Александър Андреев (журналист)

Александър Андреев Андреев е български журналист, писател и преводач. Ръководител на българската редакция на радио „Дойче веле“.

Биография Александър Андреев е роден на 10 юни 1956 година в София. Произхожда от лекарско семейство.Нели Чолашка, „Александър Андреев учил за адвокат, но правото му било скучно“, в-к „Сега“, 25 януари 2003 г.

Завършва Немската гимназия и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Между 1979 и 1991 г. работи в БНР като репортер, редактор и водещ в програмите „Христо Ботев“ и „Хоризонт“. Между 1983 и 1986 г. е редактор и водещ на много нашумялото по това време предаване „Добър ден“ на програма „Христо Ботев“, а останалите шест до заминаването си в Германия е отговорен редактор в програмата. Заедно с Иван Кулеков пишe сценариите на друго известно предаване, „Звезди посред бял ден“.Интервю с Александър Андреев , социална мрежа „Emigrant-bg“.

От 1991 г. е редактор в Българската редакция на радио „Дойче Веле“ в Кьолн. От 2008 до 2022 г. е ръководител на българската редакция на радиото в Бон – отначало като временно изпълняващ длъжността, а после за постоянно.Светла Каролева, „Александър Андреев поема българската секция на Дойче веле“ , в-к „Монитор“, 30 октомври 2008 г.„Александър Андреев“, сайт на Дойче веле.

През 2001 г. е поканен от тогавашния Национален съвет за радио и телевизия да се кандидатира за генерален директор на БНР, но отказва.Вероятната причина е изваждане на досието му като сътрудник на ДС в Радио "София", където е бил комунистически цензор и завеждащ една от идеологическите редакции на режима. Разследване на сайта "Зона нюз" от 2022 г. публикува документи за Андреев като информатор на ДС.Елица Димова, „Александър Андреев се отказа от номинацията за директор на БНР“, в-к „Дневник“, 23 май 2001 г.

Негови статии излизат в многобройни издания в Белгия, Холандия, Великобритания, Австрия, Сингапур и Германия („Ди Цайт“, „Ди Велт“, „Тагесцайтунг“, „Франкфуртер Рундшау“), както и в редица международни собрници. Сътрудничи на радиостанции и телевизии в Германия и в България. Колумнист на вестник „Дневник“.

Бил е член на УС на Европейската академия за изследване на живота, интеграцията и гражданското общество EALIZ (Австрия), член е и на Европейския преводачески колегиум в Щрален (Германия), на Съюза на журналистите в Германия и на „Репортери без граници“.

Автор е на белетристичните книги „Степени на свобода“ (1986) и „Нови степени на свобода“ (1999; 2001) и на документалната „Заговорът на шпионите“ (1999). Романът „Нови степени на свобода“ е смятан за едно от големите литературни събития на десетилетието.Най-висока оценка романът получава в статии на Йордан Ефтимов (виж. Галина Георгиева, „Изборът на критиците – най-доброто, лошото и грозното“ , cult.bg, 22 ноември 2005 г.), Бойко Пенчев (виж. „За Виена и българското“ , в. „Литературен вестник“, бр. 29, 12 септември 2001 г.) и Лора Шумкова (виж. „Стефан Кисьов? That's cool!“ , в. „Литературен форум“, бр. 5(428), 26 септември 2000 г.).

Превел е от немски над 20 книги от Гюнтер Грас, Райнер Мария Рилке, Фридрих Дюренмат, Томас Бернхард, Якоб Васерман и други, както и разкази и романи от Макс Фриш, Хайнрих Бьол, Гюнтер Грас, Петер Хертлинг, Илзе Айхингер и др. в периодични издания и сборници.

Владее немски, руски, английски, нидерландски и френски език.

Възгледи Веднага след предсрочните парламентарни избори в България през май 2013 г. прави изказване, че кризата в страната не е политическа, нито икономическа, а морална.„Александър Андреев: Кризата в България е морална“ , в-к „Целокупна България“, 15 май 2013 г.

Награди Александър Андреев е отличаван за своята работа и като журналист, и като преводач.

Първата му награда като журналист е от Съюза на българските журналисти през 1985 г.

На фестивала „Международни медийни събития“ в Албена през 2001 г. получава Голямата награда за журналистическо разследване – за „Еврокорпус“.„Наградите на фестивала Международни медийни събития в Албена“, в. „Култура“, бр. 24, 22 юни 2001 г.

През 2002 г. получава първа награда на фестивала „Сребърна вълна“ в Албена за предаването „Апострофи“ по радио „Дойче веле“.

Носител на наградата на „Златен будилник“ на програма „Христо Ботев“ на БНР (2005) – за всеотдайна работа, будителски дух и духовна подкрепа за националната програма за култура.„Годишни награди „Златният будилник“ – носителите досега“, сайт на програма „Христо Ботев“ на БНР, 31 октомври 2012.

Носител е на голямата награда „Робер Шуман“, учредена от представителството на Европейската комисия в България с цел да поощрява професионалното отразяване в медиите на въпроси, свързани в Европейския съюз и насочени към повишаването на информираността на българското общество за мястото и ролята на България в европейската общност (2008).„Александър Андреев от „Дойче Веле“ с наградата „Робер Шуман“, vesti.bg, 17 декември 2008.„Александър Андреев от радио „Дойче Веле“ с голямата награда „Робер Шуман“, bulphoto.com, 17 декември 2008.

През 1995 г. е отличен с Първа награда от Съюза на преводачите в България.Профил на Александър Андреев на сайта на фондация „Traduki“ .

За превода на „Изличаване“ на Томас Бернхард е номиниран за наградата „Христо Г. Данов“ (2007).„Днес станаха известни номинациите за националната награда „Христо Г. Данов“ , сайт на Министерство на културата на Р България.

За преводите си на „Моите награди“ и „Сеч. Една възбуда“ от Томас Бернхард получава Годишна награда за най-добър превод на Съюза на преводачите в България (2013).„Още от наградите на СПБ“, в-к „Култура“, бр. 35 (2741), 25 октомври 2013 г.

Общо е удостояван четирикратно с награди от Съюза на преводачите в България.

Лауреат е и на Наградата за превод на Австрийското министерство на културата.

Библиография Белетристика „Степени на свобода“ (1986) „Нови степени на свобода“ (1999; 2001)

Документалистика „Заговорът на шпионите“ (1999) „Време и всичко“ (в съавторство с Андрей Райчев, 2018)

Преводи Томас Бернхард. „Диханието“ (разкази и роман). София: Народна култура, 1983. Райнер Мария Рилке. „Записките на Малте Лауридс Бриге“ (роман). София: Народна култура, 1985, 264 с. 2 изд. София: Лабиринт, 2013, 216 с. Гюнтер Грас. „Котка и мишка. Местна упойка. Срещата в Телгте“ (три романа). София: Народна култура, 1986, 550 с. Герт Хофман. „Разговор за коня на Балзак“ (новели). София: Народна култура, 1988, 248 с. Фридрих Дюренмат. „Правосъдие“ (роман). Пловдив: Христо Г. Данов, 1989, 189 с. Гюнтер Грас. „Вещателят“ (роман). София: Атлантис КЛ, 1994, 284 с. Якоб Васерман. „Каспар Хаузер или леността на сърцето“ (роман). София: Атлантис КЛ, 1994. Гюнтер Грас. „Ноемврийска земя“ (стихосбирка). София: Обсидиан, 1995, 88 с. Елис Каут. „Пумукъл“ (детски роман). София: Атлантис КЛ, 1995, 161 с. Елис Каут. „Пумукъл“ (детски роман, втора част). София: Атлантис КЛ, 1999. Гюнтер Грас. „Моето столетие“ (разкази). София: Атлантис КЛ, 2000, 280 с. Гюнтер Грас. „Рачешката“ (роман). София: Атлантис КЛ, 2002, 208 с. ISBN 954-9621-20-0 Йордан Ефтимов, „Непотъващият Грас“, рец. във в-к „Култура“, бр. 41 (2561), 7 ноември 2003 г. Томас Бернхард. „Крушенецът“ (роман). София: Атлантис КЛ, 2003, 144 с. „Гневът на моралиста Бернхард“ (Разговор с Александър Андреев за романа „Крушенецът“ на Томас Бернхард), въпросите задава Марин Бодаков, в-к „Култура“, бр. 44 (2564), 28 ноември 2003 г. Норберт Болц. „Консумистически манифест“ (социология). София: Критика и хуманизъм, 2004, 160 с. Томас Бернхард. „Изличаване“ (роман). София: Атлантис КЛ, 2007, 104 с. Владко Мурдаров, „Изличителят Бернхард“, рец. във в-к „Култура“, бр. 31 (2470), 21 септември 2007 г. Томас Бернхард. „Моите награди“ (роман). София: Атлантис КЛ, 2010, 104 с. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в-к „Култура“, бр. 15 (2587), 21 април 2010 г. Томас Бернхард. „Сеч. Една възбуда“ (роман). София: Атлантис КЛ, 2012, 184 с. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в-к „Култура“, бр. 2 (2708), 18 януари 2013 г.

Бележки

Външни препратки Александър Андреев в „Литернет“ Статии на Александър Андреев във вестник „Дневник“ Статии на Александър Андреев във вестник „Капитал“ Анализи от Александър Андреев на сайта на радио „Дойче веле“ Александър Андреев на сайта „Public Republic“ Статии на Александър Андреев във вестник „Новинар“ „Властва изолационизмът, а не разумът“ (Александър Андреев разговаря с нобеловия лауреат Гюнтер Грас), в. „Култура“, бр. 18 (2491), 10 май 2002 г.

Отделни статии „Пари, политика и биороботи“, Vesti.bg, 28 август 2008 „Политически некоректно“, Bolgari.net, 15 януари 2009

Категория:Български журналисти Категория:Български писатели Категория:Български преводачи на немскоезична литература Категория:Български радиоводещи Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет Категория:Българи в Германия Категория:Родени в София