Алина Маратовна Кабаева (на руски: Али́на Мара́товна Каба́ева, на татарски: Әлинә Марат кызы Кабаева) е руска спортистка (художествена гимнастика), обществен и политически деец, медиен мениджър. От септември 2014 г. – председател на Съвета на директорите на холдинга Национална медийна група. От 2016 г. тя оглавява борда на директорите на ЗАО Спорт-Експрес.
Нейният баща Марат Кабаев, етнически татарин, е футболист и семейството се мести с него в Узбекистан. Тя започва да се занимава с художествена гимнастика в родния си град още на 3,5 години. От 11-годишна (1995), за да развие спортния си потенциал, Алина тренира в Москва при известната треньорка Ирина Винер (съпруга на Алишер Усманов), президентка на Всеруската федерация по художествена гимнастика от 2008 г. Завършва средно образование в Москва.
Олимпийска шампионка през 2004 г. в индивидуалния многобой и бронзова медалистка от Олимпийските игри през 2000 г. в индивидуалния многобой. Двукратен абсолютен световен шампион (1999 и 2003). Петкратен абсолютен европейски шампион (1998 – 2000, 2002, 2004). Шесткратен абсолютен шампион на Русия (1999 – 2001, 2004, 2006 – 2007). Заслужил майстор на спорта на Русия.
Член на Висшия съвет на партия „Единна Русия“ (2001 – 2005). Член на Обществената камара на Руската федерация (2005 – 2007). Депутат на Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация от 5-то (2007 – 2011) и 6-то събрание (от 4 декември 2011 г. до 15 септември 2014).
Наградена е с орден „Дружба“ (2001 г.), „За заслуги към отечеството“ IV степен (2005 г.) и орден на честта на Южна Осетия (2015 г.), както и почетна грамота на президента на Руската федерация (2013).
През 2022 г., поради нахлуването на Русия в Украйна, Обединеното кралство, Канада, Европейският съюз, Швейцария, Австралия и САЩ налагат персонални санкции срещу Кабаева.
Биография Детство Родена е на 12 май 1983 г. в град Ташкент, Узбекска ССР, в семейството на Марат Вазихович Кабаев, татарин мюсюлманин (професионален футболист, играч на Ташкент Пахтакор) и Любов Михайловна Кабаева, рускиня (професионална баскетболистка). В края на 1991 г. семейството на Алина Кабаева последва нейния баща от Узбекистан в Казахстан, а след това в Русия. През 1993 г. тя представлява Казахстан на международни състезания в Япония. До 1994 г. тя играе за Казахстан. От единадесетгодишна възраст, след развода на родителите си, Алина живее в Москва със сестра си Лейсан и майка си. Спортна кариера Започва да тренира художествена гимнастика в Ташкент на възраст от 3,5 години и прави първите си стъпки в спортното дружество „Трудови резерви“. Майката Любов Михайловна иска дъщеря й сериозно да се занимава с фигурно пързаляне или художествена гимнастика. В Узбекистан няма силни школи по фигурно пързаляне, така че изборът пада върху художествената гимнастика. Първите треньори на Кабаева са А. Малкина и Е. Тарасова. В Казахстан Кабаева учи с треньор Лариса Никитина.
На 11-годишна възраст, за да развие напълно атлетичния си потенциал, Кабаева и майка й се преместват в Москва, за да тренира с Ирина Винер. Новият наставник веднага поставя условие: да отслабне (според гимнастическите стандарти Кабаева е склонна към пълнота). От 1995 г. Кабаева тренира с Винер. Тя играе за руския национален отбор от 1996 г.
Две години след като започва да играе за националния отбор на Русия, на 15-годишна възраст, тя печели Европейското първенство (1998 г.), а впоследствие става абсолютна европейска шампионка още четири пъти. През 1999 г. тя печели Световното първенство. Любимите упражнения са с лента и бухалки. Коронният елемент е пирует. В миниатюрата „Кармен” от Жорж Бизе Кабаева интерпретира образа си като жена, „която си играе с мъжете”.
Тя завършва спортната си кариера през 2007 г. Олимпиада в Сидни през 2000 г.
Като общопризнат фаворит и показвайки най-добри резултати във финалите в упражнения с въже, топка и лента, Кабаева прави сериозна грешка при изпълнение с обръч (той се търкулва от тепиха), показва 9-ти резултат от 10 финалисти и в крайна сметка заема трето място. Допинг скандал През 2001 г. лидерите на световната художествена гимнастика, рускините Алина Кабаева и Ирина Чащина, са заловени с фуроземид, в резултат на което и двете са дисквалифицирани за две години. Спортистите са лишени от всички награди от Игрите на добра воля и Световното първенство през 2001 г. От август 2001 г. до август 2002 г. гимнастичките нямат право да участват в никакви състезания. Втората година дисквалификация е дадена условно, тоест спортистите са допуснати да се състезават в официални турнири, но върху тях е установен най-строг контрол. Първото международно състезание след забраната е Европейското първенство по художествена гимнастика през 2002 г., където Кабаева заема 1-во място в индивидуалния многобой. Олимпиада в Атина през 2004 г. Отново фаворитката Кабаева заема първо място, пред Ирина Чащина и Анна Бесонова от Украйна. Във финала Кабаева показва най-добри резултати в упражненията с топка, бухалки и лента, а в упражнението с обръч губи само от Чащина. Олимпиада в Пекин през 2008 г. Плановете за участие на Кабаева в Олимпиадата през 2008 г. са многократно изразени, но това не се случва. Образование През 2007 г. завършва задочно Московския държавен университет по обслужване, получавайки квалификация като специалист в областта на спортния мениджмънт.
През 2009 г. завършва задочно Държавния университет по физическа култура в Санкт Петербург „П. Ф. Лесгафт“.
На 11 октомври 2018 г. в Санкт Петербург тя защитава кандидатската си дисертация на тема „Съдържанието на спортно-развлекателния етап на обучение на деца в предучилищна възраст по художествена гимнастика“ (кандидат на педагогическите науки), публикувани са 9 статии и 1 програма по темата на дисертацията. Защитата се провежда в НГУ по физическа култура, спорт и здраве „П. Ф. Лесгафт“.
Политическа и обществена деятелност От декември 2001 г. до октомври 2005 г. (на възраст 18 – 22 години) е член на Висшия съвет на партията „Единна Русия“.
На 28 юни 2005 г. тя подписва „Писмо в подкрепа на присъдата срещу бившите лидери на НК ЮКОС“.
От октомври 2005 г. до септември 2007 г. е член на Обществената камара на Руската федерация. В рамките на Комисията на обществената камара за развитие на благотворителността, милосърдието и доброволчеството тя се занимава с проблема със застраховането на спортистите. Според съобщения в медиите Кабаева е отстранена от Обществената камара през септември 2007 г., тъй като тя и Алла Пугачева „не само не са работили, но изобщо не са се появявали на срещи“.
През 2007 г. тя става депутат от Държавната дума на Руската федерация от петото събрание. Избрана е във федералната листа на партия „Единна Русия“, разпределена в избирателния район в Нижнекамск. Тя е заместник-председател на комисията по въпросите на младежта на Думата.
През 7-годишната си работа в Държавната дума (2007 – 2014 г.) Кабаева три пъти говори на пленарни заседания и участва в разработването на пет законопроекта. Сред тях две са общодумски инициативи, подписани от повечето депутати от долната камара. Кабаева, заедно с колегите си, популяризира по-специално „Закона на Дима Яковлев“, който забранява на гражданите на САЩ да осиновяват руски деца.
Под патронажа на Кабаева по време на изпитните сесии от 2008 и 2009 г. работи гореща телефонна линия за ученици за Единния държавен изпит.
На 15 февруари 2008 г. е избрана за председател на Обществения съвет на холдинга Национална медийна група.
Посещава столицата на Южна Осетия, град Цхинвали, който е разрушен по време на битките за Цхинвали по време на войната в Грузия през 2008 г.
Тя става ръководител на благотворителната фондация на Алина Кабаева. Фондацията участва в изграждането на спортен комплекс в Цхинвали, организира Горещата линия за единен държавен изпит, помага на селските библиотеки в избирателния район на Алина Кабаева – Нижнекамска област на Татарстан, организира детски фестивал по художествена гимнастика.
Според редица публикации на 1 юни 2010 г. Гражданската камара на Руската федерация възнамерява да публикува списък на депутати, които редовно отсъстват от заседанията на Думата. Предполага се, че в списъка е трябвало да бъде включена именно Кабаева. В последния момент обаче Обществената камара признава публикуването на този списък за „безсмислено“.
През февруари 2014 г., като част от група от шест от най-титулуваните руски спортисти, Алина Кабаева участва в церемонията по запалването на олимпийския факел, предавайки огъня на Зимните олимпийски игри в Сочи на Ирина Роднина и Владислав Третяк, които запалват този основен символ на конкуренцията.
През септември 2014 г. Кабаева решава да прекрати парламентарната си дейност в Държавната дума на Руската федерация и да заеме поста председател на съвета на директорите на холдинга Национална медийна група, чийто обществен съвет оглавява в продължение на шест години.
През 2021 г., след скандал в състезанията по художествена гимнастика на Олимпиадата в Токио, Кабаева изпраща отворено писмо до ръководителя на Международната федерация по гимнастика Моринари Ватанабе, като я помолва да разкрие оценките на съдиите на представителката на ROC Дина Аверина и израелката Лина Ашрам.
През април 2022 г. препратките към Кабаева изчезват от сайта на Националната медийна група. Във връзка с руската инвазия в Украйна, затвореният опозиционен политик Алексей Навални преди това призовава Запада да наложи санкции срещу руските държавни медии и тяхното ръководство, включително Кабаева.
Кино и телевизия По време на дисквалификацията си Кабаева води седмичната програма „Империя на спорта“ на 7 телевизионен канал и участва в японския игрален филм „Червена сянка“. Тя участва във видеото към песента на групата „Игра на думи“ „Алина Кабаева“.
Участва в телевизионната игра „Форт Боярд”, където участва в плуване в Бискайския залив и пропълзява през няколко въртящи се цилиндъра за рекордно време, както и в снимките на риалити шоуто “Harem” в Кения за канала СТС.
През юли 2008 г. започват снимките на седмичната авторска програма на Кабаева за живота и кариерата на успешните хора – „Стъпки към успеха“ на канала REN TV, който се излъчва по този канал от есента на 2008 г. до януари 2010 г., а по-късно преминава към Канал 5, където е приключен през 2011 г.
Историята, посветена на Кабаева и нейния път към златния медал в Атина, става част от филма „Нашите победи“, осми том от документалната поредица „Събрани олимпийски произведения“, който е пуснат по канал „Спорт“ през 2008 г.
От юли до август 2012 г. за кратко време тя е водеща на програмата „Пътят към Олимп“ на канала REN TV.
Светски живот През 2006 г. Кабаева става лауреат на националната награда „Жена на годината „Glamour“ въз основа на резултатите от гласуването на читателите на списанието, а също така е призната за най-секси в Русия сред 10 лауреати на „Топ 10 Sexy” награда в категория „спорт”. Тя участва гола в списание Maxim, както и в проекта на Екатерина Рождественская „Календар“. През 2010 г. тя става един от не-моделите (заедно с Алла Пугачова, Анна Курникова, Рената Литвинова и Ингеборга Дапкунайте), чиято снимка е поставена на корицата на руското списание Vogue.
Песента на групата „Игра на думи“, наречена „Алина Кабаева“, и песента на Мурат Насиров „Не плачи, моя Алина!“ са посветени на Кабаева, както и песента на Максим Бузникин „Алина е половината от моята съдба“, която футболистът написва, по думите му, по волята на сърцето си.
Кабаева е една от героините на пиесата „Берлус Путин“, поставена в московския театър Teat.doc от режисьора Варвара Фаер по пиесата на италианския драматург и нобелов лауреат Дарио Фо „Двуглавата аномалия“ (L'anomalo bicefalo). Личен живот