Маргерита Фарнезе (, * 7 ноември 1567, Парма, Херцогство Парма и Пиаченца, † 13 април 1643, Пиаченца, пак там) от рода Фарнезе е италианска аристократка и игуменка в Парма.
Произход Тя е дъщеря на великия кондотиер Алесандро Фарнезе (* 1545, † 1592), херцог на Парма и Пиаченца, херцог на Кастро, и на съпругата му инфанта Мария д’Авис (* 1538, † 1577). Има двама братя: Ранучо I (* 1569; † 1622), херцог на Парма и Пиаченца, съпруг на Маргерита Алдобрандини; Одоардо (* 1573; † 1626), кардинал
Тя носи името от баба си по бащина линия Маргарита Австрийска, извънбрачна дъщеря на император Карл V.
Биография На 2 март 1581 г. в Пиаченца тя се омъжва за Винченцо I Гонзага, бъдещ херцог на Мантуа, син на Гулиелмо Гонзага и Елеонора Австрийска. Политическата цел зад брака вероятно е да се създаде антифлорентински съюз между Гонзага и Фарнезе. Бракът със сигурност преодолява старото съперничество между двете семейства, датиращо от времето, когато през 1547 г. Феранте I Гонзага организира заговор срещу Пиер Луиджи Фарнезе Млади, първият херцог на Парма и Пиаченца. Младоженците влизат тържествено в Мантуа на 30 април 1581 г. Заради физическа малформация обаче Маргарита не успява да консумира брака. Поради това той е отменен на 26 май 1583 г.Gonzaga 3 Маргарита е придружена обратно в Парма от брат си Ранучо I Фарнезе година след сватбата.
След 1616 г. помага за завършването на строителството на църквата „Свети Гервазий и Протазий“ (сега църква „Сантисима Анунциата“ в Парма).
Поради факта, че не може да ражда, тя е принудена да се оттегли в манастирNel 1585 la sua relazione con Giulio Cima, il suo ex insegnante di musica, suscitò scalpore: G. Biondi, Donne di casa Farnese. La corte al femminile, in L. Fornari Schianchi (a cura di), I Farnese. Arte e collezionismo. Studi, Milano, 1995, p. 185; E. Nasalli Rocca, I Farnese, Roma, 1969, p. 130. и да положи обета си. След това тя става бенедиктинска монахиня в манастира „Свети Павел“ в Парма с името сестра Маура Лученияturismo.parma | Luoghi da visitare | Chiesa della SS.Annunziata . После е игуменка на „Свети Александър“ в Парма, където умира на 75 г. през 1643 г. и където е погребана. През 1853 г. Шарл III дьо Бурбон-Парма пренася останките ѝ в базиликата „Санта Мария дела Стеката“.
Източници Maria Bellonci, Segreti dei Gonzaga, Verona, 1947 Giuseppe Amadei e Ercolano Marani (a cura di), I ritratti gonzagheschi della collezione di Ambras, Mantova, 1980 FARNESE, Margherita, на treccani.it, Istituto dell'Enciclopedia Italiana.
Бележки
Категория:Фарнезе Категория:Гонзага Категория:Италианска аристокрация