28 март е 87-ият ден в годината според григорианския календар (88-и през високосна година). Остават 278 дни до края на годината.
Събития 37 г. – Сенатът на Римската империя удостоява император Калигула с титлата Принцепс. 193 г. – Римският император Пертинакс е убит от Преторианската гвардия, която после продава властта му на търг на Дидий Юлиан. 845 г. – Париж е опустошен при нападение на викинги, предвождани вероятно от Рагнар Лодброк, който събира голям налог, за да напусне града. 1776 г. – В Москва е създаден Болшой театър. 1802 г. – Астрономът Хайнрих Вилхелм Олберс открива 2 Палада – втория известен астероид след 1 Церера. 1844 г. – В Испания е създадена жандармерията – военизирана полиция за борба с повсеместния бандитизъм в страната. 1854 г. – Кримска война: Франция обявява война на Русия. 1857 г. – В Петербург е открита първата девическа гимназия в Русия. 1859 г. – В Цариград започва да излиза в. „България“ под редакцията на Драган Цанков. 1871 г. – Учредена е Парижката комуна. 1885 г. – В САЩ официално е създадена Армията на спасението. 1891 г. – В Лондон се провежда първото световно първенство по вдигане на тежести. 1910 г. – Първият хидроплан, конструиран от французина Анри Фабр, излита край Марсилия. 1920 г. – При опустошително торнадо по време на празника Палмова неделя в района на Големите езера (САЩ) загиват над 380 души, други 1700 са ранени. 1921 г. – Китайският параход Хонг Конг потъва след сблъсък в подводна скала, загиват 1094 души. 1930 г. – Турция променя името на Константинопол на Истанбул, а на Онгора – на Анкара. 1939 г. – Гражданска война в Испания: Войната завършва с превземането на Мадрид от генералисимус Франсиско Франко. 1940 г. – В Солун започва изграждането на сградата на Международния мострен панаир. 1940 г. – В САЩ е открит нов изотоп на урана – плутоний 239. 1973 г. – Марлон Брандо изпраща актрисата индианка Сачийн Малкото перо да приеме неговата награда „Оскар“, за да може тя да протестира срещу дискриминацията на коренното население в САЩ. 1973 г. – Възродителен процес: 500 служители на МВР влизат в село Корница (Благоевградска област) за насилствена смяна на мюсюлманските имена, при оказаната съпротива са убити трима селяни. 1974 г. – Николае Чаушеску е избран за президент на Румъния. 1979 г. – След 30-дневна експлоатация вторият реактор на АЕЦ, разположена на остров Три Майл (САЩ), аварира, което е най-голямата ядрена авария в страната и става причина за закриване на 53 от 129 АЕЦ-a. 1983 г. – Среща в София на учени от балканските страни на тема „Балканите – безядрена зона“. 1994 г. – В България започват протести на частните издатели и радиоразпространители против Закона за добавена стойност – до 31 март същата година големите всекидневници не излизат. 1994 г. – При улични боеве в Йоханесбург (ЮАР) между привърженици на Зулу и на Африкански национален конгрес загиват 18 души, а стотици са ранени. 2005 г. – При земетресение с епицентър край остров Суматра, с магнитуд 8,7 по Скалата на Рихтер, загиват около 2000 души в Индонезия и Сингапур. 2009 г. – От 20:30 до 21:30 (българско време) е проведен Часът на земята.
Родени
1472 г. – Фра Бартоломео, италиански художник († 1517 г.) 1515 г. – Св. Тереза Авилска, испанска монахиня и писателка († 1582 г.) 1592 г. – Ян Амос Коменски, чешки мислител († 1670 г.) 1609 г. – Фредерик III, крал на Дания († 1670 г.) 1663 г. – Лудвиг Крафт фон Насау-Саарбрюкен, немски граф († 1713 г.) 1750 г. – Франсиско де Миранда, латиноамерикански революционер († 1816 г.) 1800 г. – Йохан Георг Ваглер, германски зоолог († 1832 г.) 1833 г. – Нил Попов, руски историк († 1891 г.) 1840 г. – Емин паша (Едуард Шнитцер), немски колонизатор, изследовател на Африка († 1892 г.) 1862 г. – Аристид Бриан, френски политик, Нобелов лауреат през 1926 († 1932 г.) 1866 г. – Джими Рос, шотландски футболист († 1902 г.) 1868 г. – Максим Горки, руски писател († 1936 г.) 1871 г. – Аврам Гачев, български политик († 1941 г.) 1874 г. – Стефан Минчев, български литератор († 1912 г.) 1882 г. – Георги Скрижовски, български революционер († 1925 г.) 1887 г. – Димчо Дебелянов, български поет († 1916 г.) 1890 г. – Пол Уитман, американски музикант († 1967 г.) 1892 г. – Корней Хейманс, белгийски физиолог, Нобелов лауреат през 1938 г. († 1968 г.) 1897 г. – Сеп Хербергер, немски футболист и треньор († 1977 г.) 1910 г. – Ингрид, кралица на Дания († 2000 г.) 1914 г. – Бохумил Храбал, чешки писател († 1997 г.) 1915 г. – Джей Ливингстън, американски композитор († 2001 г.) 1921 г. – Дърк Богард, британски актьор († 1999 г.) 1923 г. – Владислав Молеров, български актьор († 1996 г.) 1925 г. – Владимир Гоев, български художник († 2013 г.) 1928 г. – Збигнев Бжежински, американски политолог († 2017 г.) 1929 г. – Вера Мутафчиева, българска писателка († 2009 г.) 1930 г. – Джеръм Фридман, американски физик, Нобелов лауреат 1936 г. – Божидар Абрашев, български политик († 2006 г.) 1936 г. – Марио Варгас Льоса, перуански писател, Нобелов лауреат († 2025 г.) 1939 г. – Продан Нончев, български актьор († 2013 г.) 1946 г. – Алехандро Толедо, президент на Перу 1948 г. – Даян Уийст, американска актриса 1951 г. – Панайот Панайотов, български певец 1952 г. – Андрей Даниел, български художник († 2020 г.) 1953 г. – Тома Томов, български политик 1955 г. – Ивайло Дичев, български писател († 2023 г.) 1959 г. – Ангел Грънчаров, български философ 1968 г. – Джон Ли, британски барабанист († 2002 г.) 1970 г. – Винс Вон, американски актьор 1973 г. – Танер Али, български политик 1975 г. – Иван Елгера, испански футболист 1981 г. – Джулия Стайлс, американска актриса 1985 г. – Станислас Вавринка, швейцарски тенисист 1986 г. – Лейди Гага, певица 1987 г. – Ивайло Шотев, български политик и икономист
Починали
193 г. – Пертинакс, римски император (* 126 г.) 1285 г. – Мартин IV, римски папа (* ок. 1210) 1378 г. – Григорий XI, римски папа (* ок. 1336) 1687 г. – Константин Хьойгенс, холандски поет и композитор (* 1596 г.) 1712 г. – Ян ван дер Хейден, холандски художник и изобретател (* 1637 г.) 1794 г. – Маркиз дьо Кондорсе, френски математик, философ и политолог (* 1743 г.) 1811 г. – Доситей Обрадович, сръбски писател (* ок. 1740) 1881 г. – Модест Мусоргски, руски композитор (* 1839 г.) 1884 г. – Леополд, херцог на Олбани, син на кралица Виктория (р. 1853) 1892 г. – Константин фон Алвенслебен, немски генерал (* 1809 г.) 1903 г. – Тодор Саев, български военен и революционер (* 1872 г.) 1916 г. – Павел Плеве, руски офицер (* 1850 г.) 1941 г. – Вирджиния Улф, британска писателка и феминистка (* 1882 г.) 1943 г. – Сергей Рахманинов, руски композитор, пианист и диригент (* 1873 г.) 1944 г. – Цани Калянджиев, основател и първи ректор на Икономически университет - Варна (* 1866 г.) 1953 г. – Джим Торп, американски лекоатлет (* 1888 г.) 1969 г. – Дуайт Айзенхауер, 34-ти президент на САЩ (* 1890 г.) 1976 г. – Антон Маринович, български режисьор (* 1907 г.) 1982 г. – Уилям Джиок, канадски химик, носител на Нобелова награда (р. 1895) 1985 г. – Георги Караиванов, български поет (* 1897 г.) 1985 г. – Марк Шагал, френски художник от беларуски произход (* 1887 г.) 1994 г. – Йожен Йонеско, драматург и писател (* 1909 г.) 2001 г. – Въло Радев, български режисьор (* 1923 г.) 2004 г. – Питър Устинов, английски актьор (* 1921 г.) 2023 г. – Мерсия Макдермот, британска историчка (* 1927 г.)
Празници Българска православна църква – княз Боян Български Азербайджан – Ден на националната сигурност Либия – Тържества по повод края на британското присъствие и Ден на евакуацията Сърбия – Ден на Конституцията Тибет – Ден на Освобождението на робите Чехия и Словакия – Ден на учителя ЮАР – Ден на семейството
Католически светци и блажени на деня Св. Присции – епископ на Капуа Св. Гунтрамн (561 – 592) владетел на Бургундия от рода на Меровингите, канонизиран непосредствено след смъртта си от католическата църква. счита се, че Св. Гунтрамн пкрвителства разведените, спомага за разрешаването на конфликтите в семейството и сближава рода при конфликти.
Източници 328