Изабела д’Есте (; * 17 май 1474, Ферара, Херцогство Ферара, Модена и Реджо; † 13 февруари 1539, Мантуа, Херцогство Мантуа) от Дом Есте, е чрез брак маркграфиня на Мантуа (1519 – 1521). Тя е и принцеса на Ферара и господарка на Солароло.

Тя е една от най-авторитетните жени на италианския културен свят за времето си и на епохата на РенесансаDonne di potere, donne al potere и е известна с псевдонима „Ренесансовата примадона“ (). Играе важна роля в политиката на Италия, заедно със съпруга си е меценат на хората на изкуството, като Лудовико Ариосто, Рафаело и Андреа Мантеня. Рисувана е два пъти от Тициан. Нейният портрет от Леонардо да Винчи се намира в Лувъра.

Изабела е регентка на Маркграфство Мантуа по време на отсъствието на съпруга ѝ Франческо II Гонзага и от името на по-малкия им син Федерико – пети маркграф и бъдещ херцог на Мантуа. През 1500 г. се среща с френския крал Луи XII в Милано с дипломатическа мисия, за да го убеди да не изпраща войските си срещу Мантуа.

Плодовита писателка на писма, тя поддържа кореспонденция цял живот с балдъзата си Елизабета Гонзага.

Тя е модна лидерка, чийто новаторски стил на обличане е копиран от благородничките в цяла Италия и във френския двор. Поетът Лудовико Ариосто я нарича „Изабела, либерална и великодушна“,George R. Marek, The Bed and the Throne: The Life of Isabella d'Este, Harper and Row Publishers New York, 1976 докато писателят и епископ Матео Бандело я описва като „върховна сред жените“. Дипломатът Николо II да Кореджо отива още по-далеч, като я нарича „Примадоната на света“.

Произход Тя е първото дете на Ерколе I д’Есте, втори херцог на Ферара (* 1431, † 1505), и на съпругата му Елеонора Арагонска (* 1450, † 1493). Нейни дядо и баба по бащина линия са Николо III д’Есте, маркграф на Ферара, Модена и Реджо, и Ричарда да Салуцо, а по майчина – крал Фердинанд I Неаполитански и Изабела дьо Клермон.Pompeo Litta, Gonzaga di Mantova, in Famiglie celebri italiane, Milano, Giulio Ferrario, 1835. Има пет братя и две сестри: Беатриче (* 1475, † 1497), херцогиня на Милано и на Бари като съпруга на Лудовико Мария Сфорца „Мавъра“ Алфонсо I (* 1476, † 1534), 3-ти херцог на Ферара, съпруг на Анна Мария Сфорца и на Лукреция Борджия Феранте (* 1477, † 1540), заговорник срещу брат си Алфонсо за херцогството Иполито I (* 1479, † 1520), кардинал от 1493 г., известен като „Кардиналът от Ферара“, могъща личност, известен покровител на някои писатели, сред които Лудовико Ариосто, който му посвещава „Бесният Орландо“ Сиджизмондо (* 1480, † 1524), придворен Алберто (* 1481, † 1482).

Има и един или двама природени братя и една природена сестра от извънбрачни връзки на баща си.

Биография Образование и ранни години

В младостта си Изабела се радва на значимо културно образование, за което свидетелства обилната ѝ кореспонденция от град Мантуа. Благодарение на естествения си талант и преждевременното си интелектуално развитие тя получава отлично образование. Като дете учи римска история и бързо се научава да превежда от старогръцки и латински. Може да рецитира Вергилий и Теренций наизуст. Благодарение на изключителната си интелигентност тя често обсъжда класиците и държавните дела с посланици и лично познава художниците, музикантите, писателите и учените, които живеят във и около двора. Освен това е добра певица и музикантка: знае как да свири на лютня, което научава от Джовани Анджело Тестагроса.Ness, Arthur J. Giovanni Angelo Testagrossa. In L. Root, Deane. Grove Dictionary of Music and Musicians. Oxford University Press. Тя изобретява и нови танци благодарение на наученото от учителя по еврейски танци Амброджо.

Описвана е като физически привлекателна, макар и леко пълничка, с „живи очи“ и „жива грация“. През 1480 г., на 16-годишна възраст, Изабела е сгодена за Франческо II Гонзага, наследник на Маркграфство Мантуа, на когото тя се възхищава заради силата и смелостта му. След първите им срещи тя установява, че се радва на компанията му и прекарва следващите години, за да го опознае, подготвяйки се да стане маркграфиня на Мантуа. По време на ухажването Изабела цени писмата, стиховете и сонетите, които той ѝ изпраща като подарък.

Сестрите д'Есте са изложени на много от ренесансовите идеи: по-късно Изабела става страстна колекционерка на римски статуи и поръчва модерни скулптури в античен стил, които поставя в прекрасна частна обстановка, наречена „Малък кабинет на Изабела д'Есте“, в Херцогския дворец на Мантуа, където живее.

В двора на Мантуа

На 16 години Изабела се омъжва за Франческо II Гонзага, маркграф на Мантуа, на когото носи сумата от 3000 дуката като зестра, скъпоценни бижута, чинии и сребърен сервиз. Преди великолепния банкет, последвал сватбената церемония, тя се движи по главните улици на Ферара на кон, покрит със скъпоценни камъни и злато. Влиза в Мантуа през февруари 1490 г. на каруца с 14 сандъка, пълни със зестрата ѝ и с картини на художника от Ферара Ерколе де’ Роберти. През 1493 г. се ражда най-голямата ѝ дъщеря Елеонора, която ѝ създава проблеми в бъдеще, а през 1500 г. – любимият ѝ син Федерико.

Съпрузите са покровители на Лудовико Ариосто, докато той пише „Бесният Орландо“, и са силно повлияни от Балдасаре Кастильоне, автор на „Придворният“ – модел на аристократичен декор в продължение на 200 години. Тя подслонява в двора си и поета Матео Бандело. По нейно предложение архитект Джулио Романо е извикан в Мантуа, за да разшири замъка и други сгради. Под нейна егида дворът на Мантуа се превръща в един от най-културните в Европа. Сред многото важни художници, писатели, мислители и музиканти, които отиват там, са Рафаело Санцио, Андреа Мантеня и композиторите Бартоломео Тромбончино и Маркето Кара. Изабела е изобразена два пъти от Тициан, а рисунката с нея на Леонардо да Винчи (подготовка за изчезнала маслена картина, приписвана на майстора, която е открита в трезор на швейцарска банка на 10 февруари 2015 г.Il Sole24ore. È di Isabella d'Este il ritratto di Leonardo sequestrato in Svizzera.), е нарисувана в Мантуа през 1499 г. и към 2019 г. е изложена в Лувъра.

Изабела е брилянтна музикантка и смята струнните инструменти като лютня за превъзхождащи духовите, които свързва с пороци и конфликти. Тя също така смята поезията за непълна, докато не бъде транспонирана в музика, и търси най-изкусните композитори на времето си за такова „завършване“.

Тя се посвещава на шахмата толкова много, че великият ренесансов математик Лука Пачоли, след като през 1499 г. кралят на Франция Луи XII завладява Миланското херцогство и след като Пачоли в компанията на Леонардо да Винчи бяга в Мантуа, ѝ посвещава ръкописа De ludo schacorum, наречен Schifanoia. Това негово произведение е считано за загубено векове наред и едва през 2006 г. е открито в библиотеката на Коронини Кронберг в Гориция от библиолога Джилио Контин.

Изабела също така показва голямо дипломатическо и политическо умение в преговорите с Чезаре Борджа, свалил от власт Гуидобалдо да Монтефелтро – херцог на Урбино, съпруг на нейната балдъза и близка приятелка Елизабета Гонзага. Изабела се оказва съперница на другата си балдъза Лукреция Борджия, която през 1502 г. се омъжва за брат ѝ Алфонсо и която става любовница на съпруга ѝ Франческо.

Съперничество с Лукреция Борджия

Година след брака си с брата на Изабела – Алфонсо,През юни 1505 Алфонсо наследява баща си като херцог, правейки Лукреция херцогиня на Ферара. през 1502 г., Лукреция Борджия става любовница на съпруга ѝ Франческо. По онова време Изабела ражда дъщеря им Иполита и продължава да ражда деца на мъжа си дори по време на дългите му и страстни отношения с Лукреция – повече сексуални отколкото романтични. По-рано Лукреция се опитва да стане приятелка с Изабела, но тя я пренебрегва студено и презрително. От момента, в който Лукреция пристига във Ферара като годеница на Алфонсо, Изабела, въпреки че е била нейна придружителка по време на сватбените тържества, смята Лукреция за своя съперница и се опитва да я надмине при всеки повод. Връзката на мъжа ѝ с известната със своята красота Лукреция причинява много страдание и болка на ревнивата Изабела. Връзката приключва, когато Франческо се заразява със сифилис от проститутки.

Регентство на Изабела Изабела играе важна роля в Мантуа по време на смутните времена в града. Когато съпругът ѝ е заловен през 1509 г. и след това държан като заложник във Венеция, именно тя поема контрола над военните сили на Мантуа. Той е освободен през 1510 г. благодарение на поведението на Изабела, склонила да даде сина си Федерико като заложник на папа Юлий II и като гаранция за политическото поведение на съпруга ѝ. През същата година тя е домакиня на конгреса в Мантуа, призован да разреши въпросите, свързани с Флоренция и Милано. Поведението ѝ по време на дългия затвор на Франческо предизвиква негодувание у него. Впоследствие той официално я изключва от ръководството на държавата, поради което Изабела напуска Мантуа, за да се установи в Милано и в Генуа. Между 1514 и 1515 г. тя е в Рим, където посещава папа Лъв X и прави кратък престой при своите кралски роднини в Неапол през декември, приветстван от изражения на привързаност и възхищение.

През април 1517 г., Изабела заминава на поклонение заради обета си, даден през Великденската седмица същата година, в уединеното място на Мария Магдалина в Сен Максимин ла Сент Бом в Прованс. Тя е ескортирана от наставника си Марио Екуикола, сановници и придворни. За случая той написва брошурата Iter в Narbonensem Galliam, посветена на сина на Изабела Феранте Гонзага, в която дава подробности за пътуването. Мотивацията за пътуването е и политическа, и религиозна, и алегорична: за да се доближи политиката на Мантуа до тази на краля на Франция Франсоа I. При него именно, няколко месеца по-рано, отсяда най-големият син на Изабела – Федерико Гонзага.

След смъртта на съпруга ѝ през 1519 г., 45-годишната Изабела става „отдаден държавен глава“. Нейната позиция като маркиза изисква сериозен ангажимент: трябва да учи, за да се изправи пред проблемите на управителка на града държава. За да подобри благосъстоянието на своите поданици, тя изучава архитектура, земеделие и промишленост и следва предписанията на Николо Макиавели в книгата му „Владетелят“. В замяна на това жителите на Мантуа я уважават и обичат.

Изабела управлява Мантуа като регентка на сина си Федерико, играейки важна роля в италианската политика по онова време и непрекъснато укрепвайки престижа на маркграфството. Сред многобройните ѝ и важни постижения са издигането на Мантуа до херцогство и титлата кардинал за по-малкия ѝ син Ерколе.

Когато Федерико става пълнолетен през 1521 г., нейната фигура на управляваща поражда известни разногласия и клевети (младият мъж е свързан с любовницата си Изабела Боскети, недолюбвана от Изабела). Синът ѝ я гони от политическия живот на Мантуа, отказвайки ѝ достъп до всякакви новини отвън, идващи до канцеларията. Може би това е причината, която кара Изабела да напусне града, за да отиде в Рим въпреки бурната политическа ситуация. През 1527 г. тя става свидетелка на Разграбването на Рим; нейният дом Палацо Колона, в който подслонява около 2000 души, е единствената сграда в целия град, която не е разграбена от наемните войници, благодарение на защитата от сина ѝ Феранте – началник на военна част в имперската армия. Изабела прави всичко възможно, за да защити бежанците, които въпреки това са обявени за заложници на имперската армия и за които е поискан откуп.

Последни години и смърт Обратно в Мантуа Изабела напуска стаите на замъка „Сан Джорджо“. Тя кара да ѝ построят апартамент в приземния етаж на Корте Векия (Стария двор) с известния ѝ кабинет, в който колекционира важни творби на художници от онова време.