Евразийският икономически съюз (EaEU), известен също като Евразийски съюз (EaU), е икономически съюз, който се създава чрез договор, подписан на 29 май 2014 г. между лидерите на Беларус, Казахстан и Русия. Съюзът официално влиза в сила на 1 януари 2015 г., след като договорът е одобрен от парламентите на трите страни. EaEU създава единен икономически пазар от 171 милиона души и брутен вътрешен продукт от 3 трилиона щатски долара. Договорите, насочени към присъединяването на Армения и Киргизстан към Евразийския икономически съюз, са подписани съответно на 9 октомври и 23 декември 2014 г. Договорът за присъединяването на Армения влиза в сила на 2 януари 2015 г., а на Киргизстан – 6 август 2015 г. Таджикистан също е изразила интерес за присъединяване към организацията.
История +На 29 март 1994 година по време на първото си официално посещение в Русия президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев за първи път изразява идеята за Евразийски съюз. През юни същата година е представен интеграционен проект и това е първият официален документ на интеграционния съюз.През следващата година – 1995 г. се подписва Договора за митнически съюз между Република Беларус, Република Казахстан и Руската федерация. Същността на договора е да осигури свободно икономическо сътрудничество между икономическите агенции на страните, да гарантира свободна търговия, лоялна конкуренция и да гарантира устойчиво икономическо развитие на страните. Подписването на този договор води до интеграцията в евроазиатския регион.На 29 март 1996 година в Москва между Беларус, Казахстан, Киргизстан и Русия се подписва Договора за задълбочаване на икономическата и хуманитарна интеграция. Таджикистан също се присъединява, но през 1998.Следващата стъпка е постигната през 1999 г., когато Беларус, Русия, Киргизстан, Казахстан и Таджикистан подписват Договора за митническия съюз и еднаквото икономическо пространство, на 26 февруари в Москва. За да се насърчи съюзът, през 2000 г. държавите създават Евразийска икономическа общност в Астана.На 19 септември 2003 година между Русия, Украйна и Беларус се подписва Договор за създаване на единно икономическо пространство в Ялта. Правителствата започват работа по изработване на законова рамка на икономическото пространство, което ще подсигури свободно движение на стоки, услуги, капитал и труд.По време на неофициална среща на високо равнище, проведена в Сочи през август 2006 г., ръководителите на държавите членки на Евразийската икономическа общност решиха, че Република Беларус, Република Казахстан и Руската федерация трябва да засилят работата си за създаване на Митнически съюз и държави с последващо присъединяване като Република Киргизстан и Република Таджикистан, ще бъде осъществено веднага след като техните икономики са готови да влезнат в съюза.На 16 октомври 2007 г. в Душанбе е подписан Договорът за създаване на единна митническа територия и създаване на Митнически съюз на Република Беларус, Република Казахстан и Руската федерация. Тя имаше за цел да гарантира свободното движение на стоки във взаимната търговия, да създаде благоприятни условия за търговия между митническия съюз и трети страни и да насърчи икономическата интеграция.През 2007 година Митническият съюз става факт, въвежда се обща митническа тарифа, отмени се митническия контрол на вътрешните границите между трите държави и движението на стоки помежду им стана свободно. В рамките на три години до 2010 г. са приети 17 осовни международни договора, които подпомагат основата на функционира на Единното икономическо пространство.През 2011 г., по време на срещата на ръководителите на държавите членки, представители на трите държави подписват Декларация за евроазиатската икономическа интеграция и обявиха прехода към следващия етап на развитие – единното икономическо пространство. Също така бе подписан и Договор за Евразийска икономическа комисия.През 2011 г. започват първите преговори за присъединяване на страна членка – Република Киргизстан. През декември същата година Върховният евразийски икономически съвет на ниво държавни глави подписват договора за приемане Договорите за създаване на Единното икономическо пространство, които влизат в сила през януари 2012 г. Те биват 50 документа, които установяват „четирите свободи“, а именно свободното движение на стоки, услуги, капитали и труд. На следващия месец започва да работи и Евразийската икономическа комисия със седалище Москва.През 2014 година, в рамките на няколко месеца съюзът се разширява. В Минск е подписано споразумението за присъединяване на Република Армения, а в Москва след няколко месеца се подписва и споразумението за присъединяване на Република Киргизстан.Евразийският съюз не е предназначен да бъде политически блок, а икономически съюз. След подписването на споразумението за създаване на EaEU, президентът Путин казва, „Днес ние създаваме мощен, привлекателен център за икономическо развитие, голям регионален пазар, който обединява повече от 170 милиона души“. Бакитжан Сагинтаев, първият заместник-министър на Казахстан и водещ дипломат заявява, „Ние не създаваме политическа организация; ние сформираме чисто икономически съюз. Това е прагматичен начин да се получат финансови облаги. Ние не се бъркаме в това, което Русия прави политически, и те също не могат да ни кажат каква външна политика да предприемаме“.
Членство Първоначално Евразийския икономически съюз първоначално се състои от три държави, които са били част от бившия Съветски съюз: Беларус, Казахстан и Русия. Армения и Киргизстан се присъединят преди края на 2015 г., докато Узбекистан и Таджикистан също се надяват да се присъединят в близко бъдеще.
Владимир Путин обявява през ноември 2011 г., че Евразийският съюз ще се изгради върху „най-добрите ценности на Съветския съюз“. Критиците му обаче заявяват, че стремежът към интеграция има за цел да възстанови „Съветската империя“.
Няколко от кандидатите на президентските избори в Киргизстан през 2011 г. подкрепят концепцията. През ноември 2011 г. правителството на Таджикистан заявява, че обмисля членство. Украйна подава заявление да участва в Евразийския съюз като наблюдател през август 2013 г. Членството се разглежда от някои анализатори като ключ към успеха на съюза. Руският натиск над Украйна да се присъедини към Евразийския съюз вместо към Европейския съюз е ключов фактор за Евромайданските протести, които свалиха Виктор Янукович от президентския пост на Украйна и доведоха до Кримската криза. С високо напрежение между Русия и Украйна в навечерието на кризата, бъдещо включване на Украйна изглежда малко вероятно. Украйна е втората по големина икономическа сила измежду 15-те бивши съветски републики. Министър-председателят на Грузия, Бидзина Иванишвили, съобщава през септември 2013 г., че е проучвал възможностите за присъединяване към съюза, въпреки че по-късно пояснява, че основната стратегия на Грузия все още е да се интегрира в Европейския съюз. Руският министър-председател Дмитрий Медведев включва Грузия като възможен бъдещ член в изявления, направени през август 2013 г. През септември 2013 г. Армения обявява решението си да се присъедини към митническия съюз на Беларус, Казахстан и Русия. Президентът на Армения Серж Саркисян обявява решението след преговори с руския президент Владимир Путин в Москва. Президентът Владимир Путин подкрепя решението и обещава да „работи изцяло в посока това да се случи“. Според вестник „Гардиан“ планът на Путин за Евразийския митнически съюз е да се превърне в „мощен, наднационален съюз“ на суверенни държави, също като Европейския съюз, обединявайки икономически и правни системи, митнически служби и военни способности, и да образува мост между Европа и Азия, съперничейки на ЕС, САЩ, Китай и Индия до 2015 г. Русия е най-големият чуждестранен инвеститор в икономиката на Евразия, с инвестиции от общо $3 милиарда (2,27 милиарда евро) през изминалата година. БВП на страната възлиза на $9.9 милиарда (€7,5 милиарда) през 2012 г., според Световната банка.
Разширение Президентът на Русия Владимир Путин заяви, че неговата цел е да разшири митническия съюз, така че той да включва всички бивши съветски републики, с изключение на трите балтийски държави, членки на ЕС.
Първото рзширение се осъществята през 2014 година, а именно държави членки стават Армения и Киргизстан.
Армения През декември 2012 г. арменският президент Серж Саркисян заявява, че интеграциите в ЕС, ОНД и Евразия не трябва да бъдат взаимно изключващи се. Мая Коциянчик, говорител на Върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, отговаря, че „Ако Армения се присъедини към митническия съюз, това няма да бъде съвместимо със сключване на двустранни споразумения за свободна търговия между ЕС и Армения, защото митническият съюз има обща външна търговска политика и държавата вече няма да има суверенен контрол над своята политика за външна търговия“.
Въпреки че Армения приключва преговорите с Европейския съюз за подписване на споразумение за асоцииране през юли 2013 г., на 3 септември 2013 г., президентът на Армения Серж Саркисян обяви в Москва, че Армения ще се присъедини към митническия съюз на Беларус, Казахстан и Русия. В комюнике от руското правителство се заявява, че „Армения реши да се присъедини към митническия съюз и да предприеме необходимите практически стъпки, за да участва в образуването на Евразийския икономически съюз“. Това решение е често описвано като „обратен завой“ от западните медии. На 2 октомври 2013 г. Саркисян заявява в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, че Армения е готова да подпише договор с ЕС по време на срещата на Източното партньорство във Вилнюс през ноември 2013 г., без частта на Споразумението, отнасящо се за зоната на свободна търговия, което противоречи на арменското членство в митническия съюз на Евразия. Това предложение е отхвърлено от ЕС и не е подписан договор между Армения и ЕС на срещата.
Въпреки че търговията на Армения с членки на ЕС далеч надхвърля тази с членове на митническия съюз на Евразия, Армения е зависима от Русия по отношение на своята сигурност. Алиансът на Армения с Русия се разглежда от Армения като противовес на рязкото увеличение във военните разходи на Азербайджан (Азербайджан купува танкове, артилерийски оръдия и ракетни установки за милиарди щатски долара от Русия през 2011, 2012 и 2013 г.). Това се разглежда от Армения като заплаха, предвид факта, че войната в Нагорни Карабах (въоръжен конфликт, който се провежда от 1991 г. до май 1994 г., де-факто между Армения и Азербайджан) остава нерешена. Русия също така има своя военна база в Армения.
Подкрепа Според проучване, проведено от международната асоциация Галъп през октомври 2013 г., 64% от арменците са за членството на Армения в съюза. От шестте фракции в арменското народно събрание, пет са заявили своята подкрепа или липсата на възражение срещу решението на правителството да се присъедини към съюза. Левон Тер-Петросян, първият президент на Армения и лидер на опозицията, Арменски национален конгрес, заявява по време на митинг на 1 март 2014 г., че решението е необратимо.
Опозиция Сред най-забележителните противници на членството на Армения към Съюза са четиримата бивши министри на външните работи: Таню Хованисян (1991 – 92), Вахан Папасян (1993 – 96), Александър Арзуманян (1996 – 98) и Вартан Осканян (1998 – 2008). Хованисян, който официално е на второ място в президентските избори през 2013 г., заявява, че чрез присъединяването си към съюза Армения „ограничава суверенитета си“. Партията на Хованисян е единствената политическа партия в Народното събрание, която е заявила своята опозиция. Други значими политици, които са заявили несъгласието си, са бившият министър-председател Арам Саркисян и съветският дисидент Паруйр Айрикян.
Азербайджан Противопоставяне на споразумението идва от икономическия министър на Азербайджански, който посочва, че страната не е готова да се присъедини към съюза.
Грузия