Ромфея

Ромфея (; или rumpia) е железен меч за две ръце – част от тракийското пехотно въоръжение, с голяма дръжка и едностранно заточено право или извито подобно на коса острие. Ранните автори я определят също и като копие, но днес, според находките може да се смята за изяснено, че ромфеята е дълъг режещ и мушкащ меч. Все пак, това мнение все още се оспорва от някои историци, които твърдят, че намерените оръжия не са мечове и не са описаните от изворите ромфеи.

Смята се, че този вид оръжие се е появило и развило в Тракия през втората половина на първото хилядолетие пр.н.е., след редица промени и нововъведения. Според К. Колев, мястото на изобретяване и начална употреба е територията на тракийското племе Беси, които от ранна античност практикували рудодобив и ковачество.

Според Ян Хийт, който твърди, че се позовава на византийския историк Михаил Псел, ромфеята е използвана и от викингското племе Варяги, но това сведение се оспорва и се смята, че се е появило в резултат на неточен превод от гръцки.

През първите няколко века от новата ера в старогръцки думата „ρομφαία“ става нарицателна за всички мечове за една и две ръце, както и за някои брадви. Това преминава изцяло и в ранно-християнската литература.

Меча е на въоръжение от към 400 пр.н.е., до края на римската епоха, като специфично оръжие на тракийските части.

Описание Мечът ромфея се изработва от желязо, чрез многократно изковаване и сгъване. Състои се от две основни части – острие и дръжка, без предпазител за ръцете. В основата на острието, често има желязна халка, която служи за окачване на ремък при носене. Общата дължина на оръжието е около 120 – 140 см или повече, в зависимост от ръста на собственика му, от които дръжката е около 40 – 60 см. Въпреки дължината си, меча е лек и може да се използва и с една ръка.

Дръжката е дълга и изтънена. Състои се от две части: долна и горна. Долната част е облицована с дърво с ширина около 2 см, пристегнато с железен нит в най-долния край. Горната, освен с дърво е покрита и с кожа.

Острието има триъгълна форма и сечение. При някои ромфеи то е почти право, а при други е сърповидно. То е дълго, едностранно заточено, със заострен връх. В основата си е широко, а в посока към върха постепенно се изтънява. На плоските страни, често е декорирано.

Вариант на ромфеята е използваният от даките фалкс. Основната разлика между ромфеята и фалкса се състои в степента на извиване на острието. При ромфеята, то е право или леко извито, докато при фалкса е силно извито.

Използване Ромфеята е традиционно оръжие на леката и съществена част от снаряжението на тракийската тежка пехота. Предполага се обаче, че е използвана и от конници. Меча може да се използва и за нападение и за защита, поради функциите му да мушка и разсича. Според източниците тя е носена заедно с щит и две метателни копия, но според намерените снаряжения в тракийски гробове щита не е присъствал, а воина е бил снабден с шлем и тежки доспехи, които да защитават тялото му.

Ако се осланяме на античните извори, вероятно в защита ромфеята е използвана заедно с щита, подобно на копие, макар че това не би било удобно и функционално.

При нападение ромфеята е използвана като меч за две ръце, като се е прилагала разсичащата и мощ, осигурявана от дължината на дръжката и общия дизайн.

Исторически извори

Най-ранното споменаване на ромфеята е от 326 пр.н.е. в битката при Хидасп по време на похода на Александър в Индия. Римският историк Кв. Курций Руф в „История на Александър Велики“ разказва, че тракийската пехота използвала оръжието с добри резултати, като с големите си мечове отсичала хоботите на вражеските бойни слонове на цар Пор.

Следващата дата се появява при Тит Ливий, който разказва за схватка между римляни и македони през 197 пр.н.е., малко преди битката при Киноскефала. След това той споменава, че през 172 пр.н.е. в битката при Калиник траките, част от армията на владетеля Персей, които били предвождани от царя си Котис, осакатявали с ромфеите си конете на римляните.

Най-известното сведение за ромфеята се дава от Плутарх във връзка с решителната битка при Пидна, през 168 пр.н.е. В „Живота на Емилий Павел“ той пише:

През 52 г., в съдебната си реч „В защита на Милон“, Цицерон споменава, че Клодий ранил в рамото „с тракийски меч румпия“ гладиатор на име Бирия.

В съчинението си „Атически нощи“ римският писател Авъл Гелий също споменава ромфеята. Той отбелязва, че при битката при Магнезия, тракийските воини, които охранявали обоза на римската армия, били въоръжени с ромфеи.

Ромфеята също се споменава в оригиналния гръцки текст на „Новия Завет“, в „Евангелието от Лука, II, 35“. В преводите на други езици е заменена с думата меч. Λουκάς, 2, 55.

Последния разцвет на ромфеята, като мощно оръжие на древността е отбелязано в изворите описващи Дакийските войни и държавата на Децебал. Според източниците ромфеята, наричана от римляните фалкс имала толкова голяма разсичаща мощ, че на римските легиони в Дакия били подсилени броните за да предпазват по-добре от ударите и.

Една отлична илюстрация на воин въоръжен с ромфея може да се види в централния фриз на гробница при с. Александрово. На рисунката е изобразен лек пехотинец, който следва конник. Той е облечен в черна туника и носи копие с дясната си ръка и ромфея в лявата. Това е най-ранната илюстрация на това типично тракийско оръжие.

Археологически находки

Всички известни находки на ромфеи са датирани от средата на IV до началото на III в. пр.н.е.:

Село Кочан: Оръжието е намерено в каменен гроб. Общата му дължина е 128 см, като в последните 52 см мечът има почти правоъгълна форма. Дължина на острието е 76 см, а ширина на листа е 4 см. Има два жлеба от тъпата страна, а в началото на острието има останка от желязна халка. Датировка: IV в. пр.н.е. с. Сатовча: Ромфеята е открита в гроб от каменни плочи и е силно корозирала. Запазената обща дължина е 83 см, като дължина на дръжката е 78 см. Открита заедно с бронзов шлем тракийски тип, бронзова броня, две бронзови фибули, железни верижки, къс и широк железен меч и глинени съдове. Датировка: IV в. пр.н.е. с. Дебрен: Оръжието е определено от откривателите като тънка желязна сабя. Открито е заедно с бронзов шлем тракийски тип. Датировка: IV в. пр.н.е. гр. Разлог: Мечът е лежал в каменен гроб, върху дясната ръка и рамо на погребания, силно разрушен. Общата запазена дължина е 110 см с ширина на листа 2,20 см. Открит е заедно с шест бронзови торкви, фибула с билатерална спирала и спираловиден пръстен. Датировка: III-II в. пр.н.е. с. Плетена: Оръжието е намерено в зидан каменен гроб. То е повредено – липсва голяма част от острието. Запазената дължина е 115 см, дължина на дръжката е 38 см. Открито е заедно с железен шлем тракийски тип, бронзови наколенници, шест бронзови торкви. Датировка: края на IV в. пр.н.е. – първата половина на III в. пр.н.е. с. Руен: Ромфеята е открита в каменен гроб, като горният край е отчупена. Общата и дължина е 137 см, а дължина на дръжката е 53 см. В задния край и в широката част на острието има кръгъл отвор. Нережещият ръб на оръжието е снабден с жлеб. Датировка: III-II в. пр.н.е. с. Червен: Запазената дължина е 145 см. Ширина на острието е 2,50 см, а дължината на дръжката е 58 см. Върхът и част от дръжката са отчупени. В края на острието и в началото на дръжката има по един кръгъл отвор. Датировка: III-II в. пр.н.е. Асенова крепост: Мечът е силно повредено – върхът е отчупен, а дръжката е сцепена на две. Запазената обща дължина е 128 см, дължина на дръжката е 52 см, като в задната и част има два отвора. Кръгъл отвор в широката част на острието. Датировка: III-II в. пр.н.е. с. Цар Калоян: Оръжието е открито в зидан гроб. То е определено от откривателя като желязно копие, заострено само от едната страна. Запазената обща дължина е 117 см, дължина на дръжката е 63 см. Ромфеята има два отвора в задната част на дръжката и две железни халки в долната част на острието. Открито е заедно с глинени съдове, бронзова торква, бронзова фибула и гривна и железен връх на копие. Датировка: III-I в. пр.н.е. с. Брестовица: Мечът е открит в зидан гроб. Счупен е на три части. Ширината му е около 3 см. Датировка: IV в. пр.н.е. с. Забърдо: Ромфеята е открита в пещера. Общата и дължина е 147 см, дължина на дръжката е 58 см, а острието е извито. Оръжието има два отвора в задната част на дръжката и в долната част на острието. Вероятна датировка: III-I в. пр.н.е.

Подобни оръжия

Бележки и източници

Паунов, Е. Ромфея: новооткрит тракийски меч от Западните Родопи, 2005 г., стр. 374 – 380. Бонев, Ч. Праславянските племена – част II, 2008 г., стр. 24 Dawson, T. Varangian Voice no. 22 The „Varangian Rhomphaia“: a Cautionary tale, май 1992, стр. 24 Списание Нумизма; Тракийската Ромфея – част I, октомври 2009 г. Димитров, С. Тракия и околният свят. Научна конференция – Шумен, 2004 г., МИФ 9, 2005 г., стр. 285 – 294

Външни препратки YouTube, Бойни техники с тракийско оръжие – ромфея. „Античен фестивал Филипополис „2012“

Категория:Мечове Категория:Древни оръжия