Мастино II дела Скала (, * 1308, † 4 юни 1351 във Верона) от род дела Скала е господар на Верона и Виченца (1329 – 1351), господар на Падуа (1328 – 1338), господар на Парма (1332 – 1341), господар на Бреша (1332 – 1337), господар на Лука (1335 – 1347). Той е от 1329 г. сърегент с по-големия му брат Алберто II дела Скала (1306 – 1352).
Произход Той е вторият син на Албоино I дела Скала († 1311) и втората му съпруга му Беатриче, дъщеря на Гиберто III да Кореджо и Елена от Маласпина.
Биография Мастино последва чичо си Франческо (Кангранде I) дела Скала (1311 – 1329). Мастино II и брат му Алберто II са най-богатите и могъщи владетели по това време. Мастино е политически по-активен. През 1332 г. те завладяват Бреша, получават Парма (1335) и Лука (1339). През 1337 г. против тях се образува силен съюз: Флоренция, Венеция, Висконтите, Есте и Гонзага. След тригодишна война на Дела Скала остават отново само Верона и Виченца.
Брак и потомство ∞ 1323 за Тадеа да Карара от Падуа, дъщеря на Якопо I, господар на Падуа, и на съпругата му Елизабета Градениго, венецианска патриция, от която има пет сина и три дъщери:
Беатриче (Реджина) дела Скала (* 1331 във Верона, † 18 юни 1384 вероятно в Сант Анджело Лодижано), чрез брак съгосподаркаМилано (1354 – 1378) и господарка на Милано (1378 – 1384); ∞ 27 септември 1350 в Милано за Бернабо Висконти Кангранде II дела Скала (* 1332 във Верона, † 1359 пак там, убит), господар на Верона и Виченца (1351 – 1359) заедно с брат си Кансиньорио; ∞ 22 ноември 1350 за Елизабета Баварска (* 1329, † 1402), най-голямата дъщеря на император Лудвиг IV и Маргарета Холандска, от която няма деца. Паоло Албоино II дела Скала (* 1343, † 16 октомври 1375 в замъка на Пескиера, обезглавен), господар на Верона и Виченца (1351 – 1365) заедно с брат си Кансиньорио, неженен Кансиньорио дела Скала (* 5 март 1340, † 19 октомври 1375 във Верона), от 1359 до 1375 г. господар на Верона задно с брат си Паоло Албоино, ∞ 6 юни 1363 за Аниезе (* 1345, † 15 юли 1388), дъщеря на Карло ди Гравина (Карло от Драч) и на Мария Калабрийска, от която има една дъщеря. Има и три извънбрачни деца. Алталуна дела Скала, сгодена 1354 за Лудвиг V, маркграф на Бранденбург Верде дела Скала († 1394), ∞ 19 май 1362 във Ферара за Николо II д’Есте (1338 – 1388), господар на Ферара (*17 май 1338, † 26 март 1388), от когото има син и дъщеря Веронезе дела Скала, ∞ за Джакомо Трисино Гулиелмо дела Скала († сл. 1351)
Той има и пет извънбрачни сина:
Тебалдо дела Скала († сл. 1380), ∞ за Катерина Алдригето Френяно дела Скала († 25 февруари 1354 във Верона, обезглавен), претендент за трона на Верона Аймонте дела Скала († 1394), приор на Сан Джорджо ин Бадия от 1370, приор във Верона Пиетро дела Скала († ок. 1393), епископ на Верона (1350 – 1387), свален, епископ на Лоди (1388 – 1390), свален Джовани дела Скала.
Източници
G. M. Varanini: Gli Scaligeri 1277 – 1387, Milano, Arnoldo Mondadori Editore, 1988. Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Scaligeri di Verona, Torino, 1835
Външни препратки Mastino II Della Scala (Scalighieri) family, genealogy.euweb.cz Mastino II della Scala, Portale sugli Scaligeri Mastino II della Scala, verona.net
Категория:Сеньори на Верона Категория:Скалиджери Категория:Веронци Категория:Италианска аристокрация