец, към който води стълбище (дромос). Откривателката му, проф. Митова-Джонова го свързва с ранна фаза на културата, която по-късно изгражда постройките „нураги“ запазени на оостров Сардиния. Забележителното сходство с покрития кладенец при БалаоФонтана Коберта, (it) Massimo Rassu, I pozzi sacri in Sardegna e in BulgariaСвещеният кладенец в Балао дава основание за датирането към ХІІ-Х век пр.н.е. Културно-исторческите интерпретации на градежа остават в голяма степен хипотетични поради несистематичните научни изследвания.Митова-Джонова, Димитрина; „Произход и същност на протосардинските сакрални кладенци III-I хилядолетие пр. Хр.“. ИК „Иврай“, 2007инж. Любомир Цонев, Проект „Балкански мегалити“, "МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ КВАЗИМЕГАЛИТНИ ОБЕКТИ – Подземен храм-кладенец в Брезнишко (КОД QM-001/BG)" www.ilportalesardo.it/archeo/ballao.htm Свещеният кладенец в БалаоМитова-Джонова, Димитрина; „Мегалитен храм кладенец при с. Гърло Пернишки окръг“, НИПК, София 1984 г.
Гърленският храм кладенец се различава коренно от всички подобни сардински обекти по своето теренно разполагане. На остров Сардиния всички свещени кладенци са разположени на съвършено равнинен платовиден терен. Според инж. Любомир Цонев в това се състои неговата уникалност – съоръжението е полувкопано в стръмен планински скат и изграждането му е било от изключителна сложност. Архитектурната реализация на съоръжението не е типична за тракийската култура, която се развива на Балканите след XV в.пр. Хр. Храм-кладенецът няма предшестващи го архитектурни съоръжения от същия тип, нито последващи такива. На Балканите съоръжението е уникален архитектурен паметник.Цонев Л. Мегалити и други древности: интердисциплинарни студии ИК Булга Медия, София 2017 г.
За популяризирането на обекта след 2004 г. изиграват важна роля многобройните статии на инж. Любомир Цонев, който е един от инициаторите на проекта „Балкански мегалити“.инж. Любомир Цонев (Балкански мегалити) „Подземен храм-кладенец в Брезнишко“
Откритие
Култовото съоръжение е открито при разкопки през 1972 г. от научен екип работещ под ръководството на проф. д-р Димитрина Митова-Джонова в местността Пусто Гърло западно от пролома Клисура образуван от Красавската река, на северния дял на Гребен планина (част от Плано-завалската верига), под връх Кула при село Гърло.Митова-Джонова, Димитрина;„Мегалитен храм-кладенец при село Гърло, Пернишки окръг“; Център за пропаганда, информация и печат при Комитета за Култура, София 1984 г.wikimapia.org – Pozzo sacro di Garlo/Гърленски храм-кладенец
Първоначално се смята, че градежът е ранна разновидност на късните тесалийски куполни гробници, вкопани в планински скат, но при тях дромосът е на едно ниво с толоса. След като на пода се очертава широко отворена шахта, проф. Митова-Джонова стига до заключението, че се касае за сепулкрален (погребален) архитектурен паметник от нов вид – с несвойствено съчетание на шахтов гроб под голямо куполно засводяване. По време на археологическото проучване обаче тази първоначална хипотеза е отхвърлена, тъй като са разкрити кости на жертвени животни, които свидетелстват за култовия характер на градежа.
Проф. Митова-Джонова намира аналогии на съоръжението при древните водоемни съоръжения на Микена и Палестина.K. Voudouris, Mohammad Valipour, Asimina Kaiafa, Xiao Yun Zheng „Evolution of water wells focusing on Balkan and Asian civilizations“, Water Science & Technology Water Supply 19(2):ws2018114 · June 2018 Тези съоръжения са с големи размери, но при тях отсъства толос и опейон.
По време на продължителното търсене на аналог на градежа проф. Митова-Джонова попада и на Протосардинската култура Нураги с нейните свещени кладенци (pozzo sacro) и по време на този процес през 1982 г. откривателката на Гърленския храм-кладенец посещава остров Сардиния, където обхожда много от свещените кладенци и кули-нураги намиращи се на средиземноморския остров. На място установява, че Храм-кладенецът при Балао напълно съответства като размери и градеж на кладенеца при село Гърло.
Според проф. Митова-Джонова храм-кладенецът при село Гърло е единственият сакрален градеж, аналогичен и синхронен на протосардинския кладенец Куккуру от Сетимо сан Пиетро, Сардиния. Подобно на същия сардински сакрален градеж, Гърленският храм-кладенец е бил елемент от сакрален комплекс. Западно от кладенеца по склона до към края на 1960-те години е съществувало каменно корито, изградено от четири каменни блока, наподобяващо долмен. На скалния масив над кладенеца според разкази на местни жители от село Гърло са били изписани рисунки. На около 700 – 800 m северозападно се е намира местността Русалимските гробища, където са били издигнати побити камъни (менхири) – днес унищожени.
По време на теренното проучване през 1972 г., което проф. Митова-Джонова осъществява по северозападния склон на връх Кула, тя отбелязва че по целия склон се наблюдават разсипи, аналогични на строителния материал ползван за изграждането на кладенеца. Обстоятелството, че този камък се намира по-високо над градежа, категорично разкрива наличието на друго, аналогично синхронно строителство, вероятно руините на селище.Вероятно тези градежи са били разрушени още през Античността, защото на източната страна на връх кула през този период е изградена крепост (кастел). Храм-кладенецът е останал незасегнат, защото е почти изцяло изграден под земята и изваждането на строителния материал би било трудно и опасно.(Митова-Джонова (2007), 15)"Димитрина Митова-Джонова, „Произход и същност на протосардинските сакрални кладенци III-I хилядолетие пр. Хр.“, ИК Иврай, София 2007 г.
Североизточният склон на връх Кула, който се спуска към Гърленската падина е осеян с малки и големи изворчета, а по време на археологическото проучване са документирани девет изворчета. На около 150 m. източно от храм-кладенеца е открита и малка римска баня (захранвана от подземните води), близо до която е и каптажът на селския водопровод.
Интересна особеност е, че кладенецът е изграден при най-високия извор на планинския скат, този факт, както и твърде сложният архитектурен план на градежа потвърждават че съоръжението не е изградено да служи като обикновен битов водоем.
Историческа идентификация
Историческото идентифициране на обекта е трудно. Поради липсата на подобни синхрони градежи, проф. Митова-Джонова намира аналогични такива – в случая градежи на обекти от същия тип и архитектура в същия стил в културата Нураги на остров Сардиния.
Древни подземни кладенци (pozzo di sacro) са известни не само от остров Сардиния, където те наброяват 70.Parole di segni, L'alba della scrittura in Sardegna, Sardegna archeologica, Guide e Itinerari, M.Monoja, C.Cossu, M.Migaleddu, Carlo Delfino Editore, Sassari, 2012 но и от няколко други места по света: остров Кея (Κέα/Κέως), Гърция светилището на Асклепий на територията на гръцката колония Пантикапей край днешния град Керч, (разположена на Кримския полуостров)Internet Encyclopedia Of Ukraine Panticapaeum, based on Blavatskii, V. Pantikapei: Ocherki istorii stolitsy Bospora (Moscow 1964) and Marchenko, I. Gorod Pantikapei (Symferopil 1974)
Мегалитни градежи с пред-нурагически (или прото-сардински) са открити в: Ел-Ахуат Израелv. Adam Zertel Sardinians in central Israel Robert Tykott, (Biblical Archeology Review Vol.28(3), 2002), „The Nuragic Civilization of Sardinia—A Link to Ancient Israel“ баптистерият от Картаген, ТунисBoyadziev 1975, p.117 – 137; Митова-Джонова 1987,стр. 5, 12, фиг.5
В Сардиния мегалитните съоръжения изобилствали още в донурагическия период, като още в III хил. пр. Хр. съществува развита праисторическа култура.Unesco.org В края на II хил. пр. Хр. в резултат от нашествието на т.нар. морски народи и на острова се разпространили знания за добиването и обработката на метали, поради което и започва замяната на старите богато украсени гробници със строителството на кули-нураги.
Античната традиция свързва тези преобразувания с миграцията на баларите от североизточна Иберия (Сердан), която била обитавана от сордони и керетани. Аналогични нурагически култури имало през Бронзовата епоха и на Балеарските острови и Корсика. Най-важните и близки паралели на съоръжението от село Гърло се откриват при културата Нураги, на остров Сардиния. Обектът е единственият градеж, реализиран от носителите на Протосардинската култура „нураги“ в България и в частност на Балканския полуостров представлява особен научен интерес. Градежите на храм-кладенци оставени от Културата нураги документирани на остров Сардиния са седемдесет на брой, тридесет от които са много добре запазени. Изграждането им е датирано в периода ХІІ – Х в. пр. Хр. Основните им компоненти – подземен толос, в средата с кладенец, полупокрит дромос, каменна стълба в дромоса, която извежда на повърхността, и правоъгълно преддверие пред дромоса съвпадат с елементите на градежа на съоръжението край село Гърло.Atzeni E. Tombe a forno di cultura Monte Claro nella Via Basilicata di Cagliari. p. 129, Pamphlet – Firenze 1 Jan 1967, ASIN: B01BIX4KLWLilliu, G. Sculture della Sardegna nuragica, p.197 Ilisso, 1966 (2008), ISBN 88-6202-027-9, ISBN 978-88-6202-027-5 Най-близкият аналог на Гърленския храм-кладенец по строителен план е Храм-кладенецът при Балао, аналогична строителна техника се наблюдава и при свещения кладенец Куккуру при Сетимо сан Пиетро.
Носителите на Нурагическата култура били неиндоевропейски народ. Общоприето е мнението, че протосардинската култура нураги има месопотамски характер и че нейни носители са морският народ шардени/сардени/сордони. Нурагическата култура просъществувала до миграцията на етруските от Мала Азия в този регион. Някои артефакти от нурагическата култура показват аналогии с Етруското изкуство и със сходни изделия от Източното Средиземноморие.The American Journal of Archeology and OF THE HISTORY OF THE FINE ARTS vol. VII 1891; Сходни на нурагите били торетата в Корсика, талайотите на Балеарските острови и сесиотите в Пантелерия.
Според известния етрусколог специалист по сардинска праистория – проф. Масимо Палотино, архитектурата на градежите, създадени от културата Нураги, е най-напредналата и усъвършенстваната от всички други съществуващи в Западното Средиземноморие по време на късната Бронзова епоха, включително и в сравнение с дрвеногръцките колонии, възникнали на Сардиния след VII век пр. Хр.Miriam S. Balmuth, ed. Studies in Sardinian Archaeology 3: Nuragic Sardinia and the Mycenaean World (Oxford, 1987) presents papers from a colloquium in Rome, September 1986; the view of „gateway-communities“ from the Mycenaean direction is explored in T.R. Smith, Mycenaean Trade and Interaction in the West Central Mediterranean, 1600 – 100 B.C., 1987.
Датиране
Датировката на Гърленския храм кладенец е дискусионна. Според проф. Митова-Джонова, съоръжението е изградено през XII век пр. Хр. – в късната Бронзова епоха и е синхроничен на селището и скалното светилище на източния склон под връх Кула. Тази датировка представя съоръжението като един от най-старите градежи на Балканския полуостров – по-ранен от долмените – първата гробищна архитектура, появили се на територията на Странджа, Сакар, Източните Родопи и Сърнена Средна гора през Желязната епоха, като датирането дори на тези съоръжения е твърде спорно.
По време на археологическото проучване на обекта са открити фрагмент от каменна брадва, дърво и кости на жертвени животни, което според проф. Митова-Джонова определя сакралната същност на обекта. Въз основа на тях и на обемноплановото му решение храм-кладенецът, според проф. Митова-Джонова намира пряка връзка с мегалитните градежи на Протосардинската култура Нураги и с предноазиатската култова архитектура.