А̀нна О̀кса (), италианизирано сценично име на албанското Анна Хо̀джа (; * 28 април 1961 г., Бари, Италия), е италианска певица, телевизионна водеща и актриса.
Още от детска възраст започва да пее по пиано баровете на родния си град под съпровода на барийския маестро Сабино Шанели на пиано. На петнайсет години издава първия си сингъл, съдържащ песента Fiorellin del prato („Цветче от поляната“), написана от Марио Пандзери, към малка барийска звукозаписна компания.
Дебютира през 1978 г. с албума Oxanna и сингъла Un'emozione da poco („Едно маловажно чувство“) – една от най-известните песни в репертоара ѝ наред с È tutto un attimo („Всичко е един миг“), Donna con te („Жена с теб“), Quando nasce un amore („Щом се зароди една любов“), Senza di me („Без мен“), Senza pietà („Безмилостно“), Tutti i brividi del mondo („Цялата тръпка на света“) и Ti lascerò („Ще те оставя“).
В кариерата си на певица има издадени голям брой албуми, по които е работила с изпълнители като Фаусто Леали, Ивано Фосати, Лучо Дала, Амедео Минги, Рино Гаетано, Джорджо Габер и Роберто Векиони. В два от албумите си изпълнява кавъри на песни на други италиански изпълнители, сред които Клаудио Балиони, Франческо Де Грегори, Фабио Конкато и Лучо Батисти, а встрани от тези албуми има кавъри на песни и на Пати Смит и Джон Ленън.
Към 2023 г. има общо 15 участия на Фестивала на италианската песен в Санремо, с което се нарежда в петорката от италиански изпълнители с най-много участия – другите четирима са Милва, Ал Бано, Тото Кутуньо и Пепино ди Капри. Дотук има две победи: първата е през 1989 г. с песента Ti lascerò в дует с Фаусто Леали, а втората – през 1999 г. като солова изпълнителка със Senza pietà. На второ място се класира два пъти – през 1978 г. с песента Un'emozione da poco зад групата „Матия Бадзар“ в общата класация, но на първо място в категорията Interpreti („Изпълнители“), и през 1997 г. – със Storie („Истории“) зад дуета „Джалис“.
Освен като певица Окса има известен опит и като телевизионна водеща – през 1988 г. води съботното шоу „Фантастико 9“ заедно с Енрико Монтесано, през 1989 г. – „Фантастико 10“ с Масимо Раниери, а през 1994 г. – 44-тото издание на Фестивала в Санремо заедно с Пипо Баудо.
Биография Анна е родена в семейството на Чазим Ходжа – албански бежанец родом от Круя, но преселил се да живее в Бари, и италианката Елена Ходжа. Прекарва детството и юношеството си в квартала „Сан Паскуале“ в Бари. Завършва Художествената гимназия „Джузепе де Нитис“.
Седемдесетте години
На 26 януари 1978 г., спонсорирана от Ивано Фосати, Анна дебютира на 28-ото издание на Фестивала на италианската песен в Санремо с песента Un'emozione da poco („Едно маловажно чувство“) по текст на Ивано Фосати и музика на Ивано Фосати и басиста Гуидо Гулиелминети. Още с първото си участие се класира на първо място в категорията Interpreti („Изпълнители“), а в общата класация – на второ след групата „Матия Бадзар“. Сингълът Un'emozione da poco включва едноименната песен и Questa è vita („Такъв е животът“; италиански кавър на песента Livin' Thing на ЕЛО), включена в първия студиен албум на певицата, Oxanna („Оксанна“), който достига първо място в италианската класация за сингли, а в края на годината заема 14-о място. През лятото на същата година участва на „Фестивалбар“ с песента Fatelo con me („Направете го с мен“; текст и музика: Ивано Фосати). Следващият ѝ сингъл, включващ песните Fatelo con me („Направете го с мен“) и Pelle di serpente („Змийска кожа“), се радва на почти същия успех като този на предната плоча. И двете песни са включени в албума Oxanna, като Fatelo con me в албумната си версия е по-дълга като времетраене от сингъловата.
През този период работи заедно с Лучо Дала и приятеля му Рино Гаетано (два дуета с него са публикувани през 2008 г. в памет на починалия певец). Вследствие на сътрудничеството излиза сингълът Il pagliaccio azzurro („Синият палячо“; кавър на Till It Shines на Боб Сийгър), който поставя началото на втория албум на певицата, носещ нейното име – Anna Oxa, издаден през 1979 г. от музикалната компания „Ере Чи А Италиана“. Както предният, така и този албум са възприети добре от слушателите. Сингълът Il pagliaccio azzurro/La sonnambula („Синият палячо/Сомнамбулката“) завоюва 21-во място в италианските класации. На дългосвирещата плоча е налице друг кавър на италиански, Notti per due („Нощи за двама“), на Because the Night на Пати Смит. Албумът е промотиран чрез участието на Окса като главна героиня в единствения си филм – Maschio, femmina, fiore, frutto („Мъж, жена, цвете, плод“) с режисьор Руджеро Мити, който излиза на екраните през 1979 г., а през 2008 г. е преиздаден на DVD и преименуван на La ragazza superstar („Момичето суперзвезда“). Във филма Окса изпълнява всичките песни от втория си албум.
Осемдесетте години 1980 – 1984 г. През 1980 г. издава сингъла Controllo totale/Metropolitana („Пълен контрол“; кавър на Total Control – песен, донесла международен успех на групата „Мотълс“), включен в едноименния миниалбум от същата година. Metropolitana („Метро“) също е кавър – оригиналът е You Might Need Somebody на Търли Ричардс.
След миниалбума Окса издава през 1981 г. последния си сингъл към „Ере Чи А Италиана“ – Toledo/Proprio tu („Толедо“/„Точно ти“). Toledo е нова песен, написана от Амедео Минги и Марко Луберти, а Proprio tu е кавър на песента It's Really You на групата „Тарни/Спенсър Бенд“. Оригиналната версия на Toledo обаче се изгубва. Въпреки това версията, включена в сборните албуми, издадени от „Сони Мюзик“ години по-късно, е всъщност демо запис и се различава значително от сингъловата. Сингъловата версия е с продължителност 4:02 минути и темпото ѝ е по-бавно от това на включената в компилациите на „Сони“, която, от своя страна, е с продължителност 3:43 минути и темпото ѝ е по-забързано. Текстът също има леки разминавания на места. В крайна сметка Toledo/Proprio tu се оказва провал поради това, че не е промотиран достатъчно. Към края на същата година певицата сключва договор с музикалната компания Чи Би Есе.
През 1982 г. се завръща на сцената на „Аристон“ в Санремо с напълно променен външен вид. Останалият в миналото „пънкарски“ вид отстъпва мястото си на русокоса и женствена жена, каквато ще бъде запомнена години наред (с изключение на периода 1989 – 1991 г., когато боядисва косата си черна). На Фестивала участва с песента Io no („Не и аз“) по текст на Оскар Авогадро и музика на Марио Лавеци. Включена е в сингъла Io no/Cammina („Върви“). Към песента от Фестивала е заснет и видеоклип. Io no обаче не убеждава напълно Чи Би Есе да позволи на Анна да издаде нов албум. Същата година сключва брак с певеца и автор на песни Франко Чани и издава поредния си сингъл – Fammi ridere un po'/Ed Anna pensò („Накарай ме да се посмея малко“/„И Анна си помисли“), с който окончателно загърбва рок стила и слага начало на нов, плодотворен и постепенно успешен период в кариерата си.
Въпреки острите критики на журитата, които не допускат Анна да се яви на изданието на фестивала през 1983 г. с песента Navigando („Плавайки“), на пазара излиза албумът Per sognare, per cantare, per ballare („За мечти, за пеене, за танци“), който взима заглавието си от текста на първата песен – Hi-Fi („Хай-фай“), включена в сингъла Hi-Fi/Senza di me („Без мен“; кавър на песента What About Me на австралийската група „Муувинг Пикчърс“, който е включен във филма Vacanze di Natale („Коледна ваканция“) от същата година на Карло Ванцина).
През 1984 г., работейки все още с Лавеци, издава албума La mia corsa („Моята надпревара“) и отново взема участие на Фестивала в Санремо – този път с песента Non scendo („Не слизам“), с която се класира на 7-о място. От албума са избрани четири песни, които да бъдат включени в поредните два сингъла: първият – Non scendo/Primo amore, come stai? („Моя първа любов, как си?“), издаден успоредно с участието ѝ на Фестивала, и Eclissi totale/Tornerai („Пълно затъмнение“/„Ще се върнеш“), като с първата песен печели музикалния фестивал „Адзуро“ същата година.
1985 – 1989 г. 1985 година е период на сътрудничество с Роберто Векиони, представянето на песента A lei („На нея“) на Фестивала в Санремо (на който участва за четвърти път и се класира на 7-о място за втора поредна година) и издаването веднага след това на албума Oxa. От сътрудничеството с Векиони хитове стават Parlami („Говори ми“), с която отново участва на „Адзуро“ и която е включена в сингъл заедно с Piccola, piccola fantasia („Мъничка фантазия“), която обаче не намира място в албума. Песента Capelli d'argento („Сребърни коси“) е първата от двете песни на певицата, посветени на баща ѝ. Заснети са видоклипове към песните Digli („Кажи му“) и Colori („Цветове“) в предаването Il diario di un LP.
През 1986 г. участва за пети път на Фестивала в Санремо – с песента È tutto un attimo („Всичко е един миг“), с която се класира на 5-о място и която става една от най-успешните песни в кариерата ѝ. Включена е в едноименния албум, който излиза непосредствено след участието ѝ. Съгласно връщането към традиционния за Фестивала регламент с пеене на живо, Анна изпълнява песента си на живо и привлича вниманието на публиката с изпълнението си, но същевременно предизвиква дискусии с това, че на сцената излиза с гол пъп. През лятото участва на „Фестивалбар“ с L'ultima città („Последният град“), също включена в албума. Сред песните в албума Aspettando Qazim („Очаквайки Чазим“) е втората песен, посветена на баща ѝ, а Anna, Goodbye („Сбогом, Анна“) е втората от общо четирите песни, които включват в заглавието си името на певицата. С две от песните в албума е издаден сингълът È tutto un attimo/Tenera immagine („Нежен образ“). През годините албумът остава с отличаващ се успех за Окса – преиздаван е няколко пъти и може да се намери лесно по италианските музикални магазини.
През 1988 г. Анна за пореден път взема участие на Санремо и се представя с песента Quando nasce un amore („Щом се зароди една любов“), включена в албума Pensami per te („Мисли ме за себе си“) – един от най-успешните в кариерата ѝ. На Фестивала се класира на 7-о място. За издаването на албума този път сътрудничи не само с Лавеци, а също и с Пиеро Касано и Аделио Колиати. Това е първият ѝ албум, който излиза на компактдиск. Той съдържа песни, пожънали голям успех, сред които Oltre la montagna („Отвъд планината“) и едноименната Pensami per te. През същата година дебютира като водеща на развлекателното шоу „Фантастико“, излъчващо се пряко всяка събота вечер към края на всяка година, придружена от актьора и комик Енрико Монтесано. В края на годината е издаден първият официален сборен албум с най-добрите ѝ песни под името Fantastica Oxa („Фантастична Окса“), в който освен Navigando и Le tue ali („Крилете ти“) са включени и всички сингли от периода, в който албумите ѝ са издавани от Чи Би Есе (с изключение на Fammi ridere un po, включена в един-единствен сборен компактдиск чак през 2007 г. и издаден от „Сони Би Ем Джи“ под името Le più belle di… („Най-доброто на…“), успоредно с Ed Anna pensò от страна Б и песните Un'emozione da poco, Il pagliaccio azzurro, Gino, le parole („Джино, думите“; записана още през 1982 г., но включена едва в този албум) и кавър на песента Caruso („Карузо“) на Лучо Дала, с която прави първата стъпка в изпълняването на кавъри на други италиански певци. Няколко години по-късно издава цели два албума само с кавъри на италиански песни. Компилацията жъне известен успех и накрая се класира сред най-продаваните албуми на годината на 81-во място.