Странният случай с доктор Джекил и господин Хайд () е роман на Робърт Луис Стивънсън от 1886 г., разказващ историята на добрия доктор Джекил, чиито добронамерени експерименти със самия себе си периодично го превръщат в жестокия и садистичен господин Хайд.

Доктор Джекил и господин Хайд са класически пример на раздвоение на личността. Двамата често се използват и като символ на добрата и лошата страна на една личност.

История на написване Стивънсън отдавна бил заинтригуван от идеята как раздвоението на личността влияе на човек и как да включи взаимодействието между доброто и злото в една история. Докато бил още юноша, той разработил сценарий за пиеса за Дийкън Броуди, който по-късно преработва с помощта на У. Е. Хенли и който се продуцира за пръв път през 1882 гSwearingen, Roger G. The Prose Writings of Robert Louis Stevenson. London: Macmillan, 1980. (ISBN) p. 37.. В началото на 1884 г. той написва краткия разказ „Маркхайм“, който ревизира през 1884 г., за да го публикува по Коледа. В есето си „Глава за мечтите“ (сп. Scribner's, през 1888 г.) Стивънсън разкрива как напрегнал мислите си, за да измисли история и това, което получил бил пророчески сън. Когато се събудил имал ясната представа за две или три сцени, които се появят в „Странният случай с д-р Джекил и г-н Хайд“. Биографът Греъм Балфур цитира съпругата на Луис Стивънсън – Фани Стивънсън:

„В ранните часове една сутрин… се събудих от ужасените викове на Луис. Помислих, че сънува кошмар, и го събудих. Той каза гневно: Защо ме събуди? Сънувах чудесна страшна история.“ Бях го събудила по време на сцената с първата трансформация.“books.google.com

Лойд Озбърн, доведеният син на Стивънсън, пише: „Не вярвам, че някога преди е имало такъв литературен подвиг като творбата за д-р Джекил. Спомням си първото четене сякаш беше вчера. Луис дойде долу трескав, прочете почти половината от книгата на глас, а след това, докато ние все още бяхме в захлас, той отново се отдалечи и се зае с писане. Съмнявам се, че първата чернова е отнела и три дни.“

Вдъхновението може да идва и от приятелството на писателя с френския учител от Единбург – Юджийн Чантрейл, който бил осъден и екзекутиран за убийството на съпругата си през май 1878 г.archive.org Чантрейл, който изглежда е водел нормален живот в града, отравя жена си с опиум. Според автора Джереми Ходжис, Стивънсън присъствал по време на целия процес и с „разгръщането на доказателствата той се озовал, подобно на д-р Джекил, 'втрещен от действията на Едуард Хайд'.“robert-louis-stevenson.org Освен това се смятало, че Чантрейл е извършил други убийства както във Франция, така и във Великобритания, като отравял жертвите си на вечерни партита с „любимо ястие от препечено сирене и опиум“.

Луи Виве, душевноболен, страдащ от многобройни разстройства на личността, привлякъл вниманието на Фредерик У. М. Майърс, а той писал на Стивънсън след публикуването на историята за д-р Джекил. Стивънсън бил учтив в отговора си, но отхвърлил творбата. Както било обичайно в тяхното семейство, г-жа Стивънсън прочитала черновата и предлагала критиките си в полето. По онова време Робърт Стивънсън бил на легло, защото имал кръвоизлив. Затова тя оставила коментарите си с ръкописа и Робърт в тоалетната. Тя казва, че всъщност историята е алегория, но Робърт я написал като разказ. След известно време Робърт я повикал обратно в спалнята и ѝ посочил купчина пепел: той изгорил ръкописа от страх, че ще се опита да го запази от унищожение и така се принудил да започне отново от нищото, написвайки една алегорична история, както съпругата му предложила. Учените спорят дали наистина Стивънсън изгорил ръкописа си; няма директни фактически доказателства за изгарянето, но то остава неразделна част от историята на новелата.

Стивънсън повторно написва историята за няколко дена. Редица по-късни биографи твърдят, че Стивънсън е бил под влиянието на медикаменти по време на фанатичното пренаписване; например, ревизионистичната история на Уилям Грей „A Literary Life“ (2004) казва, че е използвал кокаин, докато други биографи твърдят, че използвал „мораво рогче“Possibly with the help of cocaine, according to William Gray's revisionist history Robert Louis Stevenson: A Literary Life (2004) (при изключително малки дози се използва за лечението на мигрена, нервни разстройства, състояния на възбуда и страх; от него по химически път Алберт Хофман създава психоактивното вещество ЛСД). Но, най-разпространената история според сведенията на съпругата и сина му (и самия него), гласи, че е бил на легло и болен по време на написването. Според Озбърн „самият физически подвиг беше огромен и вместо да му навреди, той го възбуждаше и го развеселявеше неизразимо“. Той продължавал да усъвършенства работата си в продължение на няколко седмици след първоначалното преработване. Новелата е написана в южния английски крайбрежен град Борнмът, където Стивънсън се преместил заради лошо си здраве, за да се възползва от морския въздух и по-топлия южен климат.

Името Джекил е заимствано от преподобния Уолтър Джекил, приятел на Стивънсън и по-малък брат на градинаря и ландшафтния архитект Гертруд Джекил.www.theguardian.com

Сюжет

Гейбриъл Джон Атърсън и братовчед му Ричард Енфийлд стигат до вратата на голяма къща по време на ежеседмичната си разходка. Енфийлд започва да разказва на Атърсън как преди месеци видял един зловещо изглеждащ мъж на име Едуард Хайд да стъпква малко момиче, след като случайно се блъснал в него. Енфийлд принудил Хайд да плати 100 лири на близките на детето, за да бъде избегнат скандалът. Хайд ги завел до вратата (пред която стоят двамата братовчеди) и им връчил чек, подписан от уважаван господин (по-късно става ясно, че това е доктор Хенри Джекил, приятел и клиент на Атърсън). След като чува разказа Атърсън се разтревожил, защото Джекил неотдавна променил завещанието си, което превърнало Хайд в единствен наследник. Атърсън започва да се опасява, че Хайд изнудва Джекил. Когато обаче се опитва да обсъди този въпрос с Джекил, докторът пребледнял и настоял Хайд да бъде оставен на мира.

През една октомврийска нощ прислужница вижда доктор Хайд да нанася смъртоносни удари на сър Денвърз Карю, друг клиент на Атърсън. Полицаите се свързват с Атърсън, който ги води в апартамента на Хайд. Хайд вече е изчезнал, но намират едната половина от счупения бастун – оръдието на убийството. Атърсън разпознава бастуна, тъй като го е дал на Джекил. Атърсън посещава Джекил, който му показва писмо, написано със странен прав почерк и подписано „Едурад Хайд“, в което авторът се извинява за причинените неприятности. Въпреки това почеркът на Хайд е подобен на този на Джекил, което кара Атърсън да заключи, че Джекил е написал бележката, за да защити Хайд.

За два месеца Джекил се връща към предишния си начин на живот, но в началото на януари започва да отказва посетители. Д-р Лениън, познат на Джекил и Атърсън, е на смъртно легло, потресен от тайната на Джекил. Преди смъртта си Лениън дава на Атърсън писмо, което трябва да бъде отворено след смъртта или изчезването на Джекил. В края на февруари, по време на друга разходка с Енфийлд, Атърсън започва разговор с Джекил през прозореца на лабораторията му. Джекил изведнъж затваря прозореца с трясък и изчезва.

В началото на март камериерът на Джекил, господин Пуул, посещава Атърсън и му казва, че Джекил се е затворил в лабораторията си от седмици. Двамата решават да се вмъкнат в лабораторията, където откриват очевидно самоубилия се Хайд с дрехите на Джекил. Те намират писмо от Джекил, адресирано до Атърсън. Атърсън чете първо писмото на Лениън, а после и това на Джекил. Първото разкрива, че Лениън е преживял шок, когато видял Хайд да пие серум, който го превърнал в Джекил. Във второто писмо Джекил обяснява как се е отдал на невиждани пороци и се страхувал, че може да бъде разкрита истинската му същност. За да предотврати това, той открил начин да се трансформира, за да се отдаде на пороците си, без хората да разберат за двойствения му живот. Трансформираната личност на Джекил, Хайд, била зла, егоистична и себична. Първоначално Джекил контролирал трансформациите със серума, но една нощ, през август, той неволно се превърнал в Хайд в съня си.

Джекил решил да спре с превръщанията си в Хайд. Но една нощ, в момент на слабост, отпил от серума. Хайд, разярен че е бил държан в клетка толкова дълго, убил Денвърз Карю. Ужасен, Джекил се опитал по-категорично да спре трансформациите. След това в началото на януари той отново се трансформирал неволно, но този път докато бил буден. Далеч от лабораторията и преследван от полицията като убиец, Хайд се нуждаел от помощ, за да не бъде заловен. Той писал на Лениън (от името на Джекил), молейки го да донесе химикали от лабораторията си. Хайд смесил химикалите в присъствието на Лениън, изпил серума и се превърнал в Джекил. Шокът от гледката предизвикал влошаването на здравето, а по-късно и смъртта на Лениън. Междувременно неволните трансформации на Джекил зачестявали и изисквали все по-големи дози серум, за да се неутрализират. Едно от тези преобразувания накарало Джекил да затръшне прозореца пред Енфийлд и Атърсън.

В крайна сметка запасите на една от солите, използвани в серума, започнали да намаляват, а последващите партиди, приготвени с новата сол, нямали същия ефект. Джекил е дълбоко убеден, че първото количество, с което се е снабдил, е било с някакви химически примеси и че именно те са причината за действието на лекарството. Знаейки, че ще се превърне в Хайд за постоянно, Джекил решава да напише своята „изповед“. Той завършва писмото си с думите: „С тези редове оставям перото и като запечатвам своята изповед, завършвам живота на нещастния Хенри Джекил.“

Герои Доктор Хенри Джекил Уважаван лекар и приятел на Лениън и Атърсън. Джекил е привидно преуспял човек, добре установен в общността и известен със своята порядъчност и благотворителните си каузи. Още от младостта си обаче той тайно има развратно и покварено поведение. Джекил вижда тази своя тъмна страна като бреме и предприема експерименти, целящи да разделят доброто и злото едно от друго. Чрез тези експерименти той вкарва господин Хайд в действие, намирайки начин да се трансформира така, че напълно да стане неговата по-тъмна половина.

Господин Едуард Хайд Странен, отблъскващ човек, който прилича на човекоподобна маймуна. Хайд е избухлив и жесток. Всеки, който го види, го описва като грозен и деформиран – но никой не може да каже точно защо. Самият език не успява да подбере правилните думи, с които да опише Хайд: той не е създание, което принадлежи на рационалния свят, светът на съзнателната артикулация или логическата граматика. Хайд е тъмната страна на Джекил, освободена от връзките със съвестта и пусната на свобода благодарение на мистериозна отвара.

Гейбриъл Джон Атърсън Атърсън е „човек с намръщено лице, което никога не се разведряваше от усмивка; равнодушен, скъп на думи и стеснителен в разговор, с флегматични реакции; слаб, висок, сух, мрачен и пак по своему мил“, толерантен към грешките на другите и наистина истински приятел.