Антонио II да Монтефелтро (; * 1348, Урбино; † 29 април 1404, пак там) от рода Да Монтефелтро е кондотиер и граф на Монтефелтро, сеньор на Урбино (1363 – 1404).
Той е най-решителният съпротивител на семейство Да Монтефелтро срещу папите, които се борят да си възвърнат властта. Той полага териториалните основи на това, което под ръководството на неговите потомци става Херцогство Урбино.
Произход Син е на граф Федерико II Паоло Новело да Монтефелтро († ок. 1370), граф на Урбино, и на съпругата му Теодора Гонзага (* ок 1343, † 1365). По бащина линия е внук на граф Нолфо да Монтефелтро и на Джована, а по майчина – на Уголино Гонзага, съгосподар на Мантуа, и на Емилия дела Джерардеска. Има трима братя и една сестра:
Нолфо Гуидо Галасо, духовник Сестра, съпруга на Ферантино Новело Малатеста Това е първото име от Да Монтефелтро, известно в историческите книги и документи. Някои генеалогии обаче сочат един предишен Антонио (за когото някои твърдят, че е от Карпеня), живял през XII век и който би трябвало да е истинският основател на дом Да Монтефелтро, но тази новина не намира историческо потвърждение. Показателно е, че името „Антонио“ никога повече не се появява в дома, освен с Антонио, който умира през 1404 г.
Биография
Окупира Урбино през 1375 г., въпреки че Галеацо Малатеста му се противопоставя, а също така получава и Кали за семейството си. През 1377 г. става господар на Кантиано.
Семействата Дела Бранка и Габриели замислят заговор срещу него, но той е осуетен навреме и завършва с мир между Губио и Урбино. Той получава властта над Губио с всенародно съгласие през 1384 г. и през 1390 г. е удостоен с титлата на апостолически викарий от папа Бенедикт IX.
Съюзява се с фамилията Висконти от Милано.
През 1391 г., докато се бие с Малатеста, превзема замъка Сасоферато, връща си крепостта Каресто, отнета от сем. Кавители, като плаща за нея, и завладява стратегическия Кантиано след дълга обсада.
През 1397 г. жени сина си Гуидантонио за Рингарда Малатеста и дъщеря си Джентиле за господаря на Фаенца.
Когато в Губио избухва ужасна чума, той бяга от града към Урбино, но умира скоро след това.
Брак и потомство ∞ есен 1367 за Аниезина ди Вико († 21 януари 1416), дъщеря на Джовани III ди Вико, префект и господар на Вико, от която има един син и четири дъщери: Гуидантонио да Монтефелтро (* 1378, † 21 февруари 1443), кондотиер, сеньор на Урбино Батиста да Монтефелтро (* ок. 1384, Урбино; † 1448, Фолиньо), поетеса и монахиня, чрез брак господарка на Пезаро и Фосомброне; ∞ 14 юни 1405 за Галеацо Малатеста (* 1385, † 1461), господар на Пезаро и Фосомброне, от когото има 1 дъщеря Анна да Монтефелтро (* ок 1377, † 28 април 1434) Джентиле да Монтефелтро, ∞ за господаря на Фаенца Дъщеря
Има и един извънбрачен син: Николо да Монтефелтро
Източници Cecil Clough: Montefeltro. In: Volker Reinhardt (Hrsg.): Die großen Familien Italiens. Kröner, Stuttgart 1992, ISBN 3-520-48501-X, S. 2360 – 371. Bernd Roeck, Andreas Tönnesmann: Die Nase Italiens. Wagenbach, Berlin 2007, ISBN 978-3-8031-2558-3. Ugolini, F. (1859). Vite dei conti e duchi di Urbino. Urbino.
Franceschini, G. (1970). I Montefeltro. Varese.
Външни препратки Genealogie, euweb.cz
Категория:Графове в Италия Категория:Да Монтефелтро Категория:Италианска аристокрация