Еркòле I д’Есте (), наречен още Безстрашният рицар (Cavaliere senza paura) и Трамонтана (Tramontana, т.е. Северен вятър; * 24 октомври 1431, Ферара, Херцогство Ферара, † 25 януари 1505, пак там) от Дом Есте, е 2-ри херцог на Ферара, Модена и Реджо (1471 – 1505).

Той е един от основните меценати и дейци на ренесансовата култура. Получава образование в неаполитанския двор на Алфонсо V Арагонски и се жени за Елеонора Арагонска, дъщеря на Фердинанд I Неаполитански, която играе решаваща роля в някои критични фази на неговото херцогство, както и е валидна подкрепа в управлението на двора му.Carlo Bassi, Breve (ma veridica) storia di Ferrara, Ferrara, 2G Editrice, 2015, с. 52.

Има подкрепата на папата, когато Николо д'Есте се опитва да получи контрол над херцогството и след първите няколко години той става много умел в създаването на приятелства и връзки, по-специално в използването на средството на брака между управляващи домове и семейства.

По време на неговото управление Херцогство Ферара, благодарение по-специално на Адиционе Еркулеа (Addizione Erculea) – градоустройствено дело, построено благодарение на неговия придворен архитект Биаджо Росети, става първата модерна столица на Европа.Claudio Maria Goldoni, Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa - Gli Estensi a Ferrara, Modena, Reggio, Garfagnana e Massa Carrara, Modena, Edizioni Artestampa, 2011, с. 89

Произход Той е син на Николо III д’Есте (* 1383, † 1441), маркграф на Ферара, Модена и Реджо, и на съпругата му Ричарда да Салуцо (* 1410, † 1474). Има един брат: Сиджизмондо I (* 1433, † 1507), господар на Сан Мартино, Кампогалиано, Кастеларано, Сан Касиано и Роделя, губернатор на Реджо, губернатор и наместник на Херцогство Ферара.

Има и един полубрат и две полусестри от брака на баща си, сред които Джинерва, господарка на Римини, и Лучия, господарка на Лудзара, Сабионета и Гондзага. Има и седем полубратя и четири полусестри от извънбрачни връзки на баща си.

Биография Ранни години Получава образованието си в Арагонския двор в Неапол от 1445 до 1460 г., където е изпратен от по-големия си полубрат Леонело д’Есте с по-малкия си брат Сиджизмондо. Там той изучава военните стратегии и правилата на рицарството, и заобичва класическата архитектура (гръцка и римска) и изкуствата. На 18 години има любовна афера с Костанца ди Капуа, дъщеря на граф Луиджи д'Алтавила, за която се жени тайно. Заради нея на 13 май 1450 г. влиза в дуел с чичо ѝ Галеацо Пандоне, който я поискал за жена; дуелът е прекъснат от пристигането на краля. След този двубой Ерколе получава прозвището „Безстрашния рицар".cfr . L. A. MURATORI, Delle antichità estensi, p . II, Modena 1740, pp . 214 s. e A. FRIZZI, Memorie per la storia di Ferrara, vol IV, Ferrara 1850, p.30

Когато Борсо д’Есте идва на власт като господар на Ферара, има смяна на съюзите и Ерколе се оказва принуден да се бие срещу Алфонсо V Арагонски, който е негов домакин в Неапол. Кризата, която настъпва с арагонското семейство, е излекувана само няколко години по-късно, когато Ерколе, който става вторият херцог на Ферара, се жени за арагонската принцеса Елеонора Арагонска, дъщеря на Фердинандо I Арагонски. По време на управлението на Леонело и Борсо той се бие като кондотиер под различни знамена и е обвързан в съюзите си от политиката на Дом Есте. Постига смесени резултати и незапомнящи се победи.

В битката при Рикардина близо до Молинела Ерколе се бие на служба на венецианците. След като спасява Бартоломео Колеони с кавалерията на Есте, който е на път да бъде победен от враговете му, Ерколе се опитва да задържи войниците си, които бягат и е ранен от изстрел от пушка в десния си крак. Поведението му по време на тази битка, продължила цял ден до залез слънце, е широко възхвалявано, тъй като Ерколе, въпреки че нито той, нито другите капитани и техните коне са яли или пили цял ден, защитават бойното поле. Освен това той заповядва да запалят много факли, за да продължи битката дори през нощта, което след това е предотвратено от Колеони, който я прекъсва. Раната на Ерколе се оказва сериозна и той рискува да умре; въпреки че е лекуван от отлични лекари, са му нужни цели две години, за да се възстанови напълно и след това е принуден да накуцва до края на живота си. Венецианците, които по-късно стават един от най-страшните му противници, го наричат Чото, т.е. Куция.Luciano Chiappini, Gli estensi. Mille anni di storia, Ferrara, Corbo Editore, 2001, с. 178

Конспирация на Пио ди Савоя През 1469 г. Джан Лодовико Пио ди Савоя, владетел на Сасуоло, Пиеро де Медичи и Галеацо Мария Сфорца планират заговор срещу Борсо и се опитват да въвлекат и Ерколе. Ерколе не приема поканата за предателство, но се преструва, че е съгласен със заговорниците и след това разказва за конспирацията на херцога, който по този начин успява да предотврати опасността, като арестува бунтовниците и убива няколко от тях. Джан Лодовико е обезглавен същата година и активите му са конфискувани от Господарство Ферара.

Херцог на Ферара, Модена и Реджо Наследяването на управлението на херцогството не е гладко. Борсо д’Есте, получил херцогската инвеститура от папата няколко месеца по-рано, се договаря тайно през 1461 г. с император Фридрих III Хабсбург, от когото зависи Херцогство Модена, Реджо и анексираните територии, за това неговият брат Ерколе да се издигне до властта на държавата и междувременно му поверява управлението на Модена. Това споразумение се пази в тайна до последно, за да се избегнат възможни конфликти в семейството, също като се има предвид, че законната наследствена линия би могла да премине от Леонело д’Есте към неговия син Николо, а и самият Николо очаква това решение.Luciano Chiappini, Gli estensi. Mille anni di storia, Ferrara, Corbo Editore, 2001, с. 163

Когато Борсо умира през нощта между 19 и 20 август 1471 г., Ерколе разговаря с Алберто – друг незаконен син на Николо III и възможен претендент за наследството, който се отказва от всичките си претенции към херцогството и се обявява на негова страна. По този начин Ерколе, който се подготвя известно време с група въоръжени мъже, готови в Кастелнуово, е провъзгласен за херцог на 20 август, докато градът, на негова страна, вика Diamante, Diamante!, имайки предвид девиза му. Николо, който в този момент е извън Ферара, не може да се противопостави по никакъв начин.Luciano Chiappini, Gli estensi. Mille anni di storia, Ferrara, Corbo Editore, 2001, с. 164Chiara Guarnieri (a cura di), Ferrara al tempo di Ercole I d'Este: scavi archeologici, restauri e riqualificazione urbana nel centro storico della città (PDF), Firenze, All'insegna del giglio, 2018, с. 13

Установяването на Ерколе като херцог изважда наяве две фракции: първата в негова подкрепа, а втората – на Николо. Първата първоначално включва различни семейства от Ферара и брата на Ерколе Алберто, както и Венеция, за която Ерколе се е сражавал преди това. Във втората влизат семейства от Ферара, папа Павел II, Лоренцо Медичи, Галеацо Мария Сфорца и Джовани II Бентивольо. На всички противници на града, които са напуснали в знак на протест, е предложена прошка, но тези, които не се връщат във Ферара в акт на подчинение, не са пощадени от смърт чрез бързи екзекуции и изтезания. Междувременно в Рим новият папа Сикст IV обявява Ерколе за законен херцог и той през 1473 г. се жени за Елеонора Арагонска, дъщеря на Фердинандо I Неаполитански. С пищната сватба новият херцог се възползва от възможността да промени съюзите, прекъсвайки някои и укрепвайки други.Luciano Chiappini, Gli estensi. Mille anni di storia, Ferrara, Corbo Editore, 2001, с. 156-158

Важен момент както за Ерколе, така и за династията, е раждането на сина му Алфонсо на 21 юли 1476 г. в Дворец „Скифаноя“. В града има тържества, които в някои случаи причиняват различни щети от ексцесии, като сериозни щети на нотариални офиси и пожари на портите на централния Дворец на разума.Chiara Guarnieri (a cura di), Ferrara al tempo di Ercole I d'Este: scavi archeologici, restauri e riqualificazione urbana nel centro storico della città (PDF), Firenze, All'insegna del giglio, 2018, с. 15

Бунт на Николо д'Есте

През 1476 г., малко след раждането на сина му Алфонсо и веднага след тържествата, свързани със събитието, Николо д'Есте, информиран за краткото отсъствие на Ерколе, който е в летния дворец „Делиция ди Белрингуардо“, окупира града, влизайки с около 600 въоръжени мъже. Той пътува по река По, идвайки от Мантуа с пет кораба, маскирани така, че да изглежда, че превозват само стоки.

Той се опита да влезе в херцогския дворец, за да окупира двора, но Елеонора, посредством Виа Коперта (защитена пътека на белетажа на двореца, свързваща северното крило на Общинския дворец със Замъка на Есте), заедно с трите си деца, се затваря в замъка, който е невъзможно да бъде превзет с малкото сили на нападателите. Веднага след като е предупреден за преврата на племенника си, Ерколе със своите служители тръгва за Ферара. Когато пристига близо до града, той е предупреден от втори пратеник, че Николо има със себе си поне 14 хил. мъже, и отива на различни места в херцогството, за да поиска оръжие и помощ от селяните и съюзниците, след което спира да събере хора в Луго. Междувременно Николо се опитва да привлече народа на своя страна, примамвайки го с обещание за намаляване на цената на пшеницата, тъй като през последните години има голям глад; той не успява, тъй като населението на Ферара остава лоялно към своя херцог.

След като откриват, че Николо е разпространил фалшив слух, като реално можел да разчита само на 600 пехотинци, братята на Ерколе Сиджизмондо и Риналдо повеждат въоръженото население срещу Николо и го принуждават да напусне града, и да се укрие близо до Бондено. Тук той е преследван от селското население, няколко от неговите поддръжници са убити, а други са отведени като пленници във Ферара. След това повечето от затворниците са освободени от херцог Ерколе, който се връща в града на следващата сутрин и е посрещнат от ликуващото население, а водачите на бунтовниците са публично обесени. Самият Николо е обезглавен; след екзекуцията тялото му е облечено в княжески дрехи и е придружено от внушителна погребална процесия в църквата „Сан Франческо“, където е положен в Червения ковчег,Marco Folin, Modelli internazionali e tradizioni signorili Mausolei estensi tra Tardo Medioevo e prima età Moderna, 2015, с. 171 използван като гроб от семейство Есте.

В този неуспешен опит да се завладее херцогството загиват най-малко 500 души и става ясно как се уреждат съюзите, благоприятни или не за Ерколе. Мантуа и Венеция например, които първоначално смятат този преврат за полезен за тяхната политика и които го улесняват по различен начин, не се намесват.Luciano Chiappini, Gli estensi. Mille anni di storia, Ferrara, Corbo Editore, 2001, с. 172-175

Война с Венеция Венеция, след първите официални действия за дистанциране от опита на Николо, започва да обвинява Ерколе, че е предал политиката на приятелство между Венецианската република и Ферара, която Борсо е поддържал дълго време и е чакал възможност да води война срещу херцогството на Есте. При заговора на Паци папа Сикст IV и Ерколе заемат противоположни позици, но за да атакуват Ферара (която е папско владение), е необходимо изричното одобрение на Сикст IV. Възможност за това се появява, когато Джироламо Риарио, племенник на папата, господар на Форли и Имола, се опитва да завладее Ферара.