1 януари

1 януари е първият ден в годината според григорианския календар. Остават 364 дни до края на годината (365 през високосна година).

Събития

45 г. пр.н.е. – Юлианският календар влиза в сила за първи път. 404 г. – Състои се последният известен гладиаторски бой в Рим. 630 г. – Пророкът Мохамед се запътва с армия към Мека, която ще завладее без да пролее капка кръв. 990 г. – Киевска Рус приема Юлианския календар. 1259 г. – Михаил VIII Палеолог е обявен за съимператор на Никея със своя подопечник Йоан IV Ласкарис. 1438 г. – Алберт II е коронован за крал на Унгария. 1502 г. – Откриване на залива Гуанабара, на брега на който е разположен град Рио де Жанейро, от португалския мореплавател Педро Алвариш Кабрал. 1583 г. – Първи ден от Григорианския календар в Нидерландия и Фландрия. 1622 г. – Папската канцелария приема 1 януари за начало на годината (дотогава начало на годината е 25 март). 1700 г. – В Русия е въведен Юлианския календар. 1739 г. – Откриване на остров Буве в южната част на Атлантическия океан от френския мореплавател Жан Батист Шарл Буве дьо Лозие. 1801 г. – Италианският астроном Джузепе Пиаци открива 1 Церера – най-големия астероид в Слънчевата система. 1801 г. – Влиза в сила съюзът между Великобритания и Ирландия, създава се Обединеното кралство. 1804 г. – Хаити става независима държава (денят се чества като национален празник). 1829 г. – Английските изследователи Чалз Стерт и Хамилтън Юм откриват притока на р. Дарлинг, Боган, а след това и река Дарлинг. 1881 г. – В Княжество България е проведено първото преброяване на населението. 1901 г. – Нигерия става британски протекторат. 1901 г. – Бившите британски колонии (Западна Австралия, Нов Южен Уелс, Тасмания, Куинсланд, Южна Австралия и Виктория) се федерализират в Австралийски съюз. 1903 г. – Крал Едуард VII е провъзгласен за император на Индия. 1905 г. – Официално е открита Транссибирската магистрала. 1908 г. – Щатът Джорджия в САЩ налага забрана на алкохола. 1909 г. – За първи път започва изплащането на пенсия във Великобритания. 1912 г. – Китай става република с първи президент Сун Ятсен. 1919 г. – В рамките на СССР е образувана Белоруска ССР. 1925 г. – В Норвегия столицата Християния е преименувана на Осло. 1925 г. – Американският астроном Едуин Хъбъл обявява откриването на галактики извън Млечния път. 1935 г. – Италианските колонии Киренайка, Триполи и Фезан приемат името Либия. 1946 г. – Император Хирохито се отказва от божествеността си. 1947 г. – Британската и американската окупационна зона в Германия, след Втората световна война се обединяват в Бизония, която по-късно става Федерална република Германия. 1947 г. – Първа официална изява на българския детски хор „Бодра смяна“ 1948 г. – Влиза в сила Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ), чиято цел е либерализация на международната търговия. 1948 г. – Британските железопътни линии са национализирани. 1948 г. – Влиза в сила Новата Конституция на Италия след проведен референдум за монархията. 1956 г. – Судан придобива независимост от Египет и Обединеното кралство (денят се чества като национален празник). 1960 г. – Провъзгласена е независима Република Камерун. 1962 г. – Западна Самоа придобива независимост от Нова Зеландия. 1966 г. – След преврат, Жан-Бедел Бокаса взима властта в Централноафриканската република. 1970 г. – Възрастта за пълнолетие в Англия е намалена от 21 на 18 години. 1971 г. – Основан е френският университет Пантеон-Асас. 1973 г. – Обединеното кралство, Дания и Ирландия се присъединяват към Европейския съюз. 1974 г. – Голда Меир е преизбрана за министър-председател на Израел. 1976 г. – Бомба избухва на борда на самолета при полет 438 на „Мидъл Ийст Еърлайнс“ над Кайсумах, Саудитска Арабия и убива всички 81 души на борда. 1978 г. – Самолетът при полет 855 на „Еър Индия“ се разбива в Арабско море край бреговете на Бомбай, Индия, поради повреда на инструментите, пространствена дезориентация и пилотска грешка. Умират всички 213 души на борда. 1981 г. – Гърция се присъединява към Европейската икономическа общност. 1982 г. – В новогодишното си обръщение папа Йоан-Павел II казва, че думата солидарност (намек за профсъюза „Солидарност“) говори за великите усилия, които са положили хората на труда. 1985 г. – Самолетът при полет 980 на „Ийстърн Еър Лайнс“ се разбива по неясни причини в планината Илимани в Боливия и убива всички 29 души на борда. 1986 г. – Испания и Португалия се присъединяват към Европейския съюз. 1993 г. – Чехословакия се разпада на Чехия и Словакия. 1994 г. – Създадена е Европейската икономическа зона. 1995 г. – Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към Европейския съюз. 1995 г. – Създадена е Световната търговска организация (СТО). 1998 г. – Създадена е Европейската централна банка. 1999 г. – Появява се официално еврото. 2002 г. – Еврото става официална валута в дванадесет страни членки на Европейския съюз. 2003 г. – Отпада държавно установеният монопол в българските телекомуникации. 2007 г. – Разширяване на ЕС: България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз. Българският, румънският и ирландският език стават официални езици на Европейския съюз, заедно с още 20 езика. Словения става тринадесетата страна, която въвежда еврото. 2007 г. – Ангола се присъединява към ОПЕК. 2008 г. – Уругвай става първата латиноамериканска държава, която на национално ниво разрешава еднополовите граждански бракове. Така Уругвай става деветнадесетата държава в света резрешила гей браковете. 2009 г. – Словакия се присъединява към еврозоната. 2011 г. – Естония приема еврото като официална валута. Бонер, Саба и Синт Еустациус приемат щатския долар като официална валута. 2011 г. – В Буенос Айрес започва 32-рото издание на Рали Дакар, което преминава през Аржентина и Чили. 2012 г. – В Мар дел Плата започва 33-то издание на Рали Дакар, което преминава през Аржентина, Чили и Перу. 2015 г. – В Бразилия Дилма Русев за втори път е избрана за президент. 2017 г. – В Цариград мъж, преоблечен като Дядо Коледа, стреля в нощен клуб, оставяйки 39 убити и повече от 100 ранени. 2017 г. – Случва се бунт в бразилски затвор. Умират над 60 души. 2017 г. – В Бужумбура, Бурунди, с огнестрелно оръжие е убит политикът Емануел Нионкуру. 2017 г. – В Бразилия Жаир Болсонаро полага клетва като президент на страната, наследявайки Мишел Темер. 2023 г. – Хърватия приема еврото и става 20-ата страна, част от Еврозоната и от Шенгенското пространство. 2025 г. – България и Румъния се присъединяват напълно към Шенгенското пространство. 2026 г. – България приема еврото и става 21-ата в Еврозоната.

Родени

1431 г. – Александър VI, римски папа († 1503 г.) 1449 г. – Лоренцо Медичи, италиански политик и меценат († 1492 г.) 1467 г. – Зигмунт I Стари, полски крал и велик литовски княз († 1548 г.) 1484 г. – Улрих Цвингли, деятел на Реформацията в Швейцария († 1525 г.) 1614 г. – Джон Уилкинс, английски духовник и учен († 1672 г.) 1618 г. – Бартоломе Естебан Мурильо, испански художник († 1682 г.) 1774 г. – Андре Мари Констан Дюмерил, френски лекар и зоолог, професор по анатомия († 1860 г.) 1823 г. – Шандор Петьофи, унгарски поет и революционер († 1849 г.) 1840 г. – Данаил Попов, български революционер († 1909 г.) 1845 г. – Васил Петлешков, български революционер († 1876 г.) 1851 г. – Тодор Каблешков, български революционер († 1876 г.) 1852 г. – Жозеф-Елиезер Берние, канадски арктически изследовател († 1934 г.) 1853 г. – Федор Гершелман, руски офицер († 1927 г.) 1854 г. – Джеймс Джордж Фрейзър, британски антрополог († 1941 г.) 1856 г. – Царевна Миладинова, българска просветна деятелка († 1934 г.) 1863 г. – Алеко Константинов, български писател и общественик († 1897 г.) 1863 г. – Любомир Милетич, български филолог († 1937 г.) 1863 г. – Пиер дьо Кубертен, възродил Олимпийските игри († 1937 г.) 1866 г. – Константин Венедиков, български генерал († 1933 г.) 1870 г. – Йосиф Великотърновски, български духовник († 1918 г.) 1872 г. – Иван Далкалъчев, български революционер († 1931 г.) 1874 г. – Атанасиос Минопулос, гръцки андартски капитан († 1962 г.) 1874 г. – Франк Нокс, американски политик († 1944 г.) 1877 г. – Иван Клинчаров, български обществен деец, публицист, литературен критик и преводач († 1942 г.) 1878 г. – Пейо Яворов, български поет и драматург († 1914 г.) 1879 г. – Ърнест Джоунс, уелски невролог и психоаналитик († 1958 г.) 1882 г. – Иван Антонов, български революционер и духовник († 1928 г.) 1883 г. – Хосе Пинеда, испански футболен треньор († 1964 г.) 1886 г. – Карекин Нъждех, арменски революционер и военен († 1955 г.) 1887 г. – Вилхелм Канарис, германски генерал († 1945 г.) 1887 г. – Георги Машев, български художник († 1946 г.) 1889 г. – Николай Райнов, български писател († 1954 г.) 1893 г. – Георги Стаматов, български актьор († 1965 г.) 1895 г. – Едгар Хувър, американски криминалист, директор на ФБР († 1972 г.) 1896 г. – Кирил Цонев, български художник († 1961 г.) 1898 г. – Ламар, български поет и писател († 1974 г.) 1902 г. – Никола Кенов, български диригент и композитор († 1968 г.) 1906 г. – Васил Бакърджиев, български кинорежисьор († 1980 г.) 1907 г. – Арналдо Расковски, аржентински лекар († 1995 г.) 1907 г. – Леонид Брежнев, съветски ръководител († 1982 г.) 1909 г. – Бари Голдуотър, американски политик († 1998 г.) 1913 г. – Седат Алп, турски археолог († 2006 г.) 1913 г. – Шек Кин, китайски актьор († 2009 г.) 1915 г. – Бранко Чопич, югославски писател († 1984 г.) 1919 г. – Джеръм Дейвид Селинджър, американски писател († 2010 г.) 1920 г. – Елпида Караманди, комунистическа партизанка († 1942 г.) 1923 г. – Въло Радев, български режисьор († 2001 г.) 1927 г. – Върнън Смит, професор по икономика 1927 г. – Морис Бежар, френски балетист и хореограф († 2007 г.) 1931 г. – Първан Стефанов, български поет, преводач и драматург († 2012 г.) 1932 г. – Димитри Иванов, български журналист 1932 г. – Иван Кирков, български художник († 2010 г.) 1933 г. – Светозар Русинов, български композитор и музикален педагог († 2000 г.) 1934 г. – Пенка Павлова, българска народна певица († 2020 г.) 1937 г. – Здравко Кисьов, български поет и преводач († 2015 г.) 1938 г. – Жимакс, италиански автомобилен състезател († 2021 г.) 1942 г. – Ане Дуден, германска писателка 1944 г. – Латинка Петрова, българска комедийна актриса 1944 г. – Омар ал-Башир, президент на Судан 1945 г. – Рюдигер Сафрански, германски писател 1945 г. – Джеки Икс, белгийски пилот от Формула 1 1946 г. – Гювен Хокна, турска актриса 1950 г. – Пламен Масларов, български режисьор († 2010 г.) 1952 г. – Миле Китич, босненски певец 1954 г. – Ричард Гибсън, британски актьор 1959 г. – Абдул Мохманд, първият афганистански космонавт 1959 г. – Мишел Онфре, френски философ 1960 г. – Алексей Въжманавин, руски шахматист († 2000 г.) 1963 г. – Дражен Ладич, хърватски футболист 1965 г. – Иван Кръстев, български политолог 1966 г. – Ивица Дачич, министър-председател на Сърбия 1968 г. – Давор Шукер, хърватски футболист 1970 г. – Христо Бонин, български артист 1972 г. – Лилиан Тюрам, френски футболист 1974 г. – Хамилтон Рикард, колумбийски футболист 1979 г. – Мохамед Хомос, египетски футболист 1982 г. – Давид Налбандиян, аржентински тенисист 1983 г. – Даниел Харке, испански футболист († 2009 г.) 1984 г. – Паоло Гереро, перуански футболист 1985 г. – Стивън Дейвис, северноирландски футболист 1986 г. – Колин Морган, ирландски актьор 1992 г. – Джак Уилшър, английски футболист 1992 г. – Хазар Ергючлю, турска актриса 1995 г. – Сердар Азмун, ирански футболист 1996 г. – Андреас Перейра, бразилски футболист 1999 г. – Джанлука Скамака, италиански футболист

Починали

138 г. – Луций Елий, римски император (* 101 г.) 379 г. – Василий Велики, православен учител (* 330 г.) 898 г. – Одо, херцог на Франция и граф на Париж (* 860 г.) 1432 г. – Александру чел Бун, молдовски войвода (* 14 век) 1515 г. – Луи XII, крал на Франция (* 1462 г.) 1559 г. – Кристиан III, крал на Дания и Норвегия (* 1503 г.)