Кузман (Козма) Макриев Блаженов Фръчковски е български резбар и зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата – Фръчковския.
Биография Роден е в голямата мияшка паланка Галичник в 1844 година. Син е на резбаря и зограф Макрий Негриев. Тримата братя на Кузман също са зографи – Христо (1841 – 1893), Исай (1843 – 1881) и Серафим (1845 – 1869).Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40 Кузман изучава и резбарство при баща си и иконопис при брат си Христо. През 1862 година с баща си работи върху колонната украса на пазарджишката църква „Успение Богородично“. С Петър Филипов работи в Лесновския манастир, където изработва владишкият трон и кубето на светия престол от 1865 до 20 април 1866 година. По-късно работи иконопиство с братята си или самостоятелно, като понякога прави и резбарски дела.
Заедно с братята си работи в Охрид, в Солунско, в Дойранско – в Порой, в Драмско – Алистрат, в Сярско – в „Свети Безсребреници“ в сярската махала Катаконос, в „Свети Димитър“ в Димитрич, в „Събор на Дванадесетте апостоли“ в Абдомал, в „Свети Георги“ в Хункос, в „Св. св. Константин и Елена“ в Тайнос, в Белица и в „Успение Богородично“ в Либяхово и други.
В 1876 година Кузман Макриев е начело на борбата за изгонване на владиката Антим Дебърски в Галичник. Митрополитът успява да издейства от властите затварянето му, но след два месеца съратниците му успяват да го освободят.
Едно от първите дела на братята е изписването на стенописите на всички стени в наоса и нартекса и иконите за иконостаса в църквата „Света Богородица“ в Петрич в 1871 година. Над западната врата отвътре в храма е поставен надпис, който гласи „Този храмъ е зографисанъ съ помощьта на всички христиани отъ този градъ. 13 июли 1871 г. Зографирали: Христо съ съдружници Исакий и Кузманъ Макриеви отъ Дебъръ“. Изобразяват огромен брой библейски композиции, ликове на светци, пророци и прочее, включително и сложни композиции с много изображения. Под Богородица Ширшая небес в олтарната апсида е Евхаристията – Христос с по шестима апостоли от двете страни. На западната стена е „Архангел Михаил отнема душата на богатия“ и сцената „Угощението на богатия Лазар и сиромаха“ и огромна глава на змей, която поглъща богаташа. Композицията е своеобразно сглобена и силно въздействаща – подобно обединяване на трите сцени е уникално. Отвън на западната стена (източната на нартекса) са големите композиции „Отиване при врачката“ и „Страшният съд“. Първата показва богатото въображение на художницитеа, а втората е със сложни сцени с много действащи лица. Иконостасните икони в църквата са били с по-добро качество от стенописите.
След това братята работят в 1872 година в църквата „Свети Георги“ в Струга, а по-късно из Вранско, след което се разделят – Христо работи сам в Босна, а Исай и Кузман заедно. Двамата работят в Щипско, Овчеполски и Кочанско – във Виница, Кочани, Зърновци, Горни и Долни Балван, Долно Трогерци и други. В църквата „Света Богородица“ в Шлегово има икона на Въведение Богородично Кузман Макариев с надпис: „Прилажи ся сия Божественая икона от г-на Павлета и Мишка и Андона, задушевно им спасение, 1873 септемврия 20, Галичник из руки Кузман Макарийов“.
След като Христо се завръща от Босна, събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението на България в 1878 година. Христо заедно с Исай и Кузман рисува в църквите „Свети Георги“ и „Света Петка“ в Пловдив и по околните села. Работят в църквите в Куклен и „Свети Николай“ в Катуница, Пловдивско. В 1881 година Исай умира, а Кузман и Христо работят из села в Стара планина. Към тях по това време се присъединява Нестор Траянов, с когото в 1891 година работят големите икони в църквата „Свети Никола“ в Карлово и във „Възнесение Господне“ в Михилци, „Света Троица“ в Богаз, „Свети Архангел Михаил“ в Доганджии, в Клисура и Клисурско, Сопот, в „Успение Богородично“ в Калофер, в Нова Загора и околните села. Кузман изряза и иконостаси за църквите в Карловско.
Заедно с Епифаний Христов и Алексо Василев работят в църквата Успение Богородично в Дебър. От 1887 до април 1888 година Кузман изрязва иконостаса в църквата „Свети Георги“ в Призрен и изписва седем олтарни икони. За иконостаса получава 40 лири, а за иконите по 3 лири за всяка.
След Призрен, Кузман работи в Добрич и рисува иконите за църквата „Свети Георги“ – „Свети Илия“, „Архангел Михаил“ (датирана 3 април 1888 г.), „Свети Георги“ (датирана 9 октомври 1889 г.), „Света Богородица“ (датирана 26 юли 1889 г. и подписана „Дела Козма Блаженов от Западна Македония“), „Иисус Христос“ (датирана 1 август 1889 г. и подписана „Дела Козма Блаженов от Западна Македония“), „Свети Йоан Кръстител“ (датирана 1889 г.), „Свети Стефан“, „Свети Николай“ и 16 апостолски икони, 8 сцени на третия ред на иконостаса и една „Света Троица“. На малките иконостаси има „Свети Георги“ и „Свети Спиридон“. В 1891 година рисува в църквата „Света Петка“ („Света Параскева“) в Ченге. На иконата на владишкия трон се е подписал „Козма Блаженов от Варна 1891 г.“. В „Успение Богородично“ в Каварна иконата на Свети Мина носи подпис „Из руки К. М. Блаженов“.
Кузман изрязва амвона и проскинитариите в катедралната църква „Успение Богородично“ във Варна заедно с Макрий Кузманов и Овентий Исачев и тримата работят в някои варненски села. Кузман работи в Провадия – негова е иконата на Кръщение Христово в „Благовещение Богородично“, и в някои провадийски села. В 1897 година изписва иконите за манастира „Свети Николай“ в Арбанаси с Макрий Кузманов и Нестор Траянов.
В 1894 – 1895 година Кузман Макриев работи в „Свети Николай“ в Балчик, където изписва иконите на Свети Георги, Архангел Михаил, Свети Николай (датирана 24 декември 1894 г.), Света Богородица (датирана 20 декември 1894 г. и подписана „Козма М. Блаженов“), „Иисус Христос“ (датирана 20 декември 1894 г. и подписана „К. М. Блаженов“), Йоан Предтеча (датирана 24 декември 1894 г.), Св. св. Кирил и Методий (датирана 1895 г.), Свети Стефан (датирана 1895 г.), Свети Димитър, Свети Никола (на южния малък иконостас (датирана 1895 г.), Иисус Христос на владишкия трон и 26 апостолски икони. От същата 1894 година са иконите в „Свето Възнесение Господне“ в Сюлейманлък – на иконата на Възнесението има надпис „Из руки Кузма М. Блаженов гр. Варна 1894 апр.“. От 1895 година са иконите в църквата „Света Троица“ в Гаргалък, като иконата на Архангел Михаил има надпис „Иконописец Куман Блаженов от Галичник Македония 1896“.
В 1895 година Кузман рисува със синовете си Макрий Кузманов, Янко Кузманов и племенника си Овентий Исачев апостолските икони за църквата „Свети Георги“ и икони за „Света Богородица“ в Горна Оряховица – заедно с Нестор Траянов. В периода 1893 – 1897 година те рисуват иконите и стенописите в църквата „Свети Василий“ в Лясковец.
Икона „Св. св. Петър и Павел“ на Кузман Макриев има в „Света Неделя“ в София, а на Благовещение е имало в „Свети Спас“.
На 11 май 1898 година е извършено освещаване на основите на трикласното българско училище в Галичник, на което Кузман Макриев държи реч в която казва: „
Кузман Макриев умира във Варна в края на 1899 година. На погребението му присъстват архиерейският наместник, Кръстьо Мирски, д-р Ангел Пискюлиев и други видни варненци.
Родословие
Бележки
Категория:Български дърворезбари Категория:Български иконописци Категория:Български творци от Македония Категория:Представители на Дебърската художествена школа Категория:Родени в Галичник Категория:Починали във Варна Категория:Фръчкови Категория:Български общественици от Македония Категория:Български имигранти от Македония във Варна