Операция „Барбароса“ () е кодово име, избрано от германското върховно командване за нападението над Съветския съюз през 1941 г.Bryan I. Fugate. Strategy and tactics on the Eastern Front, 1941. Novato: Presidio Press, 1984., с което започва Германо-съветската война.
През ноември 1940 г. са начертани плановете и одобрени от Адолф Хитлер в директива № 21, датираща от 18 декември 1940 г. озаглавена Операция „Барбароса“. Предложено е приготовленията за нападението да бъдат завършени до 15 май 1941 г., а до есента немците трябва да напреднат до линията „Архангелск – Астрахан“.
Според военният историк Юлиян Недев отлагането на началото на операцията се дължи на пролетната распутица в Русия, която продължава по-дълго от очакваното - до края на май, и калните морета правят настъпленията на Изток невъзможни и немските военни разузнаване и метеоролози определят средата на юни като най-удобния момент за началото на настъплението срещу СССР.Юлиян Недев, История на Войните! Втората световна война: Битките за Харков, издателство "Милениум", 2015 г., стр. 33 - 34 На 22 юни 1941 г., 159 немски дивизии, 42 съюзни, 3.9 милиона мъже с 600 000 моторни превозни средства и 750 000 коне, подкрепени от румънски, италиански и финландски войски, пресичат границата на 2900 километров фронтWorld War II Chronicle, 2007. Legacy/ Publications International, Ltd. Page 146., най-голямото нахлуване във военната история. Немските войски образуват три основни групировки – Група армии „Север“ трябва да нападне от Източна Прусия до Ленинград за един месец; Група армии „Център“ трябва да предприеме двупосочно настъпление през Минск и Смоленск към Москва; Група армии „Юг“ трябва да превземе Киев, басейна на река Дон и Черноморското крайбрежие. Амбициозната операция за завладяване на източните територии ознаменува началото на ключовата фаза за решаване на победата във войната. Германското нашествие в Съветския съюз води до 95% от всички германски жертви от 1941 до 1944 г.
Операция „Барбароса“ е наименувана в чест на Фридрих I Барбароса, средновековен германски владетел, който според мита ще спаси Германия в нейния час на нужда. Планирането за операцията започва на 18 декември 1940; самата операция продължава от юни до януари 1942. Червената армия с големи усилия отблъсква най-силния удар на Вермахта, след като той се отклонява от Москва и се насочва на югоизток, и Адолф Хитлер не постига очакваната победа, но ситуацията на Съветския също остава бедствена. Тактически германците постигат големи победи и окупират някои от най-важните региони на Съветския съюз, главно в Украинската ССР.A.J.P Taylor & Colonel D. M Proektor, p. 106 Въпреки тези успехи през декември германците са отблъснати при Москва и не съумяват отново да организират едновременна офанзива по целия стратегически германо-съветски фронт.A.J.P. Taylor & Colonel D. M Proektor 1974, p. 107
Операция „Барбароса“ е най-голямата военна операция в човешката история в численост на войските и в жертви.Peter Antill, Peter Dennis. Stalingrad 1942. Osprey Publishing, 2007, ISBN 1-84603-028-5, ISBN 978-1-84603-028-4. p. 7. Тя открива Източния фронт, на който са разположени повече войски от който и да е военен театър в световната история. Региони, покрити от операцията, стават място на някои от най-големите битки, с най-голям брой жертви и най-ужасни условия, както за руснаците, така и за германците.
Операцията се проваля по две основни причини: руските ресурси и издръжливост са по-големи от очакваните; самият Хитлер се намесва, давайки заповед за концентриране на войските срещу Москва, след като Ленинград вече е обкръжен, а в същото време придвижва танковите войски от центъра в южна посока за обкръжението на Киев, като по този начин облекчава защитата на Москва. До настъпването на зимата само южната армейска група успява да изпълни първоначалните заповеди.
Неуспехът да превземе Москва на Операция „Барбароса“ води до искания от Хитлер за повече операции в Съветския съюз, които в крайна сметка се провалят, като продължаване на обсадата на Ленинград,Life and Death in Besieged Leningrad, 1941 – 44 (Studies in Russian and Eastern European History), edited by John Barber and Andrei Dzeniskevich. New York: Palgrave Macmillan, 2005 (hardcover, ISBN 1-4039-0142-2). битката при Сталинград и Операция Цитадела, сред други битки на окупирана съветска територия.The siege of Leningrad. By Alan Wykes. Ballantines Illustrated History of WWII, 3rd edition, 1972. Pages 9 – 61, and, Scorched Earth. (pages 205 – 240) By Paul Carell. Schiffer Military History, 1994. ISBN 0-88740-598-3 and, Finland in the Second World War. Between Germany and Russia. Palgrave. 2002. (pp. 90 – 141)Military-Topographic Directorate, maps No. 194, 196, Officer's Atlas. General Staff USSR. 1947. Атлас Офицера. Генеральный штаб вооруженных сил ССР. М., Военно-топографическоее управление, – 1947. Листы 194, 196Russia's War: A History of the Soviet Effort: 1941 – 1945 ISBN 0-14-027169-4 by Richard Overy Page 91The World War II. Desk Reference. Eisenhower Center Director Douglas Brinkley. Editor Mickael E. Haskey. Grand Central Press, Stonesong Press, HarperCollins, 2004. ISBN 0-06-052651-3. Page 210.Siege of Leningrad. Encyclopædia Britannica
Германо-съветски отношения (1939 – 1940)
След Мюнхенският договор от 1938 г. Германия и Съветският съюз подписват пакт за ненападение, пакта Рибентроп-Молотов, малко преди германското нахлуване в Полша, което е последвано от съветското нахлуване в Полша. Таен протокол на пакта очертава споразумение между Третия Райх и Съветския съюз за разделянето на пограничните страни на техни съответни „сфери на влияние“. Латвия, Естония и Финландия попадат в съветската сфера на влияние.„Modern History Sourcebook: The Molotov-Ribbentrop Pact, 1939 : Text of the Nazi-Soviet Non-Aggression Pact“ Пактът изненадва света поради взаимната враждебност на двете страни и техните съревноваващи се идеологии. В резултат на пакта Германия и Съветския съюз имат относително силни дипломатически връзки и важно икономическо взаимоотношение. Двете страни подписват търговски пакт през 1940, според което руснаците получават германско военно и индустриално оборудване в замяна на суровини като петрол и пшеница, за да се помогне на Германия да заобиколи британската блокада.
Въпреки взаимоотношенията между двете страни всяка от тях дълбоко подозира намеренията на другата. След като Германия влиза в Пакта на Оста с Япония и Италия, тя започва преговори за потенциално съветско влизане в пакта. След двудневни разговори от 12 – 14 ноември, Германия предлага писмено споразумение за съветско влизане в Оста. Съветският съюз предлага писмено контраспоразумение на 25 ноември 1940, на което Германия не отговаря. Като двете страни започват да се сблъскват в Източна Европа, конфликтът изглежда по-вероятен, макар че подписват погранично и търговско споразумение, решаващо няколко отворени въпроса през януари 1941.
Германия планира нашествието Репутацията на Йосиф Сталин като брутален диктатор допринася както за оправдаването на нападението от германците, така и за вярата им в успеха. Към края на 1930-те години много компетентни и опитни военни офицери са убити в Голямата чистка, оставяйки Червената армия отслабена и без лидери. Германците често наблягат на бруталността на съветския режим, когато насочват пропаганда към славяните. Германската пропаганда твърди, че Червената армия се готви да ги нападне и тяхното собствено нашествие е представено като превантивен удар.
В лятото на 1940, когато назряват суровинни кризи за германците и потенциален сблъсък със Съветския съюз за територия на Балканите, нашествие в Съветския съюз изглежда все повече като единственото решение за Хитлер.Ericson, Feeding the German Eagle, p. 127 Макар да не се правят все още конкретни планове, Хитлер казва на един от генералите си през юни, че победите в Западна Европа „най-сетне освобождават ръцете му за неговата важна истинска задача: конфронтацията с болшевизма“,Ericson, Feeding the German Eagle, p. 129 – 130 въпреки че германски генерали казват на Хитлер, че окупиране на Западна Русия ще създаде „повече изтощаване, отколкото облекчение за икономическата ситуация на Германия“.Ericson, Feeding the German Eagle, p. 138 Фюрерът очаква допълнителни ползи:
Когато Съветският съюз бъде победен, недостигът на работна ръка в германската индустрия ще бъде облекчен чрез демобилизация на много войници. Украйна ще бъде надежден източник на земеделски продукти. Съветският съюз като източник на принудителен труд под германско управление ще донесе огромно подобрение на германската геостратегическа позиция. Победата над Съветския съюз още повече ще изолира Великобритания. Германската икономика се нуждае от повече петрол и контролирането на петролните полета на Баку ще постигне това; както Алберт Шпеер, германският министър за въоръженията и военната продукция, по-късно казва при разпит, „нуждата от петрол със сигурност беше основен мотив“ в решението да се нападне. p. 334
На 5 декември 1940 Хитлер получава военни планове за нашествието и ги одобрява всичките, като началото е насрочено за май 1941. На 18 декември Хитлер подписва Военна директива № 21 за Германското висше командване за операция с кодово наименование „Операция „Барбароса“, заявявайки: „Германският Вермахт трябва да бъде готов да смаже Съветска Русия в бърза кампания“. Операцията е наименована в чест на император Фридрих I Барбароса, водач на Трети кръстоносен поход през 12 век. Датата за нашествието е зададена за 15 май 1941. В Съветския съюз, говорейки пред генералите си през декември, Сталин споменава призивите на Хитлер за атака срещу Съветския съюз в Mein Kampf и казва, че винаги трябва да са готови да отблъснат германска атака и че Хитлер мисли, че на Червената армия ще са необходими четири години да се подготви. Следователно „ние трябва да се подготвим много по-рано“ и „ще се опитаме да отложим войната с още две години“.
През есента на 1940 високопоставени германски служители изготвят меморандум за рисковете от нашествие в Съветския съюз. Според тях Украйна, Беларус и Балтийските страни ще се превърнат в икономическа тежест за Германия. Друг германски служител твърди, че руснаците в тяхната настояща бюрократична форма се безобидни, а окупацията няма да донесе полза за Германия.
Хитлер не приема рисковете, посочвани от германските икономисти и казва на Херман Гьоринг, че „отсега нататък няма да слуша повече такова говорене и ще запуши уши, за да получи умствен покой“.Ericson, Feeding the German Eagle, p. 162 Това е предадено на генерал Георг Томас, подготвил доклад за отрицателни икономически последици от нашествие в Съветския съюз, освен ако икономиката му не остане невредима и нефтените залежи в Кавказ не бъдат завзети с първия удар и той внася корекции, за да задоволи Хитлер.
През лятото на 1941 германският идеолог Алфред Розенберг предлага завоюваната съветска територия да бъде администрирана в следните Райхскомисариати: Ostland (Балтийските страни и Беларус, разпрострян на изток с около 500 km) Ukraine (Украйна, уголемена на изток до Волга) Kaukasus (Южна Русия и региона на Кавказ) Moskowien (Московската метрополна зона и остатъка от Европейска Русия) Turkestan (Централноазиатските републики и територии)
Германската политика цели да унищожи политически Съветския съюз в съответсвие с империалистическата идея за „жизнено пространство“ („Натиск на изток“) за ползата на бъдещи поколения „Нордическа арийска господарска раса“.