Възстановяването от слепота е събитие, при което сляп човек придобива способността да вижда, обикновено като резултат от медицинска интервенция. Първият подобен случай е описан през 1728 г. от британския хирург Уилям Чесълдън. Пациенти, на които зрението е възстановено, изпитват повече или по-малко силна агнозия и объркване, свързано с интерпретацията на зрителния сигнал.

Като мисловен експеримент

Въпросът за възстановяването на зрението е представен в рамките на емпиричната философия, като мисловен експеримент, чиито следствия имат важност по въпроса за това каква част от знанието идва от сетивата, както и по въпроса за свързаността между различните сетива.

Джон Лок, философ от XVIII век, разсъждава, че ако сляп човек развие зрителна способност, той няма, на първо време, да прави връзка между неговата представа за форма и образа на формата, който вижда. Например, ако му бъдат показани куб и сфера, той няма да е способен със зрението си да определи коя форма е куб и коя – сфера.

Въпросът е поставен за пръв път от философа Уилям Молино, чиято жена е сляпа:

През 1709 г., в „Опит върху една нова теория на зрението“, Джордж Бъркли заключава, че не е задължително да има връзка между осезателния и зрителния свят, и че връзка между тези два свята може да бъде изградена само посредством опита. Той разсъждава:

Този мисловен експеримент (в началото на 18 век той е бил само мисловен) очертава рамките на спора между емпиризъм и рационализъм.

Ранни случаи Съществуват много истории, свързани с възстановяване на зрението, предшестващи първия документиран в медицината случай. Един такъв разказ датира от 1020 г. и идва от арабския свят.

Първият публикуван в медицинската литература случай на възстановяване от слепота датира от 1728 г., когато Уилям Чесълдън подлага 13-годишно момче на операция за премахване на вродена катаракта. Въпреки малката си възраст, момчето страда от сериозни затруднения с прости зрителни възприятия. По думите на Чесълден:

През 1932 г. Мариус фон Зенден обобщава 66 познати към онзи момент случаи на хора, които претърпяват операция от катаракта. Книгата му „Пространство и зрение“von Senden, Marius (1960). Space and sight: the perception of space and shape in the congenitally blind before and after operation. Methuen & Co. разказва за случаи на хора, които изпитват затруднение в разбирането на форми, размери, дължини и разстояния след проглеждането си.

Съвременни случаи и изследвания Виргил В книгата „Един антрополог на Марс“ (1995), неврологът Оливър Закс описва случая на Виргил, чието зрение е много слабо, до операцията му от катаракта на 50-годишна възраст. Последвалото поведение на Виргил е на „ментално сляп“ човек − пациентът вижда, но не може да „разшифрова“ заобикалящия го свят. Често объркан, Виргил изпада в депресии. Около 4 месеца след операцията умира от пневмония.

Сидни Брадфорд През 1974 г., Ричърд Грегъри описва случая на 52-годишен пациент, Сидни Брадфорд, който възстановява зрението си, след като са му трансплантирани роговици на двете очи. Никой психолог не е бил информиран за случая преди операцията. След операцията случаят му е помогнал да бъдат установени някои особености на зрителната система. Например, Брадфорд не е бил способен да интерпретира перспективата в картини на художници.

Брадфорд е успявал да преценява разстоянията между обекти в затворени помещения, които е познавал добре, докато е бил сляп. Можел е и да разчита часа на стенни часовници веднага след операцията. Преди операцията Брадфорд е бил стругар и дори и след придобиването на зрение предпочита да идентифицира инструментите, като разчита на осезанието си. Умира две години след операцията си.Bellows, Alan (2009). Alien Hand Syndrome: And Other Too-Weird-Not-To-Be-True Stories. Workman Publishing. pp. 209 – 212 ISBN 978-0-7611-5225-5 (0761152253)

Майкъл Мей Майкъл Мей (роден 1954 г.) ослепява при химическа експлозия на 3-годишна възраст. На 46-годишна възраст проглежда частично след трансплантация на роговици, извършена от хирурга Даниъл Гудман. Лекарите му твърдят, че се е адаптирал добре към възстановеното си зрение. Мей няма интуитивна представа за разстояния. Когато хората се отдалечават от него, той буквално ги възприема като смаляващи се. Мей има и проблем с различаването на мъжки от женски лица, както и с разпознаването на емоции на непознати лица. В научната литература има изобилие от източници, дискутиращи случая на Мей, например Sui & Morley (2008) Siu, T.L., & Morley, J.W. (2008). Suppression of visual cortical evoked responses following deprivation of pattern vision in adult mice. European Journal of Neuroscience, 28, 484 – 490. doi:[10.1111/j.1460-9568.2008.06342.x., Hannan (2006)Hannan, C. K. (2006). Review of Research: Neuroscience and the Impact of Brain Plasticity on Braille Reading. Journal of Visual Impairment & Blindness, 7, 397 – 412., Cohen et al. (1997)Cohen, L. G. et al. (1997). Functional relevance of cross-modal plasticity in blind humans. Nature, 389, 180 – 183., Thinus-Blanc and Gaunet (1997)Thinus-Blanc, C., & Gaunet, F. (1997). Representation of Space in Blind Persons: Vision as a Spatial Sense? Psychological Bulletin, 121, 20 – 39..

Източници

Външни препратки Неоперативно възстановяване на зрението при късогледство и астигматизъм

Категория:Зрение