Оливети АД () е търговско дружество от групата Телеком Италия (Telecom Italia), която оперира в сферата на информационните и комукационните технологии. В миналото е една от най-важните компании в областта на пишещите машини, изчислителната техника и електрониката.
Сред най-значимите му иновации са Divisumma 14 – първият електромеханичен калкулатор в света в състояние да извършва всички 4 операции и да отпечатва резултата, Elea 9003 – един от първите напълно транзисторни компютри и Programma 101 – първият персонален компютър, от който идват съвременните персонални компютри (PC).
История
1908 – 1932: Камило Оливети По инициатива на италианския инженер от еврейски произход Камило Оливети в град Ивреа, Северна Италия на 29 октомври 1908 г. е създадено командитното дружество Ing. Olivetti et Compagnia с цел проектирането и производството на пишещи машини. Оливети основава една от най-големите и иновационни технически компании в Италия.
Първоначалният дружествен капитал е 350 000 италиански лири. Инж. Оливети участва в него с 220 000 лири, в които освен пари се включват земи и индустриална постройка, в която се помещава CGS – фабрика за електрически измервателни уреди, основана по-рано от самия него. Останалите 130 000 лири са на 13 съдружници – приятели и роднини, които отиват за закупуването на първите автоматични стругове Brown & Sharpe и първите фрезови машини, избрани по време на пътуването на Камило до САЩ малко след основаването. На покрива на двуетажната фабрика от червени тухли в град Ивреа е поставен надпис, голям почти колкото източната страна на сградата, гласящ: ИНЖ. К. ОЛИВЕТИ & Ко. ПЪРВА НАЦИОНАЛНА ФАБРИКА ЗА ПИШЕЩИ МАШИНИ (). Камило Оливети поема ролите на Президент и на Управителен (и Генерален) директор на Оливети.
През 1909 г. започва производството на ПМ. Цехът на компанията е разположен на 500 кв. м и в него първоначално работят около 20 работници. Технически директор е Доменико Бурцио – син на ковач и ковач от 13-годишна възраст, учил до втори клас вкл., впоследствие обучен от самия Камило.
През 1911 г. на Универсалната експозиция в Торино Оливети представя първата италианска ПМ – M1. В периода 1912 – 1914 г. са отворени първите филиали в Италия (първият от които е в Милано) и се произвеждат по 23 ПМ седмично.
През Първата световна война фабриката произвежда оръжейни части и най-вече магнити за самолетни мотори.
През 1920 г. на експозиция в Брюксел е представен вторият модел ПМ на Оливети – M20, а в края на 1920-те г. започва износ за Испания, Белгия, Португалия и страните от Южна Америка.
През 1926 г. във фабриката като работник постъпва първородният син на Камило – Адриано Оливети, завършил инженерна химия в Политехническия университет в Торино. Адриано го подтиква да прилага както нови мерки за индустриална организация, вдъхновени от наблюденията му по време на учебен престой в САЩ през 1925 г., така и нови продуктови проекти. Камило създава малка лаборатория за проучвания и изследвания на частите на ПМ и на оборудването, необходимо за производството им. От нейните разработки се ражда Механичната работилница Оливети, накратко OMO (Officina Meccanica Olivetti, OMO), която от 1936 г. проектира и произвежда металообработващи машини (някои проектирани от самия Камило), предназначени за чужбина. От ОМО и от сътрудничеството с инж. Джино Леви Мартиноли през 1931 г. се ражда третата ПМ на Оливети – М40.
Въпреки глобалната икономическа криза в периода 1929 – 1931 г. Камило инвестира в укрепването на търговската структура в Италия и в чужбина и през 1929 г. създава в Барселона първото си индустриално дъщерно дружество – S.A. Hispano Olivetti. Оливети има 500 работници и е в състояние да произвежда 15 хил. М20 годишно.
През 1932 г. излиза първата портативна ПМ на Оливети – MP1.
1932 – 1960: Адриано Оливети и машиностроителните цехове На 4 декември 1932 г. Събранието на акционерите ратифицира сливането между простото съдружие Ing. C. Olivetti & C. и Аномното дружество „Леярни Оливети“, давайки живот на Ing. C. Olivetti & C. анонимно ООД с капитал 13 млн. лири. Президент остава Камило Оливети (който е и директор на OMO, бъдещо Olivetti Controllo Numerico), а за негов генерален директор е назначен първородният му син Адриано Оливети. През 1933 г. Оливети вече произвежда 15 хил. стандартни и 9 хил. преносими ПМ годишно, а служителите са 870. През 1937 г. излиза първият италиански телепринтер, дело на Оливети – T1, проектиран от брата на Адриано – Масимо Оливети и от инженер Джузепе Бечо.
През 1938 г. в Маса и Карара започва изграждането на нова фабрика за производството на офисни мебели Sinthesis. През същата година Камило Оливети, вследствие на расовите закони (въпреки че като евреин с особени индустриални заслуги е освободен от тях) преотстъпва ролята си на президент на сина си Адриано. За генерален директор е избран Джузепе Перо. Адриано трансформира Оливети в модерно структурирана компания, подсилена от навлизането на професионални мениджъри и в съответствие с продуктовите цели и планове за развитие. Създадени са отдел „Техническо ръководство“, поверено на Джино Леви Мартиноли, и Службата за развитие и реклама.
Под ръководството на Адриано Оливети през 1940 г. е лансиран първият калкулатор на Оливети – Summa MC4, последван през 1945 г. от Divisumma 14 – първият пишещ калкулатор в света, способен да изпълнява и четирите аритметични операции. Той е проектиран от Натале Капеларо, учил само в начално училище, който на 14-годишна възраст, на 7 декември 1916 г., постъпва във фабриката като работник. Капеларо по-късно проектира механичните калкулатори на Оливети.
След смъртта на баща си Камило на 4 декември 1943 г., на 8 декември 1944 г. Адриано бяга в Швейцария заради антифашистката си дейност. Джузепе Перо става президент и генерален директор, но ръководството на Оливети се осъществява от него за административната част, Джино Леви Мартиноли за производствената и Джовани Енрикес за търговската. След като Адриано се завръща в Италия през май 1945 г., на 28 юли той става президент и е такъв до 15 септември, когато брат му Масимо поема длъжността заедно с тази на Генерален директор.
Между 1946 и 1947 г. са открити фабриките в Торино и Глазгоу, тази в Ивреа е разширена, а тази в Маса – реконструирана. В Лондон се ражда British Olivetti. Служителите надхвърлят 4000 души.
През 50-те г. разширяването на Оливети продължава. През 1950 г. фабриката ѝ в Ивреа е допълнително разширена от архитектите Фиджини и Полини със сграда със стъклена фасада – дълги години пример за индустриална архитектура в Италия. През същата година излиза един от най-известните продукти на Оливети – преносимата ПМ Lettera 22, шедьовър на Марчело Ницоли.
През 1951 г. е отворена фабриката в Аржентина, а през 1952 г. – лабораторията за електронна изследователска дейност в Ню Канаан (САЩ) със съдействието на брата на Адриано – Дино Оливети. Дино участва активно в създаването на Olivetti Corporation of America (OCA) през февруари 1950 г. През 1954 г. е открит шоурумът на Оливети на Пето авеню в Ню Йорк, а през 1955 г. – новите ѝ италиански фабрики в градчето Алие и в град Поцуоли.
През 1957 г. Оливети и Telettra (една от основните италиански компании в проектирането и производството на телекомуникационно оборудване на физически носител и радиовръзка) създават SGS (Società Generale Semiconduttori) – национална компания за проектиране и изграждане на интегрални схеми и транзистори за електроника. През 1960 г. тя става SGS-Fairchild с навлизането на американската Fairchild camera and instruments corporation, а към 2020 г. е част от STMicroelectronics NV.
През 1959 г. Оливети представя Elea 9003 – първият електронен калкулатор, създаден в Италия и един от първите транзисторни мейнфрейм компютри, дело на малка група изследователи под ръководството на инж. Марио Джу.
През 60-те г. компанията преживява максималната си експанзия на световните пазари. Нейните продукти са в италианските компании, банки и пощи – счетоводната машина Audit (чиято линия е развита през 1956 г.) и фактураторът Mercator (1960), а в търговските обекти на всички нива се намира изчислителната машина Divisumma 24, произведена в милиони копия и продавана на цена, равняваща се на около 10 пъти производствените разходи, осигурявайки огромни печалби за компанията. Последвалият проект Logos е максималният и последен израз на механичната технология, прилагана за изчисления – амбициозен проект, насочен към повторното стартиране на механиката, но доста скъп в икономическо отношение.
По онова време високото качество на механичните продукти е гарантирано от организационната система на поточните линии. Артефактът, от първата фаза на настройката до последната фаза на опаковането, след многочасово „втърдяване“ на електрическите продукти, е проследяван от две автономни и конкуриращи се органа: първият – „монтаж“ се състои от работници, оператор, бригадир, секретар и картотекист, и е отговорен за сглобяването на продукта, а вторият – „контрол“, структуриран по същия начин, има за задача да проверява след определен брой фази на обработка дали устойчивостта на свързване на кинематичните механизми, сглобени, регулирани и смазани до този момент, са в рамките на допустимите стойности, предвидени от стандартите за монтаж. Ако само една настройка е извън допустимото отклонение или липсва смазка в една нейна точка, машината е отхвърляна и е изпращана обратно във фазата на обработка, отговорна за дефекта. Всяка машина е придружавана от карта, в която работникът подписва частта, свързана със собствената му фаза на обработка. За сложни машини като напр. Tetractys-CR с барабан за табулатор, са необходими повече от 30 стъпки за обработка, всяка с време от 5 – 8 мин.
През този период в новите покрити 7300 кв. м – седалище на клона на Оливети OMO – Механични цехове на Оливети, основан през 1926 г. и разположен в Сан Бернардо д'Ивреа (на 4 км от град Ивреа), се произвеждат различни металообработващи машини. Сред тях са Auctor и Horizon – две цифрово контролирани фрезови машини. Така компанията е в състояние да бъде конкурентоспособна на световния пазар. Тя се консолидира в национален и в международен план и достига до 24 хил. служители през 1958 г. Заплатите им са над средните за Италия и през 1956 г. работното време спада от 48 на 45 часа седмично без намаляването на заплатите, а през 1957 г. продължителността на работната седмица е снижена от 6 на 5 дни.
Адриано Оливети инвестира и в развитието на Южна Италия, където построява фабрика в град Поцуоли, открита на 23 април 1955 г.
По време на своя възход компанията Оливети инкорпорира и други италиански компании, произвеждащи ПМ, като Società Anonima Invicta през 1950 г. (контролирана от Оливети от 1938 г.) и Serio di Crema през 1969 г.
1960 – 1964: Роберто Оливети На 27 февруари 1960 г. на 58-годишна възраст неочаквано умира Адриано Оливети. При смъртта му Оливети има 35 хил. служители, половината от които – в Италия, 11 фабрики, 6 от които – в чужбина, и 18 дъщерни дружества. В областта си тя е първа в Европа и втора в света след американската IBM.
През 1961 г. умира и 37-годишният ръководител на Лабораторията за електронни изследвания Марио Джу. За президент на Оливети е избран Джузепе Перо, който е и Управителен директор заедно с Ариго Оливети – шурей на Адриано. Перо потвърждава подкрепата си за електронните дейности. Дейностите на електронния сектор са поверени на брата на Адриано – Роберто Оливети. Загубата на Адриано Оливети и Марио Джу обаче поставя края на проекта Elea и на важен период за италианската електроника под индустриалното и технологичното ръководство на Оливети.