Цвятко Деянов Баров с псевдонима Иконома е български партизанин, военен деец и офицер, генерал-майор.
Биография Роден е на 8 октомври 1914 г. в Панагюрище или на 30 октомвриДейков, И. Военната слава на Панагюрище: Справочник. Изд. Богианна, 2007, с. 51. През 1934 г. става член на РМС, а от 1936 и на БКП. Същата година става член на Околийския комитет на БКП за родния си град, отговарящ за ремсовата организация. През 1941 става секретар на комитета. От 1942 г. става партизанин след като полицията го издирва. През май 1943 г. става политкомисар на партизански отряд „Георги Бенковски“, а през юни 1944 г. става командир на партизанска бригада „Георги Бенковски“. През 1945 г. започва работа в Околийския комитет на БКП в Панагюрище, а после и негов член. Известно време е първи секретар на Околийския комитет. От 1946 г. е началник на милицията в Панагюрищес.85. От септември 1949 до юни 1950 се връща на работа в Околийския комитет на БКП в Панагюрище. От 1950 до 1951 г. завършва Висша партийна школа. След 1952 г. отново започва работа в МВР и там се пенсионира с чин генерал-майорПътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 44 От 1967 г. е генерал-майор. Изключен е от БКП през 1954 г. поради клевета срещу самоубилия се на 18 февруари същата година полковник Цвятко ХантовПРОТОКОЛ № 357 ОТ 21 ОКТОМВРИ 1954 Г., с.7. Членството му е възстановено през 1957 г. без прекъсване. Бил е заместник-началник на управление IV на Държавна сигурност. Уволнява се през 1983 г.Решение № 296 на Секретариата на ЦК на БКП от 1 апр. 1983 г. за пенсиониране на ген.-майор Райко Кръстев Първанов и ген.-майор Цвятко Деянов Баров - служители на МВР. Приложени докладни записка и мнения С указ № 2888 от 3 септември 1984 г. е обявен за герой на социалистическия труд. Награждаван е с ордените „Георги Димитров“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ – II ст., „9 септември 1944 г.“ – I ст. и „Народна република България“ – III стАврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 535. Умира на 19 януари 1993 г.
Звания Младши командир I ст. (1946) Групов началник II ст. (1947) Инспектор II ст. (1948) Майор (1949) Подполковник (1954) Полковник (1961) Генерал-майор (1967)Уливерова, И. Брулена съдба. Изд. Ракурси, 2010, с. 45
Източници
Категория:Партизани от Партизанска бригада Георги Бенковски Категория:Генерал-майори от НРБ Категория:Генерали от Държавна сигурност Категория:Командири на партизански формирования в България Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Носители на орден „Народна република България“ III степен Категория:Български комунисти до 1944 година Категория:Членове на БКП Категория:Родени в Панагюрище