Маргарита Прованска или Маргьорит дьо Прованс (; * 1221, Бригнолес; † 20 декември 1295, Париж) е съпруга на крал Свети Луи IX и от 1234 до 1270 г. кралица-консорт на Франция.

Произход Маргарита е най-възрастната дъщеря на граф Раймон Беренгер IV и на Беатрис Савойска, дъщеря на Томас I Савойски.

Биография

Ранни години Маргарита израства в двора на своя баща в обкръжение на трубадури, поети и галантни рицари. У девойката съумяват да възпитат любов към родния Прованс, която тя съхранява за цял живот. Маргарита, както и нейната сестра Елеонора, получава отлично католическо образование, и знае латински език. Впоследствие, ставайки кралица, тя всячески поощрява културата и изкуствата, а известни учени, като Тома Аквински, намират място на кралската трапеза.

Кралица на Франция

Брак с Луи IX На 27 май 1234 г., след сватосване от Бланш Кастилска, Маргарита на 13 години е омъжена за френския крал Луи IX (1214 – 1270) от династията Капетинги. След ден е коронясана като кралица. Тъй като съпрузите са родственици от 4-та степен, за този брак през януари 1234 г. папа Григорий IX дава специално разрешение.

Нейните три по-малки сестри също се омъжват за крале. Елеонора е омъжена за английския крал Хенри III, Санча за Ричард от Корнуъл, който е избран 1256/1257 г. за немски крал, а Беатрис – за Шарл I Анжуйски, бъдещ крал на Сицилия и Неапол. Баща ѝ Раймон определя в завещанието си от 1238 г. нейната най-малка сестра Беатрис за единствена наследница на Графство Прованс.

Конфликти с Бланш Кастилска В първите години на брака между Маргарита и нейната свекърва Бланш Кастилска нееднократно възникват конфликти; кралицата-майка има над сина си силно влияние, в това число и по политическите въпроси, а освен това ревнува сина си от жена му. Бланш живее постоянно заедно с младото семейство в техния дворец на Сите и винаги ги съпровожда в техните пътувания. Едва през 1247 година Маргарита успява да се справи с влиянието на майката на краля и на Бланш е даден отделен двор и дворец.

Участие в кръстоносните походи През 1248 г. Маргарита придружава съпруга си Луи IX в кръстоносния поход. През юни 1249 г. те пристигат в Египет. След завладяването на Дамиета Луи IX предава на бременната си съпруга отговорността за града и тръгва през ноември за Кайро.*Гарро, А. Людовик Святой и его королевство. СПб., 2002; Тя защитава град Дамиета по времето на Шестия кръстоносен поход и го използва след това за смяна за живота на пленения френски крал.Joinville and Villehardouin: Chronicles of the Crusades, translated by M.R.B. Shaw, pages 262 – 263; Penguin Classics: New York, 1963. Natasha Hodgson, Women, Crusading and the Holy Land in Historical Narrative (Boydell, 2007) 169 – 70 Със заплащането на 400 000 ливри и предаването на Дамиета на 6 май 1250 г. Маргарита спасява живота на своя съпруг и на неговите войници.

Последни години След смъртта на Луи ІХ през 1270 г. в Тунис Маргарита се оттегля в манастир до Париж. Последните си години тя е заедно с нейната дъщеря Бланш – вдовица на кастилския инфант Фернандо де ла Серда, в съоснования от нея манастир Couvent des Cordelières южно от Париж.

Маргарита умира на 20 декември 1295 г. и е погребана до нейния съпруг в кралската гробница на базиликата „Сен Дени“.*Gérard Sivéry: Marguerite de Provence. Une reine au temps des cathédrales. Fayard, Paris 1987, ISBN 2-213-02017-5.

Потомство Маргарита и Луи IX имат единадесет деца: Бланш (Бланка) (1240 – 1243) Изабела (1242 – 1271), ∞ 1255 за Теобалд II, крал на Навара Луи (1244 – 1260), вероятно сгоден на 20 август 1255 за инфанта Беренгуела († 1300), наследничка на крал Алфонсо X от Кастилия Филип III (1245 – 1285), крал на Франция, ∞ 1. 1262 за Изабела Арагонска и 2. 1274 за Мария Брабантска Жан (1248 – 1248) Жан Тристан (1250 – 1270), граф на Невер, ∞ 1265 за Йоланда Бургундска († 1280) Пиер (1251 – 1284), граф на Алансон и Перш, ∞ 1272 за Жана дьо Шатийон (1258 – 1291) Бланш (1252 – 1320), ∞ 1268 за Фернандо де ла Серда, наследствен принц на Кастилия († 1275) Маргарета Френска (1254 – 1271), ∞ 1270 за херцог Ян I Брабантски († 1294) Робер дьо Клермон (1256 – 1317), ∞ 1272 за Беатрис Бургундска, господарка на Бурбон († 1310) Агнес Френска (1260 – 1327), ∞ 1279 Робер II, херцог на Бургундия († 1306)

Литература Marguerite de Provence. In: Jean Chrétien Ferdinand Hoefer: Nouvelle biographie générale depuis les temps les plus reculés jusqu'à nos jours. Band 33. Firmin Didot Frères, Paris 1860, Sp. 559 – 563 (online). Andreas Kiesewetter: Die Anfänge der Regierung König Karls II. von Anjou (1278 – 1295). Das Königreich Neapel, die Grafschaft Provence und der Mittelmeerraum zu Ausgang des 13. Jahrhunderts. Matthiesen Verlag, Husum 1999, ISBN 3-7868-1451-1, S. 158. Regine Pernoud: Frauen zur Zeit der Kreuzzüge. 1. Aufl. Herder, Freiburg im Breisgau 1995, ISBN 3-451-04375-0, S. 182 – 196.

Gerd Treffer: Die französischen Königinnen. Von Bertrada bis Marie Antoinette (8.–18. Jahrhundert). Pustet, Regensburg 1996, ISBN 3-7917-1530-5, S. 132 – 139.

Външни препратки Маргьорит дьо Прованс

Източници

Категория:Френски кралици Категория:Личности от кръстоносните походи Категория:Барселонска династия ∞Маргьорит дьо Прованс Категория:Жени Категория:Родени във Франция Категория:Починали в Париж