Васил Павлов Терзиев е български комунистически партизанин, офицер от Българската народна армия и Държавна сигурност, генерал-лейтенант.
Биография Роден е на 10 август 1912 г. в ксантийското село Габрово.Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 141 От 1930 г. е член на РМС в търговската гимназия в Пловдив. По-късно е районен и окръжен член на РМС в Пловдив. През 1933 г. става член на БКП. Арестуван през май 1934 г., като държанието му в полицията не е оценено от комунистите като добро и е отстранен за 6 месеца от РМС. Арестуван отново през юни същата година, но освободен. Между 1935 и 1936 г. лежи в затвора по ЗЗД. След излизането от затвора отново е част от окръжното ръководство на РМС. Арестуван през април 1937 г. на излизане от събрание на РМС. Освободен отново. Отбива военната си служба през 1938 г. във втора трудова дружина. От 1940 до 1943 г. е мобилизиран няколко пъти.
Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. Излиза в нелегалност на 5 април 1943 г. От 1943 г. е заместник-командир на II ВОЗ. Началник-щаб на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона. Представител на зоната във Втора средногорска бригада „Васил Левски“ от април 1944 г.
В периода 1 декември 1944 – 29 октомври 1945 г. е инструктор в Областния комитет на БКП в ПловдивПротокол № 169 от 30 юни 1955 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 8. През 1945 г. учи курс за старши офицери към Военното училище в София. През 1947 г. е назначен в Специалния отдел на Министерството на отбраната. От 1 януари 1951 г. започва работа в МВР, където е началник на отдел. От края на годината е заместник-началник на управление V.Протокол № 243 от 23 декември 1953 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 38 Между 1952 и 1976 г. е началник на Трето управление – военно контраразузнаванеИванов, Д. Кратка история на Държавна сигурност 1907 – 2013, Изд. Сиела, 2013, с. 199. От 19 септември 1959 г. е генерал-майор. От 1971 до 1990 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП. Брат му Тодор Терзиев също е генерал. С указ № 2105 от 9 август 1982 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Награждаван е с ордените „Георги Димитров“ (1972), „Народна република България“ I, II, III степен, „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ и други.
Бележки
Категория:Командири на партизански формирования в България Категория:Носители на орден „Народна република България“ III степен Категория:Носители на орден „Народна република България“ II степен Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Генерали от Държавна сигурност Категория:Генерал-лейтенанти от НРБ Категория:Членове на ЦКРК на БКП Категория:Родени в Габрово (Ксантийско) Категория:Български офицери от Тракия