Спа е термин, свързан с водолечението, познато като балнеотерапия.

Спа курортите (включително и тези с горещи извори) обикновено предлагат различни оздравителни процедури. Вярата в лековитите качества на водата датира от древни времена. Такива практики са били широко разпространени по целия свят, но са били най-вече разпространени в Европа и Япония. Ежедневните спа процедури са особено популярни и предлагат различни видове лечебни процедуриХАРАКТЕРИСТИКА И ОЦЕНКА НА БАЛНЕОЛОГИЧНИТЕ РЕСУРСИ В ЮГОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ – ФИЗИКО-ХИМИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ И ЛЕЧЕБНО ПРОФИЛАКТИЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ от ст.н.с. д-р инж. Лилия Владева.

Произход на термина Терминът спа произхожда от името на белгийския град Спа, познато още от римско време, когато мястото се наричало Aquae SpadanaeJournal of the History of Medicine and Allied Sciences, George Rosen, Yale University Dept. of the History of Science and Medicine, Project Muse, H. Schuman, 1954.

През Средновековието болестите, причинени от липса на желязо, били лекувани чрез пиенето на минерална вода, съдържащо желязо (през 1326 фабрикантът на железни изделия Колин ле Лоуп потвърдил като лек извора с името Еспа, която е валонската дума за фонтанMedical Hydrology, Sidney Licht, Sidney Herman Licht, Herman L. Kamenetz, E. Licht, 1963 ).

През 16-ти век в Англия старите римски идеи за лечебно къпане били възродени в градове като Бат. А през 1596 г. Уилям Слингсби открил извор с вода, богата на желязо в Йоркшър. Той построил и оградил кладенец, който бил известен като Харогейт, който станал първият курорт в Англия за питейна лечебна вода. След това, през 1596, доктор Тимъти Брайт, след като открил втори кладенец, кръстил курорта Английския Спа, откъдето и започнала употребата на думата спа като общо описание.

Често се твърди, най-често в комерсиален контекст, че думата спа е акроним на различни латински фрази, като Salus Per Aquam или Sanitas Per Aquam (здраве чрез вода).'Leisure and Recreation Management', George Torkildsen, Routledge, 2005, ISBN 0-415-30995-6 "Sanitas+Per+Aqua" Google Books Това е много слабо вероятно: тази хипотеза се появява едва в началото на 21-ви век, а навлизане на акроними в езика не е регистрирано преди 20-ти век.World Wide Words Няма и връзка между тези латински фрази и римските топоними на селището Спа.Spa on Factoids

История

Практиката да се пътува до горещи или студени извори с надеждата за извършване на лечение на някои заболявания датира от праисторически времена. Археологически проучвания в близост до горещи извори във Франция и Чехия разкриват оръжия и дарове от времето на Бронзовата епоха. Във Великобритания древна легенда приписва на първите келтски царе откриването на горещи извори в Бат, Англия.

Много хора по света вярват, че къпането в определен извор, кладенец или река води до физическо и духовно пречистване. Форми на ритуално пречистване съществуват сред коренните американци, перси, вавилонци, египтяни, гърци и римляни. В наши дни ритуално пречистване с вода се практикува в религиозните церемонии на евреи, мюсюлмани, християни, будисти и индуси. Тези церемонии отразяват древната вяра в лечебните и пречистващи свойства на водата. Сложни ритуали за къпане са практикувани и в Древен Египет, както и в праисторическите градове в Индийската равнина и в цивилизациите от Егейско море. Най-често тези древни народи са изграждали малки конструкции около водата, които са били с временен характер.

Къпането в гръцки и римски времена

Някои от най-ранните описания на западните практики на къпане произлизат от Гърция. Гърците въвеждат рижимите за къпане, които формират основата на модерните спа процедури. Тези хора от Егейската цивилизация използват за лична хигиена малки вани, басейни и вани за крака. Най-ранните подобни находки са баните в дворцовия комплекс в Кносос в Крит и луксозните вани от алабастър, изкопани в Акротири на о-в Санторини и двете находки датират от средата на второто хилядолетие пр. Хр. Гърците създават обществени бани и душове в рамките на своите гимнастически комплекси за отдих и лична хигиена. Гръцката митология упоменава, че някои естествени извори или приливни басейни били благословени от боговете, за да лекуват болестите. Около тези свещени басейни гърците построили съоръжения за къпане за тези, които желаели изцеление. На тези места молители оставяли дарове на боговете за изцеление и се къпели с надеждата да се излекуват. Спартанците разработили примитивна парна баня. В серангеум, който е ранен гръцки балнеум (в свободен превод:баня) в който били изсечени по планинските склонове камери за къпане, от които извирали горещи извори. Серия от ниши изсечени в скалите над камерите побирали дрехите на къпещите се. Една от камерите за къпане има декоративна подова мозайка, изобразяваща колар и колесница, теглена от четири коня както и жена, следвана от две кучета, а в долната част на мозайката е изобразен делфин. Така ранните гърци използвали естествените дадености и ги разширявали като добавяли за лични удобства различни декорации и рафтове. През по-късната гръцка цивилизация баните често били строени свързани със спортни площадки. И все пак, най-развитата и изискана употреба на вода с цел лечение и релаксация идва от турските хамами и арабските бани. Тази терапевтична употреба на водата била представена на мюсюлманите през европейското средновековие чрез Испания (Ал-Андалус). Най-големите арабски бани в света извън мюсюлманска страна са тези, намиращи се в испанския град Хаен и датират от 12 век.

Римляните подражавали на много от гръцките практики за къпане. Те надминават гърците в размера и сложността на своите бани. Това се дължи на много фактори: по-големия размер и население в римски градове, наличието на течаща вода след изграждането на водопроводи и изобретяването на цимента, което направило изграждането на големите сгради по-лесно, по-безопасно и по-евтино. Както и в Гърция и в Древен Рим римската баня се превърнала в събирателен център за социална и развлекателна дейност. Докато се разширявала Римската империя, идеята за обществена баня се разпространила до всички части и региони на Средиземно море, Европа и Северна Африка. С построяването на акведуктите римляните имали достатъчно вода не само за битови, селскостопански и промишлени цели, но и за своите спокойни занимания. Акведуктите осигурявали вода, която по-късно се загрявала за употреба в баните. В наши дни размерите на римската баня се откриват в множество руини и при археологически разкопки в Европа, Африка и Близкия изток.

Римляните доусъвършенствали баните в колониите си, възползвайки се от горещите минерални извори, намиращи се в Европа, за да построят бани в Екс и Виши във Франция, Бат и Бъкстън в Англия, Аахен и Висбаден в Германия, Баден в Австрия, както и Аквинкум сред други места. Тези бани станали центрове за спорт и социални дейности в римските общности. Библиотеки, лекционни зали, физкултурни салони, както и симетрични градини станали част от някои бани. В допълнение римляните използвали горещите термални води за облекчаване на страданията им от ревматизъм, артрит и от прекаляването с храна и напитки. Упадъкът на Римската империя на запад започнал през 337 г. след смъртта на император Константин, което довело до изоставянето им от римските легиони на своите отдалечени провинции и напускането на бани им, които били превзети или унищожени от местното население.

Така римляните доближили къпането до изобразителното изкуство, а техните бани физически отразили тези подобрения. Римската баня, например, включвала много по-сложен ритуал от просто потапяне или процедура на изпотяване. За различните части на ритуала за къпането – събличане, къпане, потене, масажи и почивка били необходими отделни стаи, които римляните построили, за да изпълнят тези функции. Сегрегацията на половете и допълнителните сексуални отклонения не били директно свързани с къпането, но оказали влияние в извивката и формата на баните. Сложният римски ритуал на къпане и произтичащата от него архитектура служи като пример за по-късните европейски и северно-американски съоръжения за къпане. Бивши градински пространства и богата архитектурна аранжировка равни на тези при римляните се показват отново в Европа в края на 18 в. Главните северно-американски спа курорти следват този пример век по-късно.

Къпането през Средновековието

С упадъка на Римската империя, обществените бани ставали често места на безнравствено поведение и подобна употреба била отговорна за разпространението, а не за лечението на заболявания. Общото убеждение сред европейското население било, че честото къпане насърчавало болестите и заразите. Средновековните църковни власти насърчили това убеждение и правели всичко възможно да се закрият обществените бани. По онова време служителите по вероизповеданията смятали, че общественото къпане създава среда, благоприятна за неморалност и болести. Служителите на Римокатолическата църква дори забранили общественото къпане в неуспешен опит да спрат епидемиите от сифилис в Европа.

Хората продължили да търсят няколко избрани топли и студени извора, смятайки, че са свещени кладенци, за да излекуват различните си заболявания. В епоха на религиозен плам ползите от водата били приписани на Бог или на един от светиите. През 1326 г. Колин ле Лоуп, фабрикант на железни изделия от Лиеж, Белгия открил водни извори съдържащи желязо в град Спа, Белгия. Около тези извори в крайна сметка нараснал известния здравен курорт Бат както и термина „спа“, който се отнасял за който и да е здравен курорт, намиращ се до естествени извори. По време на този период отделни извори се асоциирали с определена болест, от които хората могат да се възползват при лечение.

Процедурите за къпане по време на този период се увеличили значително. До 16 век лекарите в Карлсбад, Бохемия предписвали минералната вода да се приема вътрешно и външно. Пациентите периодично били окъпвани в топла вода за период до 10 или 11 часа, докато пиели чаши с минерална вода. Първата сесия на банята настъпила през нощта, а втората в следобедните часове. Това лечение продължавало няколко дни, докато се образуват кожни пустули и били пукнати в резултат на оттичането на „отрови“, които се считали за източник на болестта. След това следвало нова серия от по-кратки и по-горещи вани за измиване на инфекцията и за затваряне на изригванията.

В английския крайбрежен град Скарбъроу през 1626 г. г-жа Елизабет Фароу открила поток от кисела течаща вода, излизаща от една от скалите намиращи се на юг от града. Тази вода се считала, че притежава благоприятни здравословни свойства и тази случка дава началото на Спа курорта Скарбъроу. Книгата на д-р Уити относно спа водите, публикувана през 1660 г. привлякла поток от посетители в града. Къпането в морето било добавено към лечението и Скарбъроу станал първия морски курорт във Великобритания. Първите въртящи се машини за къпане за къпещите са записани върху пясъците през 1735 г.

Къпането през 18век През 17 век, повечето европейци от висшата класа изпрали дрехите си с вода и често измивали само техните лица (и бельо). При висшата класа битувало чувството, че къпането на цялото тяло е дейност с по-нисък клас, но висшата класа бавно започнала променя отношението си към къпането като начин за възстановяване на здравето по-късно през този век. Богатите се стичали на тълпи до здравните курорти, за да пият и се къпят във водите им. През 1702 г. кралицата на Великобритания Анна пътувала до Бат (бивша римска баня), за да се изкъпе. По-късно Ричард Беау Наш отишъл в град Бат. Чрез силата на неговата личност Наш се превърнал в повелител на добрия вкус и маниери в Англия. Той заедно с финансиста Ралф Алън и архитекта Джон Уд превръщат Бат от спа в социална столица на Англия. Привидно богатите и известните ходели там на сезонен принцип, за да се къпят и да пият вода, въпреки това те отивал и за да демонстрират богатството си. Социалните дейност в град Бат включвали танци, концерти, карти за игра, лекции и разходки надолу из улиците.