Иван Георгиев Хариев (Доктора) е български лекар, партизанин и офицер, генерал-лейтенант от медицинската служба, заслужил лекар (1979) .
Биография Иван Хариев е роден 11 август 1919 г. в град Сливен. Произхожда от семейство на бежанци от ЛозенградОТИДЕ СИ ЛЕКАРЯТ НА ЧАВДАРЦИ , посетен на 18.11.2013. От 1933 г. е член на РМС, а от 1942 г. на БРП (к). Средното си образование завършва в гимназията родния си град. Между 1938 и 1939 г. учи медицина в Прага, след което се завръща в България. Там е член на БОНСС. Записва се да учи в медицинския факултет на Софийския университет. Там е арестуван през 1943 г. за комунистически изказвания. Освободен поради липса на доказателства. Отделно от това е отговорник за разпространяване на комунистически материали за факултета и за Горни Лозенец. През 1944 г. се дипломира като лекар в София.
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. В периода 1942 – 1944 г. е сътрудник на военната комисия при Областния комитет на БРП (к) в София. Преминава в нелегалност и от 3 юли 1943 е партизанин Партизанска бригада „Чавдар“ (София). Лекар на бригадата, а от май 1944 г. е комисар на първи батальон. През септември 1943 г. е осъден задочно на смърт. На 22 септември 1944 година е определен за помощник-командир на първи пехотен софийски полк.Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 152 На 30 октомври 1944 е ранен в боя при Дубочица. От декември 1944 до декември 1945 г. е помощник-командир на първа софийска дивизионна област. След това до август 1946 г. е заместник армейски лекар на първа армия в София. В периода август 1946-август 1947 г. е ординатор в 3-о вътрешно отделение на централния военен госпитал. От август до октомври 1947 г. е дивизионен лекар на първа пехотна гвардейска дивизияПротокол № 143 от 5 септември 1952 на Политбюро на ЦК на БКП, с.50.
От октомври 1947 г. е дивизионен лекар на първа танкова дивизия в Казанлък. Остава на този пост до март 1948 г. През март 1948 г. е назначен за началник на Медицинската служба на Военновъздушните сили в София до декември същата година. През 1949 г. започва да учи авиационна медицина и физиология на военния труд във Военномедицинската академия „С.М.Киров“ в Санкт Петербург. Завършва през 1951 г. От 1952 до 1958 г. е началник на медицинската служба на Българската народна армия. През 1954 г. основава Научноизследователския авиомедицински институт (АМНИИ) към Военновъздушните силиТонев, С., Чобанов, Н., Керин, Т. и Върбанов, Г. Генерали в бели престилки. Изд. Ирита, 2008, с. 81. През 1959 г. напуска армията и работи като ординатор в Института за специализация и усъвършенстване на лекари (ИСУЛ). Остава там до 1961 г. През 1961 г. е определен за началник на Медицинската служба на Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО). Същата година специализира диабетология в Германия (1961 – 1964). През 1964 г. отново постъпва в армията и е назначен за началник на Медицинската служба на Противовъздушната отбрана и Военновъздушните сили (1964 – 1967). От 1964 г. е доцент. Генерал-майор от 1969 г.Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 178 От 1980 г. е генерал-лейтенант Янакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 202 – 203. Между 1967 и 1972 г. е началник на Катедра „Организация и тактика на медицинската служба“ във ВВМИИстория на катедра „Военна медицина“ на Военномедицинска академия. В периода 1967 – 1973 г. ръководи Военномедицинската академия. Излиза в запаса през 1973 г. От 8 юли 1972 до 1 февруари 1977 г. е председател на Съюза на тракийските дружества в България. Между 1973 и 1976 г. е заместник-председател на Комитета за отдих и туризъм. В същото време е директор на Института по биомеханика при БАН. Заместник-председател на Общонародния комитет за защита на природата и председател на Комитета по здравеопазването при Националния съвет на Отечествения фронт. В периода май 1973-октомври 1986 г. е заместник-министърКерин, Т. Ако бяха живи 100 години от рождението на генералите от Медицинската служба на БА, сп. Военна медицина, бр. 4р 2019, с. 102.
Автор на мемоарната книга „Недовършен разговор. Спомени на партизанския лекар“, С, ВИ, 1982Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 441. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 2 клас и съветския орден „Червена звезда“, два ордена „Георги Димитров“ (1979, 1989)
Военни звания Капитан (септември 1944) Генерал-майор (30 август 1969) Генерал-лейтенант (1980)
Бележки
Категория:Български военни лекари Категория:Партизани от Партизанска бригада Чавдар Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Генерал-лейтенанти от НРБ Категория:Заслужили лекари Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Родени в Сливен Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Генерали от медицинската служба