Андон Китанов Петров Ангелков е български строител, дърворезбар и иконописец от Македония, представител на Дебърската художествена школа.
Биография Роден е в 1829 година и принадлежи към големия строителен и зографски род Ангелкови. Баща му Китан Петров, дядо му Петър и прадядо му Ангелко са строители и резбари. Учи при баща си и работи предимно като строител, макар да се занимава и с резбарство и с иконопис. Работи в църквите „Свети Георги“ в Кочани, „Свети Никола“ в Щип, „Свети Атанасий“ в Дойран, като в тях изработва и дърворезбата и иконописта. Автор е на „Рождество Богородично“ в Согленския манастир, Велешко, на новата църква в Пантелейския манастир, за която направил иконостаса. Андон Китанов, който е водил тайфа от не повече от 15 души, строи във Велешко църквите „Свети Атанасий“ в Богомила, „Света Богородица“ в Бистрица (1860), „Свети Атанасий“ в Теово, „Свети Илия“ в Долно Врановци, „Свети Илия“ в Бусилци, „Света Петка“ в Долно Оризари, „Възкресение Христово“ в Еловец, „Свети Никола“ в Лисиче, „Света Троица“ в Ращани, „Свети Стефан“ в Нежилово, „Свети Илия“ в Капиново, „Свети Никола“ в Кърнино и „Света Троица“ в Подлес; в Гевгелийско „Свети Димитър“ в Балинци, „Свети Архангел Михаил“ в Гърчище, „Св. св. Константин и Елена“ в Миравци, „Рождество Богородично“ в Давидово, „Свети Атанасий“ в Габрово, „Възнесение Господне“ в Петрово, „Свети Георги“ в Серменин, „Свети Димитър“ в Конско, „Свети Димитър“ в Кованец, „Св. св. Константин и Елена“ в Мързенци, „Света Петка“ в Пърдейци, „Свети Димитър“ в Смоквица, „Успение Богородично“ в Мачуково, „Свети Атанасий“ в Богданци, „Успение Богородично“ в Гявато, „Рождество Богородично“ в Богородица, „Свети Архангели“ в Смол, „Свети Николай“ в Баялци, „Свети Георги“ в Ореховица; и в Дойранско „Света Петка“ в Марвинци, „Свети Георги“ в Аканджали, „Свети Георги“ в Брайковци и „Свети Георги“ в Пирава.
В 1860 година Андон Китанов изгражда Неготинският манастир „Свети Георги“. В 1896 година изгражда екзархийската църква „Св. св. Кирил и Методий“ в Гевгели.
С Андон Китанов понякога работят и Яков Георгиев и синът му Георги Зографски, както и Коста Кръстев.
Умира в 1914 година в родното си село.
Родословие
Бележки
Категория:Представители на Дебърската художествена школа Категория:Българи в Османската империя Категория:Български творци от Македония Категория:Български дърворезбари Категория:Български архитекти Категория:Родени в Папрадище Категория:Български иконописци Категория:Ангелкови (папрадищани) Категория:Починали в Папрадище