Евфант

Евфант () е древногръцки философ, историк и автор на трагедии от IV век пр.н.е. Споменат само в няколко фрагмента, неговата философска мисъл се свързва с Мегарската школа. Автор е на речта „За царуването“, написана за ученика му цар Антигон, също така и на „Истории“, в които се разказва за събития от неговото време, и на множество неидентифицирани трагедии. Никоя от творбите му не е запазена.

Антични извори Споменаванията на Евфант в античната литература са малко – общо шест на брой според един съвременен изследовател,; фрагменти 68, 69, 70, 71, 82 и 164A. като три от тях са в книгата на Диоген Лаерций „Животът на философите“. Основното свидетелство за Евфант е в параграфа, посветен на Евклид Мегарски и неговите последователи:Диоген Лаерций, Животът на философите кн. II. 110; (= Muller фр.68)

В текста по-нататък се загатва и за съществуване на хипотетичен син или ученик:Диоген Лаерций, Животът на философите кн. II. 113; (= Muller фр. 164A)

И последно Диоген цитира неговите „Истории“:Диоген Лаерций, Животът на философите кн. II. 141; (= Muller фр. 71)

Другите три споменавания са в различни източници. Един откъс от „Гощавка на софисти“ на Атеней цитира също творбата на Евфант „Истории“: (= Muller фр. 70)

Името на Евфант е споменато в два от разчетените херкулански папируси. Веднъж в списък на мегарски философи от неидентифициран автор (1112):

Вторият херкулански фрагмент е от трактата на Филодем „За стоиците“ (339 col. 8).Pap. Herc. 1112, fr.2 = Muller фр. 69Pap. Herc. 339, col. 8 = Muller фр. 82

Биография

Евфант е роден в Олинт, най-вероятно преди 348 година пр.н.е., когато градът е разрушен от Филип II Македонски, макар че и векове по-късно хора от елинската цивилизация продължават да се наричат олинтци. Диодор Сицилийски упоменава обстоятелства, свързани с разгрома: Филип „превзе Олинт, който се предаде. Войските на Филип ограбиха града и неговите жители са превърнати в роби и се продават като плячка“. За рода на Евфант не се говори, но може да се предположи, че е успял да се спаси от македонската армия, още повече, че никъде не се споменава за негов робски статут.

Евфант става ученик на Евбулид Милетски, без да се знае кога точно.Свидетелството на Диоген за това е в обращение още от XVI в.(), при все че в своя популярен речник Джон Ламприер е описал Евфант като син на Евбулид (, ) Точното му място в Мегарската школа е неясно. В действителност творбите на Евфант са повече свързани с литературата, отколкото с философията: като писател, според Робер Мюлер, Евфант „изпъква ярко в кулоарите на Мегарската школа“. От друга страна, в единия от фрагментите името на Евфант е поставено редом с тези на Алексин и Евбулид, което предполага, че Евфант играе важна роля в школата: „присъствието на името му редом с имената на Алексин, Евбулид и може би на Стилпон […] показва, че е смятан за философ от ранга на другите цитирани и че заема сходна позиция в школата“. В подкрепа на втората теза идва споменаването на Евфант от Филодем Гадарски в критическия му трактат върху стоицизма, където името на Евфант е употребено като авторитет, редом с Йероним и Хегемон Атински. Но и този пасаж е твърде непълен, за да може да се определи с точност приносът на Евфант.

Евфант е продуктивен около 320 година пр.н.е. Става популярен в 307 или 306 година пр.н.е. и е съвременник и свидетел на управлението на Птолемей I, който поема властта в 305 година пр.н.е.

Написва творбата си „Истории“ (), която се състои от най-малко 4 книги и се отнася до съвременни на Евфант събития. Диоген Лаерций цитира „Истории“ при описанието на посолството на Менедем Еретрийски при Деметрий I Полиоркет. Атеней също споменава това произведение във връзка с Птолемей III, но според някои учени погрешно и става въпрос за Птолемей I. Тъй като управлението на Птолемей III започва в 246 година пр.н.е., което е около век след приблизителното рождение на Евфант, според Робер Мюлер не е възможно Евфант да е направил такава хроника. Цитатът от Евфант в Атеней разделя научната общност относно хронологията на събитията – съществува спор относно това дали Евфант е съвременник на Птолемей I или III. След като прави преглед на различните мнения,Карл Мюлер приема τρίτου (трети), Улрих фон Виламовиц го защитава, а Йозеф Клек го поддържа. Шарл Мале () е първият, който смята, че τρίτου е грешка за πρώτου (първи). Ердман Шварц и Паул Наторп смятат, че става въпрос за Птолемей I поради хронологията на Евфант. Феликс Якоби пише τρίτου, но я отбелязва като съмнителна дума. Уилям Тарн привежда свои доказателства за πρώτου (първи), свързвайки останалата част от фрагмента с биографията на Птолемей I, но и неговите аргументи се оспорват.

Възможно е Атеней да има предвид друг Евфант – Евфант Египетски, автор на превод на египетска молитва, цитиран от Порфирий.Porphyry, Abst. iv. 10. Според някои източници е възможно Евфант Египетски и Евфант Олинтски да са един и същ човек, но тъй като се знае твърде малко за Евфант Египетски, той не може да се ситуира добре във времето за по-сигурна идентификация.

В края на IV век пр.н.е. Евфант е назначен за наставник на цар Антигон, на когото посвещава речта си „За царуването“ () и според думите на Лаерций тя била „много популярна“. Антигон е идентифициран от повечето изследователи като Антигон II Гонат, роден около 320 година пр.н.е. Предполага се, че той е бил първият му учител по философия, когато Антигон е на 13 години. Други обаче идентифицират ученика му като Антигон III Досон (263 – 221 г. пр.н.е.),Хикс, Р. в бележка 80 към своя превод на Животът на философите, вж. Теса Раджак, която приема, че За царуването е посветено на Антигон Гонат, допуска и другата възможност, вж. като това е мнението и на Богдан Богданов.

Непълното свидетелство на Филип Мегарски, цитирано от Диоген Лаерций, съобщава за Дифил Босфорски, вероятно син или ученик на Евфант. Вероятно Дифил изоставя обучението на Евфант и става ученик на Стилпон.

Към творчеството му трябва да се добавят множество трагедии, играни по време на състезания, които според Диоген Лаерций му спечелват известност при провеждането на публични състезания.

Датата на смъртта на Евфант е неизвестна. Диоген Лаерций дава неясното определение, че „умира стар“. Според Робер Мюлер споменаването на посолството на Менедем Еретрийски в творбата му „Истории“ логично предполага, че Евфант умира след 292 година пр.н.е. Според други източници Евфант умира след 276 година пр.н.е.

Цитирана литература Антични извори (преводът е със съкращения, но пълният текст е свободно достъпен на други езици, както и в оригинал: )

Papyri Herculanenses, 1112, fr. 2 и 339, col. 8. (Филодем от Гадара, За стоиците)

Съвременни изследвания

Други източници Philodème de Gadara, Les Stoïciens, in D. Delattre-J. Pigeaud (éds), Les Épicuriens, Gallimard: Paris, 2010, p. 727 – 733

Бележки

Категория:Древногръцки философи Категория:Древногръцки историци Категория:Древногръцки драматурзи Категория:Олинтци