Шести артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1889 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Формиране Шести артилерийски полк е формиран с Указ №40 от 1 май 1889 година, когато в Пловдив, в състав от четири батареи и планински (горски) взвод, като кадри са взети от 3-ти артилерийски полк. На 21 септември 1890 е преместен на постоянен гарнизон в Сливен.Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 206 – 207
Балкански войни (1912 – 1913) През Балканската война (1912 – 1913) полкът е мобилизиран и преведен от мирновременен във военновременен, като се развръща в 6-и полски скорострелен артилерийски полк, формира 6-и нескорострелен артилерийски полк, влиза в състава на 3-та пехотна балканска дивизия (1-ва армия) и е под командването на полковник Петър Вариклечков.Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 644 – 645 Взема участие в боевете при Чорлу, Бабаески, Одрин, Люлебургас, Дедеагач и Демирхисар. Демобилизиран е през юли 1913 година.
Шести нескорострелен артилерийски полк Шести нескорострелен артилерийски полк е формиран в Сливен на 24 септември 1912 година от редовни и мобилизирани чинове на Шести артилерийски полк. Състои се от две артилерийски отделения с по три батареи от по шест 8.7 см оръдия. Влиза в състава на 3-та пехотна балканска дивизия. Командването на полка се поема от подполковник Радослав Каменов и води сражения при Чаталджа, Одрин, Агниста, Гевгели и Дойран. Демобилизиран и разформиран е след края на Междусъюзничекста война (1913) на 13 август 1913 година, като чиновете му се превеждат обратно в Шести артилерийски полк.Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 222 (цит: Централен военен архив, ф. 821д, а.е. 14)
Първа световна война (1915 – 1918) За участие в Първата световна война (1915 – 1918) на основание телеграма № 4269 от 10 септември 1915 година на началника на 3-та дивизионна област, на 11 септември 6-и артилерийски полк е отново мобилизиран и се развръща. Полкът е под командването на полковник Георги Тодоров, част е от 3-та артилерийска бригада (3-та пехотна балканска дивизия, 2-ра армия).Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 3, стр. 1126 Демобилизиран е на 4 октомври 1918 година.
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение: Числен състав Добитък Обоз Въоръжение Офицери: 39 Чиновници: 2 Подофицери и войници: 1821 Коне: 1691 Волове: 70 Обикновени коли: 161 Товарни коли: 232 Специални коли: 2 Пушки и карабини: 60 Полски с.с. оръдия: 24 Планински с.с. оръдия: 12
Между двете световни войни На 1 януари 1921 в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 6-о артилерийско отделение. През 1927 година отново се развръща в полк, като 6-и артилерийски полк, но носи явното название отделение до 1938 година.
Втора световна война (1941 – 1945)
По време на Втора световна война (1941 – 1945) през 1941 и 1942 година полкът е на Прикриващия фронт. Взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната в състава на 3-та пехотна балканска дивизия. Демобилизиран е на 16 юни 1945 година.
За времето в което полкът отсъства в мирновременния си гарнизон, на негово място се формира допълваща батарея.
Наименования През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации: Шести артилерийски полк (1 май 1889 – 24 септември 1912) Шести полски скорострелен артилерийски полк (24 септември 1912 – 1913) Шести артилерийски полк (1913 – 1 януари 1921) Шесто полско артилерийско отделение (1 януари 1921 – 1924) Шесто артилерийско отделение (1924 – 1927) Шести артилерийски полк (1927 – 1938) Шести дивизионен артилерийски полк (1938 – 1950) Двадесети оръдеен артилерийски полк (1951 – 1953) Двадесети артилерийски полк (1954 – 1961) Двадесети дивизионен артилерийски полк (1962 – 1987)
Командири Званията са към датата на заемане на длъжността. № звание име дати 1. Майор Павел Панов от април 1889 2. Майор Никола Брусев от август 1890 Майор Васил Севов от 1 януари 1891, временен Полковник Петър Вариклечков 1 януари 1898 – 1913 Полковник Никола Бакърджиев към 1904 Полковник Васил Райнов 1 ноември 1913 – до края на 1914 Подполковник Радослав Каменов Балкански войни – януари 1915 Полковник Георги Тодоров от януари 1915 Полковник Иван Китайков Първа световна война Подполковник Владимир Заимов 19 май 1923 – 22 декември 1923 Подполковник Стефан Бояджиев 1935 – 1940 (?) Подполковник Иван Сапунджиев 1936 – 1939 (?) Подполковник Иван Калайджиев 1940 – 1941 Подполковник Боню Пиронков 1941 – 12 септември 1944 Подполковник Тодор Кацаров от 12 септември 1944 Полковник Младен Петков Костов 1946
Други командири: Димитър Михайлов
Бележки
Източници
Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том III“, София, 1938, Държавна печатница
Категория:Български полкове от Балканската война Категория:Български полкове от Междусъюзническата война Категория:Български полкове от Първата световна война Категория:Български полкове от Втората световна война Категория:История на Пловдив Категория:История на Сливен Категория:Военни формирования, формирани през 1889 година Категория:Основани в България през 1889 година Категория:Български артилерийски полкове