Чирикауа () е северноамериканско индианско племе, част от групата апачи, което първоначално живее в югозападната част на Ню Мексико, югоизточната част на Аризона и северните части на мексиканските щати Чихуахуа и Сонора. Чирикауа се заселват заедно с останалите апачески племена в югозападните райони на Северна Америка около XIII-XIV в. Те водят номадски начин на живот, прехранвайки се с лов и събирачество.
Апачите сравнително рано (вероятно около средата на XVII в.) започват да използват коня и са един от първите „конни народи“ в Северна Америка. Чирикауа водят непрекъснати войни с испанците, а след създаването на независимо Мексико – и с мексиканците. Първите им сблъсъци с американците започват през 1848 г., когато САЩ навлизат в териториите на Ню Мексико и Аризона. Войните с американската армия продължават с кратки прекъсвания до 1886 г., когато се предава известния военен предводител на чирикауа, Гоятлей, по-известен като Джеронимо.
Култура
Чирикауа е най-войнственото племе на апачите. В битка използват копие, а стрелите са изработвани от тръстикови стебла с обсидианов или железен връх. Конете са въведени в началото на 17 век. От изкуствата добре развити са кошничарството, грънчарството и щавенето на кожи. Тъкането на платове не е разпространено.
Прехрана и разделение на труда Чирикауа са предимно ловци–събирачи. Основни храни са бизонското месо преди 16 век, а след това ловуват елени, антилопи и друг дребен дивеч. От растителните храни от голямо значение са агавето, кактусови и диви плодове, различни ядки и семена. Ядките и семената обикновено се смилат на брашно, от което се замесва традиционна питка. Някои храни като мечешко и пуешко месо, и особено рибата са табу. Някои източни групи се занимават и по малко със земеделие, главно отглеждането на царевица. Работата на всеки е ясно определена, но не и строго следена. Жените събират растителни храни, грижат се за децата и домакинството, строят домове, обработват храната и плетат кошници. Мъжете ловуват, воюват и изработват инструменти и оръжия. Никой не е притискан да върши нещо, всеки работи когато и колкото реши.
Жилища
Обикновеното жилище на чирикауа е куполообразна колиба от преплетени клони или сухи кактуси, която в студено време покриват с кожи. Когато лагерът е преместван тези колиби се изгарят и на новото място се строят нови. Някои от източните им групи използват понякога и типито.
Облекло Традиционното облекло на чирикауа е от дрехи от еленова кожа. По-късно те са заменени от платнени дрехи. Жените обикновено носят дълги поли и дълги блузи, пристегнати с колан, а мъжете ризи, набедреник и гамаши. И двата пола носят мокасини. Широко разпространени са боядисването на лицата при мъжете и огърлиците от мъниста, носени и от мъжете и от жените. Жените носят косите си обикновено дълги и пуснати, понякога пристегнати с платнена лента или с върбова пръчка. Някои по-възрастни жени сплитат косата си на две плитки. Мъжете също носят дълга коса пристегната през челото с кожена или платнена лента.
Брак и семейство Чирикауа като останалите апачи нямат действителни брачни церемонии, но преди бракът се извършват редица ритуали. Бракът се формализира обикновено с даването на подаръци. Когато се оженят, младоженците се местят при семейството на жената. Тук мъжът е длъжен да избягва всячески всички нейни роднини от женски пол – да не говори с тях, да не ги поглежда и ако е възможно да не се среща с тях. Обикновено един мъж има една жена, но може да си вземе и втора или трета ако може да се грижи за тях. Често другите жени са сестри на съпругата. По принцип обаче мъжете избягват да си взимат втора жена, за да има мир в дома му. Братята на мъжа никога не са запознавани със съпругата му, а целувките и поздравите са непознати. Децата още от малки са възпитавани строго в задълженията им като възрастни, но никога не са наказвани или бити.
Погребални практики Чирикауа уважават и се страхуват от духовете на мъртвите. Ако някой почине боядисват лицето му червено и го погребват още същият ден. Мъже увиват тялото в одеяла и го погребват с вещите му в гроб, върху който натрупват камъни. На жените не е разрешено да присъстват на погребението, както и на мъже, които не са апачи. Всички роднини от женски пол оплакват мъртвеца в продължение на месец. Колибата, в която е живял умрелия се изгаря и лагерът се мести на друго място. Вдовиците отрязват косите си и боядисват лицата си черни. Траурът им трае една година. През това време вдовицата живее в семейството на брат на починалия си съпруг и след като траурът изтече става негова нова съпруга.
Социална организация Основна социална единица е разширеното семейство. Всяко семейство носи името на своя водач. Например семейството на Найче се нарича На′йчи гого′та. Няколко такива семейства живеят близо един до друг и образуват група, обикновено между 35 и 200 души. Няколко групи, които живеят в един район образуват голяма местна група или подразделение на племето. Всички в семейството и групата са равни. Отделно от това семействата са организирани в кланове, в които владее майчината линия. Следвайки майчината линия всяко голямо семейство се състои от родители, техните неженени деца и техните женени дъщери с мъжете и децата им. Синовете, след като се оженят отиват да живеят при семействата на жените си.
Политическа организация Политическата организация сред черикауа и въобще сред всички апачи е слаба, без централна власт. Всяка местна група се ръководи от вожд избиран обикновено заради способностите му. Понякога се случва да има и наследствени вождове. Границите между различните местни групи са ясно дефинирани. Групите живеещи в една територия, образуват локална група или подразделение на племето, която се състои обикновено от 10 до 30 разширени семейства. Всяка локална група има вожд (ната), чиято позиция не е наследствена. Локалната група се състои обикновено от 3 до 5 местни групи.
Подразделения Според Морис Е. Оплър (1941), чирикауа се подразделя на три териториални или географски независими локални групи или подразделения. Тези групи са групирани под общия термин чирикауа, но те никога не са били едно цяло. Смесват се и живеят понякога заедно, но понякога и воюват помежду си. По-късно групите се съюзяват и образуват голям алианс, което впоследствие позволява на учените да ги класифицират като един народ. От своя страна тези групи се подразделят на по няколко подгрупи:
Чихене (чиихении – боядисаните в червено хора) – източни чирикауа. Живеят западно от Рио Гранде в южната част на Ню Мексико. Известни са също и като „апачи Уорм Спрингс“, „апачи Ойо Калиенте“, „мимбреньо апачи“, „могольон апачи“, „хиленьо апачи“, „мимбрес“, „апачите от медните мини“ и „т′сихенде“. Подразделят се на две групи: Уорм Спрингс (Охо Калиенте) – разделени на северни и южни. Северните обитават планините Датсил, Магдалена, Сокоро и равнините на Сан Августин. Хила, хиленьо – разделени на три отряда: Медни мини или апачите от медните мини – живеят югозападно от река Хила, в околностите на Санта Лусия Спрингс, в планините Литъл и Биг Бъро. Контролират териториите около планините Пинос Алтос и Пирамид, и околностите на Санта Рита дел Собре и река Мимбрес. На втората група името е неизвестно. Те живеят в южно Ню Мексико, около и в планините Пирамид и Флорида, стигащи на юг до Мексиканската граница. Понякога те са наричани „дзилноконе“. Третата група, мимбрес или мимбреньо живеят между Рио Гранде в Ню Мексико и река Мимбрес в Аризона, главно в планините Мимбрес и Кукс Рейндж. Тяхно любимо място за лагеруване е езерото Гузман в Чихуахуа. През 1854 г. и 1859 г. наброяват от 400 до 750 души. През 1875 г. част от тях се присъединяват към мескалеро апачите и към апачите Уорм Спрингс. Понякога са разглеждани като отделна група на чирикауа, отделно от апачите от медните мини.
Чоконен (ч′ук′анен, ч′уук′анен – хора на изгрева) – централни чирикауа. Живеят от югоизточна Аризона на север до централната част на Сонора на юг. Известни още и като „истински чирикауа“, „чирикагуа“, „Кочис апачи“, „т′соканене“, „ч′ок′анен“. Подразделят се на 7 групи: Чоконен – североизточна местна група. По горното течение на река Хила, по поречието на Рио Сан Франциско, в северната част на планините Моголон и на югозапад в източната част на долината Сан Симон. Чихуикахуи – югозападна местна група. В югоизточна Аризона, главно в планината Хачука, на запад от река Сан Педро и на север по река Сан Симон. Дзилмора – югоизточна местна група. Живеят в Аламо Хуеко, в планините Литъл и Биг Хачет в северозападно Ню Мексико. Анимас – южна местна група. Живеят на юг от река Хила и на запад от Сан Симон, в планината Пелонсило по границата на Аризона с Ню Мексико, и на юг от каньона Гуаделупе и на изток в долината Анимас и планината Анимас в югозападно Ню Мексико.
Още три местни групи с неизвестни имена обитават североизточна Сонора и прилежащите части на Аризона, главно в каньона Гуаделупе, по Рио Сан Бернардино, в северозападните части на Сиера Сан Луис, в долината Батепито и в Сиера Питайкачи.
Неднаи (нде′индааи – враговете) – южни чирикауа. Живеят на юг от чоконен в планините Западна Сиера Мадре и югозападно Ню Мексико. Известни също и като „истински чирикауа“ и „апачите от боровата гора“. Подразделят се на 3 групи Ханеро – живеят в северозападна Чихуахуа, югоизточна Аризона и североизточна Сонора, главно в планините Анимас, Флорида, Сиера Сан Луис, Сиера дел Тигре, Сиера де Сарсе и Сиера де Бока Гранде, както и по реките Рио Ханос и Рио Касас Гранде, и в северната част на долината Гузман. Самите те се наричат „дзилтдаклиженде – хората от синята планина“. Каризаленьо – живеят главно в Чихуахуа, между града Ханос на запад и езерото Санта Мария на изток, на юг до Карлитос, Каса Грандес и Агуа Нуевас като контролират и южната част на долината Гузман и планините покрай Касас Гранде, Рио Санта Мария и Рио де Кармен. Самите те се наричат „Т′себекиненде – хората със скалните къщи“. Пиналеньо – живеят на юг от Бависпе, между река Бависпе в североизточна Сонора и северозападна Чихуахуа като контролират и района на Сиера Хуачинера, Сиера де лос Алисос и Сиера Накори Чико. Наричани са „апачите от боровата гора“.
Някои историци сочат съществуването на четвърта обособена група на апачите чирикауа – Бедонкох, но други я причисляват към Чихине.
Бедонкох (би-дан-ку, би-да-а-нака-енда – стоящите пред врага) или североизточни чирикауа, живеят в планините Моголон и Тулароса, между реките Сан Франциско на запад и Хила на югоизток в западно Ню Мексико. Известни са също и като „Моголон апачи“, „могольони“ и „Хила апачи“.
Според самите чирикауа племето се състои от четири основни групи, които от своя страна се подразделят на по-малки групи, изброени по-горе. чихене (Уорм Спрингс, чинде) чукунен (чирикахуа, чоконенде) биданку (бедонкох, бронко) ндендаи (нденаи, неднаи)
История