Беатриче д’Есте

Беатриче д’Есте (; * 29 юни 1475, замъка на Есте във Ферара, Херцогство Ферара; † 2 януари 1497, Милано, Миланско херцогство) от Дом Есте, е принцеса от Ферара и чрез женитба херцогиня на Милано и на Бари.

Тя е и господарка на Касолново, Кузаго, Карлота, Капо ди Монте, Виланова, Сартирана, Леале и Сфорцескаподселище на дн. Виджевано, Валенца, Галиате, Мортара, Басиняна, Кастел Сан Джовани, Пильола и Вале ди Лугано (1494 – 1497), както и графиня на Сан Секондо, Фелино и Торкиара (1496 – 1497).

Беатриче е меценат на Донато Браманте, Лудовико Ариосто и Леонардо да Винчи. Грижи се за завършването на Замъка на Сфорците в Милано. Тя е една от най-изисканите принцеси на Италианския ренесанс.F. Malaguzzi Valeri, La corte di Lodovico il Moro, Milano, 1913, pp. 35 – 36

Външен вид

Най-надеждните източници, от които е възможно да се установи истинският облик на Беатриче, са мраморният бюст на Джан Кристофоро Романо, изложен в Лувъра, който я изобразява на 15-годишна възраст, и „Пала Сфорцеска“ от анонимен автор, запазена в Милано в художествения музей Пинакотека „Брера“, където тя е представена на 20 години с външен вид, съответстващ на описанията на тогавашните историци. Тя има леко вирнат малък нос, пълни бузи, малка уста, черни очи и тъмнокафява коса, винаги увита в дълга каталунска плитка, достигаща под кръста и с чифт кичури, които оставя да падат по бузите ѝ. Муралто я представя като in iuvenili aetate, formosa ac nigri colorix.F. Malaguzzi Valeri, La corte di Lodovico il Moro, Milano, 1913, p. 37

Известно е, че Лоренцо Коста рисува портрета ѝ по молба на бъдещия ѝ съпруг Лудовико Мария Сфорца, наречен Мавъра, малко след годежа им (по това време тя е на около 5 – 6 години). Вероятно става въпрос за портрета, запазен в Палатинската галерия във Флоренция, предвид перфектното съответствие между огърлицата, дадена ѝ от годеника ѝ, и тази на картината.F. Malaguzzi Valeri, La corte di Lodovico il Moro, Milano, 1913, p. 35 През декември 1485 г. баща ѝ Ерколе I изпраща портрет на Беатриче (тя е 10-годишна) – дело на Козимо Тура като подарък на годеника ѝ.J. M. Cartwright, Beatrice d'Este, Duchess of Milan, 1475 – 1497, Londra, 1903, p. 5 Той е загубен, но е запазена негова черно-бяла снимка.J. M. Cartwright, Beatrice d'Este, Duchess of Milan, 1475 – 1497, Francoforte, 2018, pp. 6 – 8

Беатриче е толкова ниска на ръст, че носи обувки с платформи, т. нар. pianelle,Pianella е тип женска обувка, носена от благородничките през XV век, отворена отзад и без затваряне, изработена от кожа, сатен или кадифе, често украсена с бродерия и скъпоценни камъни, характеризираща се с много висок ток в дърво или корк, покрит с кожа или кадифе, подобно на модерните обувки с платформа за да се опита да намали разликата във височината със съпруга си, който е почти метър по-висок от нея (и над 20 години по възрастен). В Международния музей на обувките във Виджевано има обувка с платформа от края на XV век, приписвана на херцогинята, която, предвид размера, трябва да е била 34 – 35-и номер.

Биография

Ранни години Родена е във Ферара на 29 юни 1475 г., в семейството на местния херцог Ерколе I. Той копнее за мъжки наследник, така че раждането ѝ е сметнато за нещастие.Anonimo Ferrarese – Gerolamo Melchiorri, Donne illustri ferraresi dal Medioevo all'Unità, a cura di Graziano Gruppioni, prefazione di Enrica Guerra, Ferrara, 2G Editrice, 2014, с. 96 Кръстена е Беатриче (Беатрис) в чест на леля си по бащина линия Беатриче д’Есте и на леля си по майчина линия Беатриче Арагонска.J. M. Cartwright, Beatrice d'Este, Duchess of Milan, 1475 – 1497, Londra, 1903, pp. 4 – 5

През 1477 г., когато Беатриче е на 2 години, майка им Елеонора Арагонска отвежда в арагонския двор нея и сестра ѝ Изабела, по случай втория брак дядо ѝ по майчина линия – крал Фердинандо I (Феранте I) Неаполитански, испанец по рождение, с Хуана Арагонска. Процесията, придружена от Николо да Кореджо, пристига в Пиза и оттам се качва на галера, която пристига в Неапол на 1 юни 1477 г. На 19 септември същата година Елеонора ражда сина си Феранте, но е известена, че съпругът ѝ е назначен за генерален капитан на флорентинската армия, и отива да го замести във Ферара. Връща се с Изабела, а новороденото си бебе и малката Беатриче оставя в Неапол, на грижите на дядо им и на културната им и добродетелна леля Иполита Мария Сфорца – херцогиня-консорт на Калабрия.

Беатриче живее в Неапол до около 1485 г. Като дете тя говори смесица от каталонски, кастилски и италиански – навик, който изглежда не запазва като възрастна. След избухването на Конспирацията на бароните в Базиликата – революционно движение срещу Арагонците, настанили се на Неаполитанския престол, престоят на Беатриче в Кралство Неапол става рискован и тя е върната в родината си (1485 г.) През тази година тя се завръща във Ферара през 1485 г. на 10-годишна възраст по изричното настояване на годеника си Лудовико Сфорца „Мавъра“, който желае тя да получи образование в по-подходящ за ролята ѝ двор. Това става въпреки силните протести на дядо ѝ, който неохотно приема да я пусне след редица преговори.

Беатриче прекарва юношеството си в двора на Ферара заедно със сестра си Изабела и полусестра им Лукреция, заобиколена от интелектуалци и художници като Матео Мария Боярдо, Николо II да Кореджо, Пиетро Бембо, Антонио Корнацано, Антонио Камели, Тито Строци, Антонио Тибалдео и много други. Във Ферара тя е ученичка, заедно със сестра си Изабела и на философа и хуманист Батиста Гуарино, обучаващ ги на латински и старогръцки, както и на гръцка и римска история. Така Беатриче става една от най-културните и изискани принцеси на Италианския ренесанс,F. Malaguzzi Valeri, La corte di Lodovico il Moro, Milano, 1913, pp. 35 – 36 при все че тя не владее правилно древните езици и дори не научава чужди езици. Обаче се научава на танци от Амброджо да Урбино и Лоренцо Лаваньоло, както и на пеене, и толкова го обича, че в пътуванията си винаги е придружавана от певци и музиканти. Свири на виола, лютня и клавикорд, създадени специално за нея от Лоренцо Гуснаско от Павия – един от най-добрите лютиери на епохата.

Междувременно роднинството на Беатриче с основните италиански семейства предизвиква брачен интерес към нея у другите аристократични фамилии и в резултат ѝ намират годеник. Годежът ѝ е плод на династическите и стратегически тежнения на семейството ѝ, но е предприет с оглед защитата на Ферара от венецианците. През пролетта на 1480 г. Бона Савойска започва, от името на херцога на Бари Лудовико Сфорца „Мавърът“, преговори с бащата на Беатриче, Ерколе I д'Есте за ръката на най-голямата му дъщеря Изабела, но тя вече е сгодена за Франческо II Гондзага – маркграф на Мантуа. Ерколе I и крал Фердинандо I му предлагат вместо нея 5-годишната Беатриче и предложението им е прието. За семейство Есте двойният бъдещ брак на Беатриче с Лудовико и на брат ѝ Алфонсо с племенницата на Лудовико Анна Мария Сфорца служи за скрепване на съюза със Сфорца – най-мощното и богато семейство в Северна Италия.

Бракът между Лудовико и Беатриче би трябвало да бъде сключен през февруари 1490 г. по същото време като този между сестра ѝ Изабела и Франческо II Гондзага. По време на посещението на баща ѝ Ерколе I д'Есте в Милано през 1487 г. Лудовико дава да се разбере, че е твърде зает с държавните дела и че Беатриче е все още твърде малка за сватба. През май 1489 г. той праща във Ферара Джакомо Троти – посланик на Есте в двора на Милано: датата на сватбата е определена за май 1490 г. и е уредена зестра от 40 хил. дуката и бижута на стойност 2 хил. дуката. Херцогът на Бари трябва да покрие част от разходите за тържествата. Когато идва юни обаче, Лудовико за пореден път отлага брака чрез Галеацо Сансеверино, хвърляйки в смут херцозите на Ферара. Те започват да се съмняват в истинското му желание да се ожени за Беатриче. Причината за това му поведение е известната му връзка с красивата му любовница Чечилия Галерани.J. M. Cartwright, Beatrice d'Este, Duchess of Milan, 1475 – 1497, Londra, 1903, pp. 48 – 52 За да се извини за постоянните отлагания, през август 1490 г. той праща Франческо да Казате във Ферара, за да дари на годеницата му изящна огърлица от перли, злато, изумруди и рубини.A.Luzio – R.Renier, Delle relazioni d'Isabella d'Este Gonzaga con Lodovico e Beatrice Sforza, Milano, 1890, p. 87

Брак

На 29 декември 1490 г. 15-годишната Беатриче д'Есте напуска Ферара на борда на няколко карети, придружена от майка ѝ Елеонора Арагонска, чичо ѝ Сигизмондо I д'Есте и свита от благородници и дами. Нейният по-малък брат Алфонсо я предшества на шейна поради особено суровата зима. Река По е замръзнала в участъците на Мантуа и Ферара. Във Ферара пада метър сняг, който продължава до средата на март. На 2 януари шествието стига до Брешело, където се среща с това на Алфонсо и на следващия ден приветства пристигането на Изабела д’Есте – маркиза на Мантуа със свитата ѝ от 50 души и 30 коня. На 5 януари Галеацо Сансеверино пристига в Брешело с флот от три бучинтораБучинторо (bucintoro) е държавната галера на дожите на Венеция, на която те се качват всяка година в деня на Възнесението, за да отпразнуват венецианския ритуал за брак с морето. и 18 транспортни кораба на Сфорца.

На 7 януари сватбеното шествие потегля и заминава за Пиаченца, където е приветствано на 12 януари от граф Бартоломео Скоти след доста неудобно пътуване поради заледяване и въздушно течение. Пътешествието се възобновява на сутринта на 14 януари и в около 16.30 часа на 15 януари малката флота пристига на речното пристанище в Павия. Лудовико посреща булката на кея, като ѝ помага да слезе от кораба, заобиколен от много прочути милански благородници. След това шествието прекосява Покрития мост и накрая стига до замъка. Работите в замъка при Порта Джовия течат от месеци и за да ги завърши навреме, Лудовико Сфорца „Мавърът“ кара всички най-известни художници и скулптори, работещи в Ломбардия (включително и Леонардо да Винчи) да изоставят текущите си задачи и да отидат в Милано. За случая Sala della Balla е изрисувана с цикъл от стенописи, представящи подвизите на Франческо I Сфорца.