„Свети Николай“ () е православна църква в село Ератира (Селица), Егейска Македония, Гърция, част от Сисанийската и Сятищка епархия.

Местоположение Църквата е разположена на 2 km северно от селото в местността Палеохора, по пътя към манастира „Свети Атанасий“ и е негов параклис.

История Два надписа, по един на всеки трегер, дават информация за годината на построяване и ктиторите на църквата. Последните са изобразени от западната страна на нартекса, държащи в ръце реплика на църквата.

Голям надпис, състоящ се от три реда, е оцелял над входа на нартекса. Текстът е написан с черни букви върху тъмен охрен хоросан и е обграден от черна рамка:

Надписът е кратка молитва за храма, има правописни грешки и не се се запазват ударенията и препинателните знаци.

Над горната част на входа на наода е седемредовият ктиторски надпис. Текстът е написан грубо, небрежно, с дребен шрифт. Буквите са изписани с черно върху охрен хоросан. Вдясно, под петия ред, има по-късно допълнение с по-удебелени букви, които се характеризират със същата небрежност. В началото има кръст със същия размер като буквите.

В надписа има много правописни грешки, включително и в допълнителния текст от втора ръка за по-къснияремонт на храма в 1895 година. Ударенията и придиханията са поставени спорадично и понякога неправилно, докато разделителните точки са след почти всяка дума.

Архитектура Отвън църквата има прост архитектурен дизайн с правоъгълен план и никаква декорация отвън, както повечето храмове по време на турското владичество. Представлява еднокорабна църква с нартекс и женска църква на запад. Размерите ѝ са 13,00 m × 6,75 m. От южната и западната страна има покрит трем. Притворът е отделен от главната църква с дървена решетка. На източната стена има две ниши, едната е апсидата, а другата протезисът, който е вписан в зидарията. Зидарията е от груби, неправилни камъни, свързани помежду си с хоросан. Днес външните повърхности са фугирани с варов хоросан. Единствените отвори първоначално са били двете входни врати; едната в нартекса и втора по-голяма в наоса. По-късно са добавени три капандури от южната страна на двускатния покрив, които обаче оказват отрицателно влияние на цветовете на стенописите.

Стенописи

Забележителната вътрешна декорация, която контрастира с простотата на архитектурата. Храмът е изцяло изписан. Стенописите датират от 1737 година и са уникален пример за изкуството на XVIII век.

Забележително е Дърво Йесеево, което заема цялата повърхност на северната и западната стена на нартекса. В центъра е изобразен Христос в слава, а над него е изобразен убрус. Централната композиция е обградена от 70 медальона с бюстове на хора от Светото писание. Зограф е местен монах.

Забележителни са и ктиторските портрети на Мика и Лазарос Кризимопулос, които държат църквата в ръце и са облечени в народни носии от епохата. Портретите са изобразени от западната страна на южната стена на нартекса, точно срещу входа. Изображението на ктиторите е запазено в сравнително добро състояние. На мястото, където е изписано името на единия от двамата дарители, хоросанът е паднал, но надписът е запазен от по-стари изследователи. Ктиторите са изобразени в цял ръст, държащи заедно модел на църквата. Те са очевидно първенци – и двамата носят цветна туника, подплатена с кожа, а на главите черен калпак с по-широк червен плат в горната част. Това е обичайният вид градско мъжко облекло в османската територия през XVIII век. И двамата държат бастун с връв. По отделните елементи на облеклото, като колана и жълтия цвят на обувките, може да се съди, че те са отличителни характеристики на по-висока социална класа. Интересно е, че подобно облекло се носи от ктиторите на църквата „Свети Николай“ в Капесово и на „Свети Георги“ в Негадес. Имената на дарителите са изписани от двете страни на височината на главите с малки калиграфски букви, изрисувани в бяло върху син хоросан. Запазеният надпис гласи: λαζάρι κριμηζόπου- // λος κ(αὶ) κτήτωρ.

Имената на дарителите са изписани от двете страни на височината на главата с малки калиграфски букви, изрисувани в бяло върху син хоросан. Надписът е следният: „Лазар Кримизопулос – // основателят“.

Бележки

Николай (Ератира) Николай (Ератира) Николай (Ератира)