Галеото I Малатеста (; * 1299, Римини, Папска държава; † 21 януари 1385, Чезена, Италия) е италиански кондотиер, господар на Римини (1372 – 1385), Пезаро (1372), Фано, Чезена (1376), Асколи Пичено и Фосомброне от рода Малатеста.
Произход Той е син на Пандолфо I Малатеста († 1326), господар на Пезаро и Римини, и на съпругата му Тадеа от Римини. Има един брат и една сестра: Малатеста II (* 1299, † 1364), господар на Пезаро (1326 – 1330, 1333 – 1340) и на Римини (1335 – 1363) Катерина (* ок. 1322, † ок. 1340), господарка на Мантуа като съпруга на Луиджи I Гонзага
Биография Заедно с брат си и фланкиран от кардинал Бертрандо дел Поджето, през 1333 г. Галеото се бие близо до стените на Ферара, но попада в плен. Освободен, той се присъединява към Ферантино Малатеста срещу папския легат и с обединените армии завладява територията на Римини. Скоро Ферантино заговорничи срещу Галеото, но последният го хвърля в затвора и се обявява за господар на града. Той обаче трябва да се бие с прокудения Ферантино и войната продължава до 1343 г. Император Лудвиг IV Баварски му отрежда територията на Фано.
През 1347 г. Галеото нахлува в Анконската марка и превзема Сенигалия, Анкона, а по-късно завладява Озимо, Йези и Орчано и скоро става господар на по-голямата част от провинцията. Той побеждава Джентиле да Молиано и Лонио дей Симонети близо до Фермо, като пленява Лонио.
През 1348 г. град Асколи Пичено дава командването на милициите на Галеото. Той му осигурява защита, опитвайки се в същото време да се направи господар на града. През 1349 г. сваля оръжие и прави поклонничество в Светите земи. След като се завръща в Италия, през 1351 г. е повикан от Луи Анжуйски в Неапол.
През 1353 г., заедно с брат си и голям брой въоръжени мъже, обсажда Фермо срещу Джентиле да Молиано. Но трябва да се втурне да защитава Римини, нападнат от Фра Мориале и неговите наемници. След това се бие с кардинал Еджидио Алборноз, легат на папа Инокентий VI, и си възвръща Фермо през 1353 г. Опитва да си вземе обратно Реканати от папския легат, но е отблъснат. Обсажда Патерно, който се разбунтува. Воюва с Родолфо II да Варано, но е пленен. След сключването на мира Галеото получава от Църквата викариата на Римини, Пезаро, Фано и Фосомброне.
През 1356 г. участва в кръстоносния поход срещу господаря на Форли. Побеждава Чезена и принуждава Фаенца да се предаде. Една година по-късно, през 1357 г., той окупира Чезена и обсажда Мурата, превземайки крепостта след месец, валидно защитавана от съпругата на Орделафи. След това превзема Кастелнуово и Бертиноро, но напразно обсажда Форли. Завладява Мелдола чрез предателство и през 1359 г. успява да накара Орделафи да капитулира пред Форли.
През 1360 г. е изпратен от легата в Болоня, заплашена от Бернабо Висконти. Потушава въстанията на Кориналдо и укрепва Болоня. След това, през 1361 г., е изпратен на територията на Парма и се връща с богата кражба на добитък.
Галеото напразно се опитва да завладее Луго, който не превзема поради дезертьорството на неговите наемници. Той носи необходимата помощ в Болоня и атакува враговете при моста Сан Руфило, побеждавайки ги, като взема голям брой пленници. Подкрепя войната още две години и след това поема върховното командване на Милицията на кралица Джована I Анжуйска.
През 1364 г., когато избухва войната между Флоренция и Пиза, той заменя своя племенник Пандолфо II в командването на флорентинските милиции. След като установявава лагер в Кашина, на шест мили от Пиза, е нападнат от Джовани Акуто, капитан на пизанците, но го побеждава, принуждавайки го да бяга от Пиза. Получава много почести от Флоренция, но не успява да извърши други подвизи, защото наемниците му се разбунтуват срещу него.
Връщайки се в Римини, наследява своя брат, който умира през 1364 г., в синьорията и все още управлява заедно с племенниците си Малатеста Унгаро и Пандолфо II. Запазва Фано за себе си. През 1368 г. отива в Падуа, където е отседнал император Карл IV, след което отива на служба на Йоан V Палеолог. През 1370 г. получава господството на Сансеполкро от папата. През 1372 г. в Авиньон е препотвърден като генерален капитан на църквата от папа Григорий XI.
Поради смъртта на племенниците си той централизира цялото господство на Малатеста около себе си. Помага на папата във войната срещу флорентинците, опитва се да си върне Урбино, но жителите на Урбино го отхвърлят. Превзема Кали, но е прогонен. През 1376 г. принуждава Чезена да остане верен на Църквата и завладява отново Сантарканджело. След като се завръща в Чезена, е отстранен от нея от кардиналския легат, който извършва там действия с прекомерна свирепост, поради което успява да я завземе отново през 1378 г., добавяйки господството на Бертиноро. През същата година получава управлението на Чезена от графа на Романя, от името на папата. Той установява форма на полк и отзовава изгнаниците.
За притежанието на Чезенатико Галеото трябва да води война срещу Гуидо да Полента, но с посредничеството на маркиза на Ферара сключва мир през 1381 г. Въпреки това две години по-късно отново се вдига на оръжие и Полента губи Сенигалия.
На територията на Равеня превзема Червия, Полента, Кулианело и Бастия, но е победен в Равена. Обратно в Римини, войната е продължена от синовете му, защото той умира през 1385 г.
Тиранин в град Асколи Пичено (1348 – 1353) Призоваване на Галеото в Асколи Пичено Галеото пристига в град Асколи Пичено през май 1348 г. и остава там до 1353 г. Той е призован от народа и е избран за Генерален капитан на градското оръжие за войната срещу Фермо. Неговата задача, след като вече е станал господар на Асколи, също е да защитава града, който е в много лоши условия след тиранията на неговия предшественик Алторачо – племенник на папа Климент VI, чумната епидемия, катастрофалните загуби, понесени във войната начело с врага Джентиле да Молиано, сушата, нашествието на скакалци, глада и някои щети от земетресение.
Народът от Асколи познава Галеото от войната срещу Фермо и има възможността да оцени военните му умения да се изправи срещу Джентиле да Мояно. Затова решава да разчита на него и на брат му Малатеста, известен като Малатестино. С помощта на посланици хората ги призовават да им се притекат на помощ, като предлагат на Галеото да бъде техен военачалник. Градските хроники съобщават, че по това време той е бил млад и амбициозен водач на наемници, женен през 1323 г. за младата Елиза дьо ла Вилет – първата му съпруга, племенница на провоста на марката Амелий дьо Лотрек. Галеото пристига в Асколи с брат си Малатестино и с голям брой войници и рицари и хората го провъзгласяват за защитник на народа на Асколи. Малатеста организира скромна, но способна армия и полк, съставен от планинци, и започва да преследва армията на Фермо.
През ноември 1348 г. той се сблъсква в Сан Северино с Джентиле да Молиано, който се оттегля към Фермо и оставя много затворници, провизии и ариергард в ръцете на асколанците. Галеото, горд от тази лесна победа, се завръща в Асколи и по пътя разграбва и подчинява замъците Марано, Кастиняно, Монте дел'Олмо и Карасай. Той също така окупира Сан Бенедето а Маре, днешен Сан Бенедето дел Тронто, благодарение на предателството на Пиеро Манчини, който продава града си срещу награда от 1000 златни флорина, платени от народа на Асколи. Също през същата година завоевателната кампания продължава с обсадата на град Офида, където Галеото лагерува с войските си. Той разруши пътищата, които водят към града и разшрушава акведукта, който захранва източниците извън стените. Хората от Офида се опитват да противодействат на силите на Малатеста със смели атаки, но за да избегнат страдания и кръвопролития, те се предават. В резултат на това по-нататъшно завоевание той се премести с армията си в Анкона и я окупира през нощта, без да срещне никаква съпротива от страна на народа. Според хрониките от онова време не може да се изключи, че може би те самите са поканили Малатеста да завладее града. Този успех изпълнява желанието на Малатеста да Верукио, който иска да доминира над Марка до река Тронто. Онова, което липсва, е град Фермо, който никога не е подчинен на господството на Малатеста, въпреки непрестанните опити да се делегитимира суверенитета на Джентиле да Молиано, който също е подкрепен от помощта на наемническата компания на Фра Мориале (Монреале д'Албарно).
Укрепителни съоръжения, заговор срещу Галеото и арест на епископ Изако Бинди (1349)
Връщайки се в Асколи, Галеото построява крепостта близо до Порта Маджоре, на коритото на потока Кастелано, която е разрушена с неговото изгонване и впоследствие възстановена от Антонио да Сангало Млади. Укрепената структура все още носи неговото име днес: Форт Малатеста. Също през същата година той заповядва изграждането на друга крепост, която след реконструкцията „a fundamentis“, поръчана от папа Пий IV, се нарича Крепост Пия. Тя се намира в най-високата част на града – Пеласгическия хълм, и се радва на отлична стратегическа гледка. Той също така подрежда рововете, които заобикалят Асколи, укрепва градските стени и павира всички градски улици. Нуждата на Галеото да изгради укрепления с бързина възниква от съзнанието, че той знае, че народът на Асколи го гледа враждебно и не изпитва много съчувствие към злоупотребите, които той и армията му извършват срещу града.
Народът няма намерение да поеме тежестта на нова тирания и започва да крои поредица от конспирации и заговори срещу Галеото. Той обаче нарежда да екзекутират онези, които биха се опитали да направят опит за покушение на живота му. Екзекуциите са изключително демонстративни жестове като предупреждение към всеки, който се опитва да се изправи срещу него. Това допълнително подклажда жителите на Асколи срещу тиранина и предизвиква възмущението на бенедиктинския епископ на града Изако Бинди, който следи екзекуциите от прозорците си. Реакцията му е незабавна и след като облича одеждите си, той решава да отиде при Галеото и неговите офицери с намерението да се изправи срещу тях и публично да ги смъмри, но не успява, защото войниците на Галеото го нападат и го отвеждат в затвора във форта заедно с тримата му братя, като ги задържат там 11 месеца.
Народът на Асколи, който смята епископа за свой водач и единствен защитник, остава вцепенен пред лицето на такава бруталност и бяга, намирайки убежище в домовете си. Хората на Малатеста разграбват и затварят църквите и из целия град има атмосфера на ужас, докато стражите на тиранина претърсват, а постоянните патрули задушават всяка проява на бунт. Също през същата година Галеото оставя оръжието си и заминава за Палестина. Хрониките на Асколи също разказват за пътуването му до Римини и Божи гроб, което според Де Сантис трябва да се разбира повече като Сансеполкро близо до Арецо.
Нова конспирация, въстание на планинските замъци и освобождение на епископа на Асколи (1350) През януари 1350 г. Пиер Марино ди Джо ди Стефано, Джовани Джентилони от Болоня, Нотар Кола Андреа Бианкино ди Чичо ди Лелио, Санте с псевдоним Ронцоне и други заговорничат срещу Галеото, но заговорът се проваля, тъй като Лоцо ди Руджеро да Каша му донася за него и получава 100 златни флорина награда. Малатеста залавя заговорниците на 4 февруари 1350 г. и се отнася към тях особено жестоко. Той ги оставя да се влачат по улиците на града, висящи на опашките на четири коня, които се спират на главния площад, днешен пл. „Аринго“, където те са разчленени и набучени на пики.
Неговата тирания предизвика недоволство дори сред планинските замъци на района, които се разбунтуват: Монте Калво, Рока ди Аркуата дел Тронто, Куинтодечимо, Кокоша, Лишано ди Колото, Червара, Апиняно, Фолиняно и Акуасанта. За да успокои хората и планинците, Галеото на 6 април 1350 г. нарежда освобождаването на епископ Изако Бинди и на братята му, но в същото време прогонва много граждани от Асколи.