Луиджи I Гонзага (), познат и като Лудовико или Луиджи Коради ди Гонзага (Ludovico o Luigi Corradi da Gonzaga; * 1267 или ок. 1268, Мантуа; † 18 януари 1360, пак там), е подест на Модена от 1313 г., подест на Мантуа от 1318 г., подест на Парма от 1319 г., първи капитан на народа на Мантуа (1328 – 1360), имперски викарий на Свещената Римска империя от 1329 г.,Luigi I (Lodovico) Gonzaga, genealogy.euweb.cz основоположник на династията Гонзага.
Произход Луиджи I Гонзага, много богат човек с голямо военно умение и широко скроен, е син на политика Гуидо Коради (нар. още КорадоAlessandro Luzio, I Corradi di Gonzaga signori di Mantova, Varese, 1913) († 1318) и на съпругата му Естрамбина от графовете Сан Мартино ди Страмбино.Guido Vigna, Storia di Mantova: Da Manto a capitale della cultura.Galeazzo Nosari, Franco Canova, I Gonzaga di Mantova. Origini di una famiglia dinastica, Reggiolo, 2019 Той е внук на политика Антонио Коради. Има четири братя и една сестра: Абрамино, юристконсулт; Гуалтиеро, юристконсулт; Петронио († 1348), каноник на катедралата в Комо, викарий на катедралата в Мантуа; Джентиле; Мабелона, съпруга на Пиетро Бонаколси;
Биография
Името му се появява за първи път през 1312 г. в акт за закупуване на земя в Палидано ди Гондзага и впоследствие в Буколдо, Кацедоле и Волта Мантована.Galeazzo Nosari, Franco Canova, I Gonzaga di Mantova. Origini di una famiglia dinastica, Reggiolo, 2019, с. 66 През 1313 г. е назначен за подест на Модена от Риналдо (Пасерино) Бонаколси, през 1318 г. е подест на Мантуа, а през 1319 г. – на Парма.
С подкрепата на гибелина Кангранде I дела Скала, който има проекти за града и който му предоставя пехота и кавалерия, разчитайки на подкрепата на зет му Гулиелмо Ацоне КастелбаркоRoberto Brunelli, I Gonzaga. Quattro secoli per una dinastia, Mantova, 2010, Луиджи успява да изгони Риналдо Бонаколси на 16 август 1328 г. и поема управлението от него като генерален капитан с правото да назначава свой наследник.
На 25 август 1328 г. е провъзгласен за генерален капитан на комуната и на народа на МантуаElezione di Ludovico Gonzaga a capitano generale.
На 11 ноември 1329 г, заради своята преданост към империята, Луиджи е назначен за имперски викарий от Лудвиг IV БаварскиPietro Torelli, Capitanato del popolo e vicariato imperiale, Mantova, 1923.. През 1331 г. влиза в лигата на КастелбалдоЛигата на Кастелбалдо, кръстена на венецианския град, е военна коалиция срещу краля на Бохемия, създадена на 8 август 1331 г. Ян I от Бохемия идва в Италия в края на 1330 г., за да помогне на Бреша, заплашена от Мастино II дела Скала, и скоро печели силна подкрепа в много градове на север. Скалиджери, Висконти, Есте, Гонзага, както и Флоренция (1332), Неапол, Комо и Новара се присъединяват към лигата. срещу Ян I Бохемски и през 1335 г. става господар на Реджо.
За да установи своята гибелинска вяра, през този период Луиджи променя оригиналния герб на семейството, състоящ се от три сребърни, рогати и златни овена върху черно поле в герб с три черни ленти върху златно поле (политическите цветовете на гибелините),Dizionario di erudizione storico-ecclesiastica da san Pietro sino ai nostri ... останали завинаги в щита на семейство Гонзага.
През 1337 г. Гонзага, заедно с Венеция, Милано, Ферара и Флоренция, се присъединяват към лигата против рода Скалиджери,Антискалиджерийската лига е съюз срещу Скалиджери, господарите на Верона, създаден на 14 юли 1336 г. от Република Венеция и Република Флоренция и който продължава до 24 януари 1339 г. Войната, която следва, бележи окончателното поражение за спиране на експанзионизма на Скалиджери в Северна Италия господари на Верона. Десетилетие по-късно обаче те не връщат услугата на Скалиджери: Мастино II дела Скала се съюзява с узурпатора Лодризио Висконти срещу двамата братя и племенника на Лодризио (Лукино, Джовани и Ацоне, господари на Милано); Лудовико участва, като изпраща милиции в подкрепа на миланската армия, победила в битката при Парабиаго (21 февруари 1339 г.).
През 1342 г. отива на помощ на пизанците срещу флорентинците, а през 1349 г. посреща Франческо Петрарка, който посещава гробницата на Вергилий. Той се бори срещу Бернабо Висконти, който месеци наред обсажда Кастильоне – гранично владение на сем. Гонзага. Изграждането на Мантуанския serraculum – защитно съоръжение на границите на Гонзага на запад, датира от този период.Galeazzo Nosari, Franco Canova, I Gonzaga di Mantova. Origini di una famiglia dinastica, Reggiolo, 2019, с. 70
Умира в Мантуа през 1360 г. на 92 г. и е погребан в катедралата „Свети Петър“.Rosanna Golinelli Berto. Associazione per i monumenti domenicani (a cura di), Sepolcri Gonzagheschi, Mantova, 2013 Неговият саркофаг е унищожен през XVI век, по време на ремонтните работи в църквата.Giuseppe Amadei e Ercolano Marani (a cura di), I ritratti gonzagheschi della collezione di Ambras, Mantova, 1980
Неговият девиз е: Qui vivens laedit mortem medetur (от лат. „Тук живеят ранените, оздравели от смъртта“, може би във връзка с тамплиерите, които, след като са избягали от огъня, са намерили подслон в района на Мантуа.Alberto Cavazzoli, Alla ricerca del Santo Graal nelle terre dei Gonzaga, Reggio Emilia, 2008, с. 48-49
Брак и потомство Луиджи I се жени три пъти:
∞ 1. за Рикилда Рамберти от Ферара, наречена „Брешанката“ (* 1269, Бреша; † 1318), дъщеря на Рамберто Рамберти, от която има пет сина според сайта MedLands (Гуидо, Филипино, Фелтрино, Федерико и Алберто), пет сина (Гуидо, Филипино, Фелтрино, Алберто и Ацо) и две дъщери (Томазина и Маргерита) според сайта genealogy.euweb.cz, и трима сина (Гуидо, Филипино и Фелтрино) и една дъщеря (Томазина) според Libro d'ora della nobilità mediterraneaGonzaga: linea sovrana Mantovana. www.genmarenostrum.com. Посетено 8 август 2016 г. Архив на оригинала 29 януари 2013 г.: Гуидо Гонзага (* 1290, Мантуа; † 22 септември 1369, Мантуа), подест на Мантуа 1328, втори капитан на народа на Мантуа (1360 – 1369), господар на Реджо (1335 – 1369), кондотиер; ∞ 1. за Аниезе Пико (* 1303, † 1340, Мантуа), дъщеря на кондотиера Франческо I Пико, господар на Мирандола, от която има две дъщери 2. 1340 за Камила Бекария (* 14 век, Павия; † 14 век, Мантуа) от Бекария – господари на Павия, от която няма деца 3. за Беатрис дьо Бар (* ок. 1310, † ок. 1350, Мантуа), дъщеря на Едуард I дьо Бар, господар на Бар и на Мусон, и на Мария Бургундска, от която има 5 сина и 1 дъщеря. Има и 1 извънбрачен син и 2 извънбрачни дъщери. Филипино Гонзага (* кр. на 13 век, Мантуа; † 5 април 1356, Мантуа), имперски викарий на Реджо 1349, кондотиер; ∞ 1. 1322 за Анна ди Довара († 1354), потомка на Буозо ди Довара, господар на Кремона, от която има 2 дъщери 2. 19 февруари 1354 за Верена фон Хабсбург-Лауфенбург, дъщеря на Йохан II фон Хабсбург-Лауфенбург, от която няма деца Фелтрино Гонзага (* Мантуа; † 28 декември 1374, Падуа), господар на Новелара и Баньоло (1371 – 1374), родоначалник на кадетския клон Гонзага ди Новелара е Баньоло, имперски викарий за Реджо; ∞ за Антония да Кореджо (*/† 14 век), дъщеря на Гуидо IV да Кореджо, политик, кондотиер и господар на Кореджо, от която има 4 сина Алберто Гонзага Федерико (Корадо?) Гонзага, ∞ 1340 за Паола Бекария ди Павия, от която има 1 син Ацо Гонзага Томазина Гонзага († 1372), ∞ 1319 за Гулиелмо Ацоне Кастелбарко (* / † 14 век), кондотиер на служба при сем. Скалиджери, граф на Кастелбарко, от когото има 5 сина и 1 дъщеря Маргерита Гонзага, ∞ за Якопо да Карара, господар на Падуа
∞ 2. 1320 за Катерина Малатеста (* ок. 1322, † ок. 1340, Мантуа), дъщеря на Пандолфо I Малатеста, господар на Римини, от която има шест сина (Федерико, Корадо, Джовани, Марио, Джакомо и Матео) и една дъщеря (Луиджа) според сайта genealogy.euweb.cz или двама сина (Алберто и Федерико) и една дъщеря (Луиджа) според Libro d'ora della nobilità mediterranea: Корадо Гонзага († 1340), кондотиер, родоначалник на кадетския клон Нобили Гонзага (или Гонзага ди Палацоло), които стават маркграфове на Палацоло; ∞ 1340 за Верде Бекария, от която има 3 сина и 1 дъщеря. Има и 2 извънбрачни сина. Федерико Гонзага († 1376), кондотиер, участва в заговора срещу племенника си Лудовико II 1376 и вероятно е екзекутиран Джовани Гонзага, има 2 извънбрачни сина Марио Гонзага Джакомо Гонзага Матео Гонзага Горепосоченият Алберто Гонзага Луиджа Гонзага (* 14 век, Мантуа), ∞ за Ацо I да Кореджо († 1364), господар на Кореджо, от когото има 1 син
∞ 3. 1340 за Джована Новела Маласпина, наречена Франческина (* ок. 1320, Фосдиново; † ок. 1385, Мантуа), дъщеря на кондотиера Спинета Маласпина Велики, маркиз на Верукола, и на Беатриче Висконти, от която има шест сина (Джовани, Бартоломео, Ацо, Франческо, Джакомо и Марио) и две дъщери (Томазина и Ориета) според Libro d'ora della nobilità mediterranea: Джовани Гонзага, венециански патриций; има 2 извънбрачни сина; Бартоломео Гонзага, венециански патриций Ацо Гонзага († 1412), венециански патриций Франческо Гонзага, венециански патриций Джакомо (Якопо) Гонзага († сл. 22 юни 1369 малък), венециански патриций Марио Гонзага († малък), венециански патриций Томазина Гонзага, ∞ за Алидозио Алидози, син на Роберто Алидози, господар на Имола Ориета Гонзага, венецианска патриция
Има един извънбрачен син и една извънбрачна дъщеря: Костанца Гонзага Бартоломео Гонзага
Литература Giuseppe Coniglio: I Gonzaga. Seiten 15 f.; dall’Oglio, editore, 1967: Kate Simon: Die Gonzaga – Eine Herrscherfamilie der Renaissance. Evelyn Voss, Verlag Kiepenheuer & Witsch, Köln, 1991. Cesare Cantù, Grande illustrazione del Lombardo-Veneto. Mantova e la sua provincia. Volume quinto, Milano, 1859 Giuseppe Coniglio, I Gonzaga, Varese, Dall'Oglio, 1973 Adelaide Murgia, I Gonzaga, Milano, Mondadori, 1972 Galeazzo Nosari, Franco Canova, I Gonzaga di Mantova. Origini di una famiglia dinastica, Reggiolo, 2019 Roberto Brunelli, I Gonzaga. Quattro secoli per una dinastia, Mantova, 2010 Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia: Gonzaga di Mantova, Torino, 1835 Carlo D'Arco, Studi intorno al municipio di Mantova, Mantova, 1871 Giuseppe Amadei e Ercolano Marani (a cura di), I ritratti gonzagheschi della collezione di Ambras, Mantova, 1980 Alessandro Luzio, I Corradi di Gonzaga signori di Mantova, Varese, 1913 Pietro Torelli, Capitanato del popolo e vicariato imperiale, Mantova, 1923 Alberto Cavazzoli, Alla ricerca del Santo Graal nelle terre dei Gonzaga, Reggio Emilia, 2008 Luca Sarzi Amadé, I Gonzaga: una dinastia tra Medioevo e Rinascimento, Bari, Laterza, 2019 Mario Vaini, Ricerche gonzaghesche (1189-inizi sec. XV), Firenze, Leo S. Olschki, 1994
Обяснителни бележки
Библиографски бележки
Външни препратки Luigi I (Lodovico) Gonzaga, genealogy.euweb.cz Signori di Mantova, на Medlands GONZAGA: LINEA SOVRANA DI MANTOVA
Категория:Сеньори на Мантуа Категория:Гонзага Категория:Родени в Мантуа Категория:Починали в Мантуа Категория:Италианска аристокрация