„Свети Никола“ или „Свети Николай“ е възрожденска църква, посветена на свети Николай Мирликийски. На южната фасада на храма, изработен с вградени тухли, се чете надписа: „Храмъ Стителѧ Оца̀ Nа̀шегω Nikола̀ѧ“ (Храм на светителя отца нашего Николая)

Православна църква в град Копривщица, Панагюрска духовна околия в Пловдивска епархия на Българската православна църква.Възрожденска църква „Св. Николай“ – гр. Копривщица Обявена е за паметник на културата от местно значение.Държавен вестник, бр. 53 от 11 юли 1975 г., решение № 187. Известна е като „Новата църква“, защото е вдигната след по-стария копривщенски храм „Света Богородица“. Сградата ѝма размери 28 х 21 м. Намира се на ул. „Нешо Шабанов“ №1, на площадчето, образувано в началото на днешната ул. „Найден Попстоянов“ при пресичането ѝ с ул. „Нешо Шабанов“ на левия бряг на рекичката „Косьово дере“ в южния край на „Средна махала“. Енорийски свещеник (през 2017 г.) е отец Румен Стоименов.Св. синод на БПЦ – сведение за храмовете и енориите по духовни околии в Пловдивска епархия .

История Решението за издигане на втори храм в Копривщица е взето от местните църковни настоятели на 29 юни 1839 г. и записано от тогавашния градски учител Неофит Рилски: „Мы жители села Копривщенскаго, понеже милостию Божиею умножихом ся и распространихом ся в това богодарованно нам село, щото едва можеме да се вмещаваме во светая наша церковь, която имаме само една от старо време... согласихме се сички селене мали и велики единомисленно и общебратственно да направиме и еще една церква в селото..., с такова обаче намерение и согласие да буде тая новата церква подчинена под вехтата“.Неофит-Рилскиевият протокол от 1839 г. за постройване на нова църква („Св. Николай"). – В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица (ред. архим. Евтимий). С., 1926, 556 – 557. Строежът започва след набавяне на султанско мурафле с позволение за издигането на нова църква (1839) и приключва през 1842 г.Иречек, К. Пътувания по България (прев. Стоян Аргиров). Пловдив, 1899, 356; Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. С., 1926, 578. Според Константин Иречек сградата е произведение на „гръцки майстори от Пловдив",Иречек, К. Пътувания по България. Пловдив, 1899, 356. а според Никола Мавродинов – на одринския майстор Уста Гавраил, който „извиква за тоя строеж майстори, калфи и чираци от Мирково, от Брацигово и от Одрин“.Мавродинов, Н. Изкуството на Българското възраждане. С., 1957, 146. Средствата за нея са дарени от многобройни копривщенци. През 1864 г. Христо П. Енчев изписва на западната ѝ вътрешна стена портрет на Тодор Димов, „един от първите и най-деятелните... създатели, пожертвователи, ктитори и приложници".Говедаров, Ив. Дядо Тодор Мирчов. – В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица (ред. Е. Сапунджиев). С., 1926, 52, обр. 6; Василиев, А. Ктиторски портрети. С., 1960, 125, 190 – 192.

Архитектура Сградата представлява безкуполна трикорабна базилика с три апсиди от източната страна. Стените са с неизмазана каменна зидария, в която процепите между отделните блокове са покрити със светлорозова смес от ситно счукани керемиди и утаен зехтин. Правоъгълните полета над по-големите прозорци са запълнени с релефна орнаментална украса. Високо на южната стена с тухли е изписано „Храм с(ве)тителя о(т)ца нашего Николая“. От запад е прибавено паянтово преддверие (нартика). Над него се намира вътрешен балкон (емпория), предназначен за жените по време на богослужение и отделен с красиви решетки. Подът е настлан с бели мраморни плочи.Коева, М. Паметници на културата през Българското възраждане: архитектура и изкуство на българските църкви. С., 1977, 135 – 136.

До източния вход в църковния двор се намира голямата Моравенова чешма (1843), дарена от Вълко и Рашко Моравенови.Райнов, Н. Копривщенски надгробни кръстове, плочи и зидани извори. – Годишник на Народната библиотека в Пловдив, 9, 1923, 263, 273 – 274. Каменната камбанария е строена през 1927 г. със средства на хаджи Ненчо Палавеев.

Украса Иконостасът на църквата се състои от дървени рамки, в които са поставени иконите. Тези рамки, както и таванът, са боядисани в бледосиня боя. С дърворезба са украсени само архиерейският трон и царските двери.

Главната иконостасна икона, тази на Иисус Христос, носи подписа на Йоан Попович („Рука п. Йоан Еленоразградски 1843 година“), чието дело сигурно са и съседните образи на Света Богородица, св. Никола и св. Спиридон (1844).Стефанов, П., архим. Разградският зограф Иван Попрайков: живот и дейност. – В: Култова архитектура и изкуство в Североизточна България, ХV-ХХ век (съст. Л. Миков). С., 2006, 144 – 150. Едно донесено от Йерусалим изображение на Рождество Христово (1858) е подписано на славянски от Иван, Димитър и Константин,И. Гергова, Икони и други живописни произведения от Светите земи. В: Молитвени пътувания на българите през XVIII–XIX век и изкуство (ред. И. Гергова и др.). София, 2022, 52 – 53. а одринчанинът Александър Димитров (Алексос Димитриу) е рисувал иконата на св. Мина (1859). От Йерусалим са донесени и две платна с образи на Архангел Михаил (1854), които покриват страничните врати на иконостаса.Гергова, Икони и други живописни произведения, 39, 59, 61.

Стенната живопис включва изображения на Страшния съд (1858), Успение Богородично (1861), св. Димитър (1861) и ктитора Тодор Димов (1864) върху западната стена в храма и на св. Спиридон с десет сцени от житието му (1861) върху фронтона на разположения срещу главния църковен вход навес. Всички те са рисувани от копривщенския зограф Христо Панчев Енчев. От него са също царските двери на иконостаса (1859).

Архитектурен ансамбъл „Свети Николай“

Затворници в храма на 30 април 1876 година Затворени в храма при опитът за осуетяването на въстанието от 1876 г.:Помещението, описано като гробница е морга.

В лудницата към черковата + Име От Найден Попстоянов Копривщица Танчо Шабанов Копривщица Цоко Будин Копривщица Нешо Попбрайков Копривщица Тодор Филипов Копривщица Ненчо Искрьов Душанци Яко С. Кацаров Копривщица Рашко Гуджев неизвестно В гробницата към черковата + Име От Георги Тосунов Копривщица Петко Георгиев Чурев Калофер Милю Балинов неизвестно Сава Хаджипопевстатиев Стрелча Делчо Динчов Елешница В метоха към черковата+ Име От Андон Стоилов Синджирлий Павел Млъчков Копривщица Тодор Душанцалията Душанци

Вижте също Паметници на културата в Копривщица

Бележки

Библиография Възпоменателен лист по случай 100 години храм „Св. Никола“, 1844 – 1944. Копривщица, 12 юли 1944.

Външни препратки Описание и архитектурно заснемане на храма Кратко описание и фотографии на църквата фотографии на църквата от Мартин Митов Кампания за набиране на средства за реставрация на храм „Свети Николай“ в Копривщица (Сдружение за подпомагане на град Копривщица – „Общо Копривщенско Настоятелство“)

Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение Категория:Църкви в Пловдивската епархия Николай Категория:Основани в Османската империя през 1842 година Категория:Вельо Дебелянов Категория:Храмове, посветени на Николай Чудотворец