„Категории“ (; ) е кратко съчинение, което е схващано като Аристотеловото учение за понятието. В него философът въвежда десет общи категории (познати на средновековните автори с термина ), които да класифицират всеки съществуващ предмет на човешкото схващане: същност, количество, качество, отношение, място, време, положение, притежание, действие, подложеност (на действие). Аристотел възнамерявал да изброи всичко, възможно да бъде изразено без състав и структура, и по такъв начин всичко, което би могло да бъде субект или предикат на твърдение.
+ Десетте Категории в едноименния трактат на Аристотел Български Гръцки ЛатинскиПримери същностοὐσίαГръцката дума е предавана често с латинското substantia, съответно и на български essentia човек, кон количествоποσόν quantitas два лакътя качествоποιόν qualitas бял, грамотен отношениеπρός τι relatio двоен, половин мястоποῦ ubeitas на площада, в Лицея, времеπότε quandeitas вчера, миналата година положениеκεῖσθαι situs лежи, стои обладаниеἔχειν habitudo въоръжен, обут действиеποιεῖν actio режа, горя страданиеπάσχειν passio режат го, горя го
В текста, достигнал до нас, отчетливо се разграничават три дяла, встъпителният (гл.1 – 4) и финалният (гл. 10 – 15), наричани съответно пре- и пост- предикаменти. Изброяването на десетте категории е извършено в глава 4. Известно разноречие между началото и средата, а също и множество несъответствия с други текстове на Аристотел водят съвременните изследователи към съмнение, дали Категории е собствено аристотелов текст.Христов И.В., Встъпителна студия в Категории, София: Наука и Изкуство, 1992, с.9 – 31(fr) Achard M., Tradition et histoire de l’aristotélisme. Le point de vue des indices externes dans les problèmes de l'authenticité du traité des Catégories, Laval théologique et philosophique Vol.56, Iss.2, juin 2000, p. 307 – 351 Пълното изброяване до десет категории се открива още веднъж единствено в Топика (109b21-3), като на повече от 60 други места из текстовете на Аристотел фигурират непълни списъци.Apelt O., Die Kategorielehren des Aristotels, Leipzig, 1991; на две други места (Метаф. и Евд. Ет.) към категориите е причислено „движение“.
Категории става първата книга в „Органон“, набор от шест книгиКатегории, За Интерпретирането, Първа и Втора Аналитика, Топика, Софистически опровержения, в които се излага логическата доктрина на Аристотел. Това подреждане обяснява и че тя става една от книгите, преведени на латински от Боеций, което я прави достъпна за по-късните схоластични коментатори. Известни са около 200 средновековни латински коментара, Lloyd N., Medieval Commentaries on Aristotle's Categories, Leiden/Boston: Brill, 2008, p.1; опис в Lohr, C., 1967 – 73, Medieval Latin Aristotle Commentaries, Tradtio vols.23 – 29 докато от гръцката античност са запазени само 8 (от Амоний, Олимпиодор Млади, Порфирий, Филопон, Симплиций, Дексип, Елиас, anon.cf. Commentaria in Aristotelem Graeca, Reimer, 1882 – 1909 ).
В началото на XIX век, когато популярност добиват очертаните от Кант нови категории, Фридрих Тренделенбург обръща внимание, че предложеното от Аристотел реално съответства на граматиката на езика, а не на абстрактна логика. Около век по-късно Емил Бенвенист недвусмислено доказва правотата на тази бележка.Бенвенист Е., „Мисловни и езикови категории“, в сб. „Езикът и човекът“, София: „Наука и изкуство“, 1992, с.61 – 73
Източници
Външни препратки „Аристотел. Метафизика. Категории“, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, (2025), в превод от старогръцки на Николай Гочев, ISBN: 978-954-07-6174-9 „Категории“, София: Наука и изкуство, (1992); Категории в Събрани Съчинения Т1.ч.1, София: З. Стоянов (2008) Лозев А., Аристотеловите категории, защо 10?, Философски алтернативи 2019/6 с.101 – 112 pdf ((гр))Κατηγορίαι (в оригинал, изд. Бекер) Categories, (1930) „Оксфорд“, пр. от Ella Mary Edghill, Classical Library MIT Classical Archive Categories
Категория:Аристотел Категория:Философски съчинения