Симеон Манев Добревски е български военен инженер, генерал и военен историк.

Биография Симеон Добревски е роден в 17 януари 1869 година в северозападния македонски български град Кратово, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. На 7 октомври 1886 постъпва на военна служба. На 18 май 1889 завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в артилерията. Като поручик в Софийския крепостен батальон през 1897 година е командирован за обучение в Николаевската инженерна академия в Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1900 година.Танчев, И., стр. 90 (Цит: Централен държавен архив ф. 243, оп. 6, а. е. 1, л. 115; Военни известия №86, 17 август 1900; Списък на генералите и офицерите (1903). стр. 106) Служи във 2-ри артилерийски полк, а през 1909 г. е началник на инженерната секция при Инженерната инспекция.

По време на Балканската война (1912 – 1913) подполковник Добревски завежда инженерна част в сектора на 11-а пехотна дивизия. Началник на Инженерни войски на Щаба на действащата армия, инспектор на Инженерни войски. През януари 1915 г. е началник на технически-фортификационния отдел при Инженерната инспекция. През Първата световна война (1915 – 1918) е началник на инженерните войски във 2-ра армия. След края на войната от октомври 1918 до март 1920 г. е инспектор на инженерните войски, след което се уволнява от служба г.

След Първата световна война Добревски участва в дейностите на македонската емиграция в България. Представител е на Кратовското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.

През април 1925 година е ранен при Атентата в църквата „Света Неделя“.

Занимава се с теоретичните въпроси на инженерните войски и е автор на множество изследвания.

Разглежда методите и средствата за опазване на въздушното пространство и полската фортификация. Занимава се и с история на действията на Българската армия през Балканската и Първата световна война (1915 – 1918). Член е на Българското инженерно-архитектурно дружество от май 1910 г. и е избиран за член на Върховния съвет на дружеството и публикува в списанието му. В 1933 година е избран в Бюрото на Великия македонски събор.

Жена му Анастасия (Сийка) Добревска, родом от Свищов, издава няколко стихосбирки, една от които – „Слънчеви мрежи“ – след Деветосептемврийския преврат от 1944 година е включена в забранителния списък.

Симеон Добревски сам проектира своята къща на улица „Княз Борис I“ №116 в София, вдъхновен от аристократичните жилища, които е видял в Петербург. Сградата е жилищно-търговска; обявена е за паметник на културата в 1978 година.

Умира в 1947 година.

Военни звания Подпоручик (18 май 1889) Поручик (1892) Капитан (1899) Майор (1905) Подполковник (14 април 1910) Полковник (14 февруари 1914) Генерал-майор (30 май 1918)Цаков, Цветан. ХХ век българска авиация: Кой кой е, Икар Прес, 1999, стр. 16.

Награди Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас Княжески орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата орден „За военна заслуга“ III степен с военни отличия и V клас на обикновена лента Орден „За заслуга“ на обикновена лента.

Външни препратки

Източници

Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“

Бележки

Категория:Български инженери Категория:Български военни историци Категория:Български учени от Македония Категория:Български офицери от Македония Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Български общественици от Македония Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Единадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Носители на орден „За заслуга“ Категория:Родени в Кратово Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Български историци от Македония