Археологическият комплекс „Дуранкулак“ е многопластов археологически обект, разположен в района на Дуранкулашко езеро при село Дуранкулак, в Североизточна България.Културата Хаманджия – праисторията по нашите земи, 14.04.2024Durankulak. The door to civilization (Presentation, Kavarna 29.08.2023). From the 5th millennium BC to the 10th century ADМилена Хлебарова. Феноменът Дуранкулак, който промени познанието за Европа и света

Комплексът включва: праисторическо селище тип селищна могила (Големия остров), голям праисторически некропол (Дуранкулашки некропол) и следи от по-късни обитавания. Тук е открита и най-ранната фаза на култура Хаманджия — Хаманджия I (ок. 5500–5400 г. пр.н.е.), известна още като фаза Блатница.Айля Исмаил, Тодор Димов, ‘‘Археологически комплекс „Дуранколашко езеро – Природа екология и открития’’

В научната литература част от изследователите разглеждат данните от археологическите проучвания и в контекста на хипотезата за т.нар. Черноморски потоп, като обсъждат възможността, това природно бедствие да е оказало огромно въздействие в развитието на късноенеолитото общество в причерноморския район, включително върху носителите на късно е неолитната култура култура Варна.Димитров, П., Д. Димитров. 2003. Черно море, „Потопът и древните митове“. Варна: „Славена“. ISBN 954-579-278-7

Археологически проучвания

Археологическите проучвания в района на Дуранкулак започват през 1974 г. Първоначално те се ръководят от Хенриета Тодорова, Кирил Ботов и Тодор Димов. По редица причини теренните изследвания са преустановени през 2005 г., а през 2015 г. са възобновени под ръководството на Иван Вайсов и Владимир Славчев.

Изследванията след 2015 г. се характеризират с въвеждането на съвременни стандарти за изготвяне на археологическа документация, включително използването на цифрови полеви дневници, фотограметрия и прецизна географска координатна привързаност. Паралелно с това е осъвременен и стратиграфският анализ на селищната могила на Големия остров, което осигурява методологическа приемственост между класическите изследвания от втората половина на XX век и съвременните интердисциплинарни подходи в археологията от XXI век.

Урбанистична стратегия и развитие на праисторическите селища

Резултатите от археологическите проучвания в Дуранкулак показват, че първоначално е бил заселен югозападният бряг на днешното Дуранкулашко езеро. Там е открито къснонеолитно селище с частично вкопани едноетажни жилища с куполовидна покривна конструкция.ДУРАНКУЛАК – СЕДЕМ ХИЛЯДОЛЕТИЯ ИСТОРИЯ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Това е най-ранното присъствие на неолитно население в Добруджа (5500/5400 – 5100/5000 г. пр.Хр.) и съответства на фаза Блатница на култура Хаманджия I.

За отбелязване е, че в края на плейстоцена и началото на холоцена Дуранкулашкото езеро все още не е съществувало. На негово място се е развивала дълбоко инцизирана флувиална долина с постоянно водотечение, чието русло е оформяло ясно изразена меандровидна система. Трасето на тези палеомеандри остават разпознаваеми и в съвременния релеф, с обща ориентация посока юг. Данните от геоморфоложките, седиментоложките и палинологичнии изследвания свидетелстват за последваща трансформация на тази речна система в лагунно-езерна такава, обусловена от постглациалното повишаване нивото на Черно море.

Около 5100–5000 г. пр.н.е. обитателите изоставят това неолитното селище и се установяват на естествено защитения полуостров срещу него — днешния “Голям остров” който е с площ от около 20 дка. Там възниква енеолитно селище, просъществувало до 3800 г. пр.н.е. От него са проучени 27 сгради. Много е вероятно някои от тях, особено тези от времето на късния енеолит, култура Варна, да са обитавани от отделни родови групи.

Селищната могила на Големия остров включва осем стратиграфски хоризонта от които:

хоризонти VIII–VII — ранен енеолит (култура Хаманджия); хоризонти VI–III — късен енеолит (култура Варна).

Към ранноенеолитния етап се отнася една голяма обществена сграда (сграда 8/VII) която е с площ над 220 m². Същата е интерпретирана от изследователите като административна сграда и/или култова тогава.

Архитектура и селищна организация

За разлика от преобладаващия модел на дървено-глинено строителство, характерен за повечето енеолитни селища на Балканите, в Дуранкулак се наблюдава ясно изразена традиция на каменно фундиране. Основите на сградите са изграждани от масивни каменни плочи, запазени на места до височина около 0,70 m, при дебелина на стените до 0,70 — 0,75 m. Този строителен подход предполага значителни инвестиции в труд и ресурси и може да се интерпретира като индикатор за повишена степен на социална организация и дълготрайност на обитаването. Върху каменната основа стените са надзиждани с широки глинени пояси, осигуряващи стабилност и добра топлоизолация.

Покривните конструкции са били предимно едноскатни и двускатни, с относително лека носеща конструкция. Същата е покрита с леки органични материали ката: тръстика, слама, сено. Значителните размери на част от постройките (80–250 m²) и наличието на ясно обособени вътрешни пространства свидетелстват за функционална диференциация. Типичният план включва едно по-малко помещение (преддверие) от юг и обширно основно помещение от север, което вероятно е изпълнявало както жилищни, така и производствени и социални функции. Данните за възможно второ ниво при някои сгради говорят за сложни архитектурни решения за вертикална организация на жизненото пространството.

Ориентацията на по-голямата част от сградите по оста север–юг съвпада с тази на погребенията в прилежащия некропол. Тази корелация трудно може да се разглежда като случайна и вероятно отразява съществуването на устойчиви космологични представи и нормативни принципи в организацията на пространството — както в сферата на живите, така и в тази на мъртвите.

Стените са били измазвани отвън и отвътре с фино пречистена жълта глина. В някои от представителните сгради (напр. сграда 5/VII) са установени следи от стенописна украса, каправена с минерални пигменти. Геометричният стил на орнаментацията може да се свърже със символни системи, характерни за късноенеолитните общества в региона, и вероятно е имал не само декоративна, но и комуникативна функция.

Планировката на селището показва елементи на пространствена организация, които могат да бъдат определени като ранна форма на протоуpбанизъм. Сградите са разположени в мрежа, разделена от улици с ширина около 1,00–1,50 m, което предполага предварително планиране и регулация на застрояването. Доказателство за това е откриването на система чрез която предварително, на терен, е разчертавано селищното пространства. В сгада 24/VII (култура Хаманджия IV) местоположението и формата и са обозначени с линейна маркировка направено с полагането на малки камъчета. Същите предварително обозначават местата на стените, като определят и обема на сградата.

През късноенеолитния етап се наблюдава тенденция към уплътняване на селищната структура, изразена в непосредствено прилепване на постройките една до друга при минимални междинни пространства (20–40 cm). Това може да се интерпретира като резултат от демографски натиск, социална стратификация или необходимост от по-ефективно използване на ограниченото жизнено пространство на острова.

В този контекст Дуранкулак може да бъде разглеждан като един от най-ранните примери за комплексна селищна организация в Югоизточна Европа, в който се съчетават архитектурна стандартизация, социална диференциация и символично структуриране на жизненото пространството.

Икономика и обмен

Енеолитното население в района на Дуранкулак развива комплексна смесена икономика, основана на земеделие и животновъдство. Култивират се основни зърнени и бобови култури като пшеница, ечемик, фий и леща, в съчетание с развъждането на различни видове домашни животни. Ловът и риболовът изпълняват допълваща функция, като осигуряват както хранителна диверсификация, така и гъвкавост в адаптацията към специфичните екологични условия на крайбрежната зона.

Археологическите данни свидетелстват, че това население е било интегрирано в широкомащабни обменни мрежи (exchange networks), обхващащи обширни територии, включително и Средиземноморския басейн. Особено показателни в това отношение са находките от морски раковини от родовете Spondylus и Dentalium, които са внасяни от отдалечени региони. Тези материали се интерпретират като част от т.нар. „престижна икономика“ (prestige goods economy), при която определени редки и трудно достъпни ресурси функционират като носители на социален статус и символен капитал. Според Вадим Масон и Хенриета Тодорова раковините вероятно са изпълнявали и ролята на ценностен еквивалент в рамките на обменните системи, което предполага наличие на ранни форми на регулация на обмена и социално посредничество.Х. Тодорова, „Каменно-медната епоха в България“, София: Наука и изкуство, 1986.

В по-широк сравнителен контекст Дуранкулак може да бъде разглеждан в рамките на моделите на „взаимодействащи общности“ (peer-polity interaction), при които локални центрове поддържат динамични връзки чрез обмен, конкуренция и културно влияние. Аналогии могат да се открият с Варненския халколитен некропол, където също се наблюдава концентрация на престижни материали и изразена социална диференциация. В този смисъл Дуранкулак вероятно е функционирал като активен участник в мрежа от регионални центрове, в които икономическите практики, социалната стратификация и символното значение на материалната култура са тясно преплетени.

Този комплекс от данни позволява интерпретацията на Дуранкулак не просто като локално селище, а като значим възел от ранните системи на социално-икономическо взаимодействие в Югоизточна Европа през късния енеолит.

Социална структура и духовна култура

Праисторическото население, обитаващо района на Дуранкулашкото езеро, демонстрира признаци на ясно изразена социална стратификация, засвидетелствана както в селищната структура, така и в погребалните практики. Наличието на диференциран инвентар и монументални постройки предполага съществуването на социални групи с различен статус и функции в рамките на общността.

Религиозно-символната система на това общество включва комплекс от култови представи, свързани с плодородието, огъня, слънцето и почитането на предците. Тези вярвания вероятно са играели ключова роля в структурирането на социалните отношения и в легитимирането на йерархичните различия.

Антропоморфната пластика заема съществено място в материалната култура и се характеризира с висока степен на изработка — фигурките са фино моделирани, с добре полирана повърхност. Част от тях носят врязани символни знаци, които могат да бъдат интерпретирани като носители на ритуално и/или комуникативно значение. В този контекст те вероятно са функционирали не само като култови обекти, но и като елементи от една по-широка символна система, отразяваща идентичност, статус и религиозни представи.

Дуранкулашки некропол

Юго-западно от къснонеолитното селище, в местността „Нивата“, се формира Дуранкулашки некропол — един от най-големите и най-добре проучени праисторически некрополи в Югоизточна Европа. В неговите граници са регистрирани над 1400 погребения, от които 1204 са проучени археологически. Некрополът функционира продължително време, без съществени прекъсвания, в периода ок. 5500–3800 г. пр.н.е., което позволява проследяване на дългосрочни социални, демографски и културни трансформации.

Погребалният обред се характеризира с висока степен на стандартизация и вътрешна структурираност, като същевременно демонстрира отчетлива вариабилност, свързана със социалния статус на индивидите. Наблюдаваните различия в ориентацията, позицията на телата и състава на гробния инвентар могат да бъдат интерпретирани в рамките на съвременните подходи в т.нар. mortuary archaeology, при които погребението се разглежда като социално конструиран акт, отразяващ не само биографичните характеристики на индивида, но и неговата „социална принадлежност“ (social persona) в общността.