Джон Лок (, ) е английски философ и лекар, смятан за един от най-влиятелните мислители на Просвещението и наричан Баща на класическия либерализъм.
Смятан за един от първите британски емпирици, продължили традицията на Френсис Бейкън, Джон Лок има съществен принос и за теорията за обществения договор. Дейността му оказва силно влияние върху развитието на епистемологията и политическата философия, а трудовете му повлияват Волтер и Жан-Жак Русо, както и водачите на Американската революция, намирайки отражение в Декларацията за независимост.
Развитата от Лок теория на съзнанието често е сочена за начална точка на съвременните концепции за идентичност и аз, заели важно място във възгледите на по-късни философи като Дейвид Хюм, Жан-Жак Русо и Имануел Кант. Лок първи дефинира аз чрез приемствеността на съзнанието. Той постулира, че при раждането съзнанието е изпразнено, tabula rasa. Противно на картезианската философия, основаваща се на априорни концепции, той смята, че хората се раждат без вродени идеи и че познанието е определено само от опита, получен чрез сетивни възприятия.
Биография Произход и образование (1632 – 1666) Роден е на 29 август 1632 година в Рингтън, Съмърсет, Англия, в семейството на провинциалния адвокат и чиновник Джон Лок, който в началото на Гражданската война е кавалерийски капитан в парламентарните войски. Майка му, Агнес Кийн, е известна със своята красота. Родителите на Джон са пуритани.
Лок е кръстен в близката църква на Рингтън още в деня на раждането си. Не след дълго семейството се премества в близкото градче Пенсфорд. През 1647 година, спонсориран от Александър Попъм, член на Парламента и бивш командир на баща му, Лок е изпратен в престижната Уестминстърска школа в Лондон. По време на обучението си научава латински и гръцки и се запознава с философията на Аристотел. Отличен като един от най-добрите ученици, през 1652 година Джон постъпва в колежа „Крайст Чърч“ в Оксфордския университет. Макар че е способен студент, Лок е недоволен от учебната програма в университета. Той смята работите на съвременни философи, като Рене Декарт, за по-интересни от изучавания класически материал. Чрез своя приятел Ричард Лоуър, когото познава от Уестминстърската школа, той се запознава с медицината и експерименталната философия, разработвана в други университети и в Кралското дружество. През 1656 г. получава бакалавърска, а през 1658 магистърска степен.
При лорд Шафтсбъри (1666 – 1672) През 1666 Джон Лок се запознава с лорд Антъни Ашли Купър, граф Шафтсбъри, който е в Оксфорд, за да лекува чернодробна инфекция. Шафтсбъри е впечатлен от него и го включва в своята свита. През следващата година Лок се премества в дома му в Лондон като негов личен лекар. Тук той продължава изучаването на медицина под ръководството на Томас Сайдънхем, който оказва силно влияние върху натурфилософското му мислене, особено отчетливо в „Опит върху човешкия разум“. Медицинските познания на Лок са поставени на изпитание, когато инфекцията на Шафтсбъри се изостря. Той координира усилията на няколко специалисти и изглежда убеждава лорда да се подложи на операция. Тя се оказва успешна, което утвърждава позициите на Лок в дома на лорд Шафтсбъри. През 1668 година е избран за член на Кралското дружество.
През 1671 година Лок започва изследване на познавателните способности на човешкия разум. Работи в продължение на 16 години върху своя главен труд „Опит върху човешкия разум“ („An Essay Concerning Human Understanding“, 1690), в който се противопоставя на рационализма на Декарт, на който противопоставя своя емпиризъм и сенсуализъм. За него „опитът се конкретизира от сетивните данни“.
Политически живот (1672 – 1683)
Лорд Шафтсбъри, основоположник на движението на вигите, оказва силно влияние върху политическите възгледи на Лок. Той се ангажира с политическия живот през 1672 година, когато Шафтсбъри става лорд канцлер. През следващите години Лок заема различни официални постове – секретар на Съвета за търговията и плантациите и секретар на надзорника на Каролина. Опитът му на тези длъжности оказва влияние върху възгледите му за международната търговия и икономиката. През 1674 година получава степента бакалавър по медицина, след като е учил медицина като студент в Оксфорд и е работил с изтъкнати учени, като Робърт Бойл, Томас Уилис, Робърт Хук и Ричард Лойър.
През 1675 година лорд Шафтсбъри изпада в немилост, след което Джон Лок прекарва известно време, пътувайки из Франция като наставник и медицински помощник на бъдещия политик Кейлъб Банкс. Връща се в Англия през 1679 година, когато политическата кариера на Шафтсбъри отново е в краткотраен подем.
По това време, вероятно по искане на Шафтсбъри, той съставя основната част от публикуваните по-късно анонимно „Два трактата за управлението“. В миналото се е смятало, че Лок пише трактатите в защита на Славната революция от 1688 година, но днес се смята, че те са много по-ранни и са по-общ аргумент срещу абсолютната монархия (особено в нейния вид, подкрепян от Робърт Филмър и Томас Хобс) и в полза на индивидуалното съгласие като основа на политическата легитимност. Въпреки че Лок е близък с някои влиятелни виги, неговите възгледи за естествените права и държавата се смятат за радикални за епохата.
В Съединените провинции (1683 – 1688) През 1683 година Джон Лок емигрира в Съединените провинции, тъй като е заподозрян за съучастник в Заговора от Рай Хаус, макар че няма много улики за прякото му участие. В Нидерландия той се връща към литературните си начинания и отделя дълго време на преработката на „Опит върху човешкия разум“ и на съставянето на „Писмо за толерантността“ („Letter on Toleration“). Той се връща в родината едва след Славната революция от 1688 година, придружавайки новия владетел, щатхалтера на Холандия Вилем Орански.
Следващи години (1688 – 1704) Макар и писани по-рано, повечето книги на Лок са публикувани именно през следващите няколко години – „Два трактата за управлението“ и „Писмо за толерантността“ през 1689, „Опит върху човешкия разум“ през следващата година, малко по-късно „Мисли за възпитанието“ („Some Thoughts Concerning Education“, 1693) и „Разумността на християнството“ („The Reasonableness of Christianity, as Delivered in the Scriptures“, 1695).
След завръщането си в Англия Джон Лок се превръща в интелектуален герой на вигите и участва в публични дискусии с изтъкнати личности, като Джон Драйдън и Исак Нютон. През 1691 година неговата приятелка Дамарис Къдуърт Машъм го настанява в извънградската си къща в Есекс, където той остава до края на живота си, измъчван от периодични пристъпи на астма.
Умира на 28 октомври 1704 година при астматичен пристъп в къщата на лейди Мешъм в Хай Лейвър, Есекс, на 72-годишна възраст. Погребан е в двора на местната църква. Той никога не се жени и няма деца.
Възгледи При формиране на идеите на Джон Лок влияние оказват Платон, Аристотел, Авицена, Тома Аквински, Рене Декарт и Томас Хобс. Неговите основни идеи са в областта на политическата философия и епистемологията.
Политическа философия В рамките на неговите социологически възгледи предлага идеята за договорния характер на човешкото общество. За първи път – идея за разделение на властите. Основно в човешкото общество е частната собственост. Отстоява свободата на словото и печата. Отъждествява държавата с обществото. Три измерения в живота: общуването; индивидуалната свобода; частната собственост. Основна цел на държавата е спазване на частната собственост. Власти – законодателна и върховна. Не изключва революцията, но основно право е правото на собственост.
Джон Лок опровергава идеята за божественото право на кралете – религиозна догма в подкрепа на абсолютната монархия. Той показва как се установява и обосновава политическото състояние, като твърди, че в първоначалното си, пред-политическо състояние, хората са установили, че е необходимо да се обединят, за да защитават естествените си права. По тази причина съществува нуждата от безпристрастен съдник и правозащитник и той трябва да има съгласието на хората, а за да получат такава защита, те трябва да се откажат от личното си право за наказание на злодеянията. Така обществото се основава на договор – ако съдникът наруши условията, народът има правото да се разбунтува и да избере друг управник.
Основна цел на държавата е със сигурността на индивидите да гарантира неприкосновеността на собствеността. Затова първа, основна и свещена е законодателната власт, която при естественото състояние принадлежи на индивида, но не е безусловна и неограничена. При естественото състояние никой не разполага с безусловна власт над своя и чуждия живот, над свободата и собствеността.
В държавата съществуват и изпълнителна, и федеративна власт. Законодателната определя как се прилага държавна сила за защита на държавните и частните интереси. Законодателните учреждения не са постоянни; опасно е едни хора да обединяват законодателната и изпълнителната власт. В уредената държава е нормално законодателната власт да се упражнява от избрано събрание (сенат). То подготвя, оповестява и приема законите. След това законодателите, както и другите поданици на държавата се подчиняват на приетите закони. Така нямат разумни основания да създават несъобразени с принципите на общото благо закони.
Необходима е и постоянно действаща (изпълнителна) власт, която следи прилагането и изпълняването на приетите закони.
В държавата се формира и функционира и трета власт. Тя е естествена, тъй като съответства на човешките права при естественото състояние: правото на война и мир, сключване на съюзни договори, т.е. за федеративната власт. Изпълнителната власт гарантира изпълнението на приетите закони, а федеративната – отношенията с другите държави. И двете се нуждаят от държавна власт и сила. Федеративната власт зависи по-малко от законите от изпълнителната и се нуждае повече от благоразумни и стабилни личности. Изводът: сред трите държавни власти законодателната власт е върховна и безусловна. Другите две (изпълнителната и федеративната) определят своя характер и от разпоредбите на законодателната власт.
Оценките на Лок често са свързвани с оценките на либерализма като цяло, а също и с оценките на Съединените щати. Клеветници посочват, че през 1671 г. той е бил главен инвеститор в Английската търговия с роби чрез Кралската африканска компания. В допълнение, той е участвал в проектирането на Фундаменталните конституции на Каролина докато е бил секретар на лорд Шафтсбъри. Установявайки феодална аристокрация, Лок упражнява абсолютна власт над робите си. Например, британския философ Мартин Коен отбелязва, че Лок, като секретар на Съвета за търговия и плантации (1673 – 1674) и член на Борда на търговията (1696 – 1700), всъщност е бил „един от само половин дузина хора, създали и наблюдавали колониите и техните порочни робски системи“. Някои виждат изявленията му относно неоградената собственост като опит да оправдае изместването на индианците от колонистите. Поради сблъсъците му с аристокрацията и робството в главните му произведения, Лок е обвиняван в лицемерие, расизъм и че го е грижа за свободата само на английските капиталисти.
Собственост и стойност Лок използва думата собственост в широк и в тесен смисъл на думата. В широк смисъл, тя покрива голям обхват човешки интереси и стремежи; в по-тесен смисъл, тя се отнася за материалните блага. Лок оспорва твърдението, че собствеността е естествено право и че произхожда от труда.
В 5-а глава на своя Втори трактат, Лок оспорва, че индивидуалното притежание на блага и собственост е оправдано от положения труд за производството на тези блага или от използването на собственост за производство на блага, допринасящи за човешкото общество.