Строци () са една от най-старите и важни фамилии във Флоренция, чиито исторически събития се преплитат с някои от най-значимите събития от Късното средновековие и Модерната епоха.

История Семейството произхожда от Фиезоле от XII век. То има къщи във Флоренция, където веднага става успешно и известно. Семейството живее в Кула „Строци“ и в съседните сгради, които и днес се намират на ул. „Моналда“. Убертино I Строци има двама сина – Джерио и Строца, които се бият в битката при Монтаперти, където Джерио умира през 1260 г. Чрез синовете на Джерио и Строца семейството се разклонява на две основни линии, които дават началото на различни клонове, разпространени в различни градове в Италия и в Европа, които обаче винаги поддържат имоти и връзки с града-„майка“ Флоренция, където се ражда богатството на Строци.

В политиката и обществения живот Благодарение на своето богатство и политически умения Строци са в центъра на всички политически повратни моменти в историята на Флоренция от XIII век нататък. Убертино II ди Джерио Строци е магистрат на Буономини („добрите мъже“) през 1281 г. и е първият от сем. Строци, който влиза в Магистратурата на Двумесечните приори на изкуствата през 1284 г. (т.е. на гилдиите, чиито приори упражняват изпълнителната власт и контролират всички служби на Флорентинската република). Неговият брат Росо ди Джерио Строци е издигнат през 1294 г., първият от своя дом, до гонфалониер на Флорентинската република: той поставя основата на богатството на Строци и помага за основаването на олигархията от богати семейства, които трябва да са начело на републиката.

Благодарение на финансовата дейност Строци стават изключително богати и за някои периоди (и до голяма част от XV век) са документирани като най-богатите във Флоренция. В подкрепа на оценката на богатството има регистър на данък, наречен prestanza – принудителен заем, искан от всички семейства в града през 1343 г.: ако Медичите са обложени с данък от 304 флорина, при Строци той е 2063 флорина. С откриването на множество банкови клонове в цяла Европа неговите потомци се разпростират навсякъде, придобивайки слава и богатство в Италия и в чужбина. Банката на Строци – една от основните във Флоренция от началото на XIV век, заема пари на папи и крале и има клонове в цяла Европа: Франция, Испания, Фландрия, както и банка в основните италиански дворове: Рим, Ферара, Венеция, Неапол, Палермо, Мантуа и др. Преди всичко изключително важната банкова дейност позволява на семейството в различните му клонове да изгради солидна икономическа база, от която произлизат длъжностите и почестите, покровителството и благородническите титли, които те получават от Анжуйските, Арагонските и Бурбонските суверени на Неапол, от суверените на Испания, от кралете на Франция, от императорите на Свещената Римска империя, от римските папи, както и от държателите на древните владения на Северна Италия като Гонзага, Висконти и Есте. Във всеки град Строци имат построени луксозни резиденции, които също имат представителна цел към тяхната знаменита клиентела, и са добре обучени като банкери в безмилостната конкуренция на Флоренция.

Неслучайно когато политическите условия са неблагоприятни за Строци, главите на семействата са заточени. Това се случва за първи път през 1382 г. на прекия племенник на Росо ди Джерио Строци, Томазо Строци, който е главен герой във Войната на осемте светии и който, вследствие на Бунта на Чомпи, намира убежище в Мантуа, посрещнат от Гондзага, където води клона на семейството си. Същото се случва по-късно, когато новият глава на семейството във Флоренция – прочутият Пала Строци (най-големият данъкоплатец на Флорентинската република, хуманист, банкер и влиятелен посланик, посветен в рицарството от Анжуйските крале на Неапол през 1415 г.) е заточен през 1434 г. от Козимо де Медичи Стари, чието семейство наскоро се е издигнало в икономическия и политически елит на Флоренция и твърдо държи властта през следващите векове. От този момент Пала Строци се мести в Падуа, а децата му във Ферара. Заедно с него от Флоренция са прогонени всички мъже от различните клонове на Строци. Някои по-късно успяват да се върнат, като например Филипо Строци Стари. Филипо, след като постига успех с Банката на Строци в Неапол, възстановява семейното богатство във Флоренция, където поставя началото на великолепния Палацо „Строци“, започнат през 1489 г.

Общо Строци дават на град Флоренция 93 приори на изкуствата (те упражняват изпълнителната власт и контролират всички служби на републиката) и шестнадесет гонфалониери на правосъдието; в същото време те, от различните клонове на семейството, са управители, съдии, посланици за Херцогство Мантуа, Херцогство Ферара, Рим и Папската държава, Венецианската република, Кралство Франция, Свещената Римска империя Империя, Сицилианското кралство, и заемат политически, военни и църковни длъжности.

През 1422 г. трима членове на семейството са посланици във Венецианската република по едно и също време: Уберто Строци от името на Маркграфство Мантуа, Нане Строци от Сеньория Ферара и известният хуманист Пала Строци от Флорентинската република (преди да бъде изгонен от Флоренция от Медичите през 1434 г.).

След Обединението на Италия през 19 век сем. Строци навлиза в политическия живот на новата държава чрез сенаторите: маркиз Луиджи Строци ди Мантова (1801-1868), принц Фердинандо Лоренцо Строци Майорка Ренци (1821-1878), принц Пиеро Строци Майорка Ренци (1855 – 1907).

В религията

Сред Строци има и религиозни лица, като блаженият Алесио Строци през XIV век – приор на базиликата „Санта Мария Новела“, кардинал Лоренцо Строци, архиепископ Леоне Строци, епископите Алесандро Строци, Роберто Строци, Луиджи Мария Строци. Представители на семейството заемат различни позиции във всички ордени на Църквата във Флоренция, Рим, Мантуа и другаде, по-специално в Доминиканския орден. В различните градове, където живеят Строци, те издигат своите благороднически параклиси и са патрони главно на църквите, управлявани от Доминиканците, като базиликата „Санта Мария Новела“ във Флоренция, църквата „Сан Доменико“ в Мантуа, църквата „Сан Доменико“ във Ферара, базиликите „Светилище на Блажената дева на Молино“ в Луго и „Санта Мария сопра Минерва“ в Рим. По-късно семейство Строци има представители сред Йезуитския орден, като проповедникът отец Томазо Строци в Неапол и в Рим. Те също така имат теолози в италианските университети, както и в Парижкия и в Оксфордския университет от XIV век.

Кондотиери

Преди всичко Строци са велики банкери в цяла Европа и в земите, известни по онова време, са политици, както и ценни кондотиери. Нане Строци (1376 – ?) е генерален командир на войските на Есте във Ферара. Уберто Строци от края на XIV век е кондотиер на Гонзага в Мантуа, както и Пиетро Строци в началото на XVI век. Известни са Леоне Строци, рицар на Малтийския орден през 1530 г., Пиеро Строци (назначен за маршал на Франция от крал Анри II през 1554 г.) и Филипо ди Пиеро Строци, генерален командир от Френската армия. Няколко членове на семейството се бият и загиват в битката при Лепанто (1571 г.) с позиции на военно командване, включително Пандолфо Строци, генерал на галерите на Ордена на Свети Стефан. Няколко членове на семейството са погребани в Катедралата „Свети Йоан" във Валета, Малта. През XVII век Пиетро Строци (1626 – 1664), граф на Шратентал, е австрийски генерал, убит от османците при обсадата на Нови Зрин (Хърватия) и паметникът му все още стои в Прага. Женен за Мария Катарина Кевенхюлер, той живее във Виена в Палат „Строци“ на Строцигасе. Синът му граф Якопо Строци е генерал и маршал-полковник на армиите на Свещената Римска империя.

Имигранти и пътешественици Към днешна дата има дузина различни патрициански клонове на семейство Строци, живели в различни италиански и чужди градове. Освен флорентинските, мантуанските и ферарските клонове има и тези, установени по търговските маршрути на Неапол, Палермо, Авиньон, Лион, както и във Фландрия, Барселона и Виена. Анибале Строци живее в Полша с потомци. Пиеро Строци (1483 - 1522), син на Андреа Строци (от клон Джерио) и Елизабета ди Пандолфо ди Джовани Ручелай, е изследовател, следващ португалците и Джовани да Емполи, участва в обсадата на Гоа през 1510 г., която става столица на вицекралството на Португалска Индия, в превземането на Малака в Малайзия, отива в Кочин и е сред първите европейци, които влизат в Индонезийския архипелаг на Молукските острови. Той умира без потомство, но други членове на семейството, произхождащи от клона на художника Дзаноби Строци (1412-1468), живеят в Гоа. Лоренцо Строци през втората половина на XVI век е най-влиятелният банкер в столицата на Португалското вицекралство, към когото се обръщат Медичите, както и флорентинските и по-общо италианските семейства, за да отвори и засили нови търговски пътища с Индия.

Между края на XV и XVI век, във века на великите географски открития, кораби от цяла Европа, въоръжени от италиански и флорентински търговски къщи (Берарди, Строци, Фрескобалди, Маркиони, Серниджи, Гонди) и командвани от Христофор Колумб, Америго Веспучи, Джон Кабот и Джовани да Варацано, извършват един от най-решителните подвизи в западната човешка история, удвоявайки границите на света до континенти, дотогава малко посещавани или непознати, от Източните Индии до Америка.

В изкуството

Безброй поръчки са поверени от различните клонове на сем. Строци на най-великите художници от Късното средновековие до Ренесанса, като Андреа Орканя, Беато Анджелико, Бенедето да Маяно, Дела Робия, Рафаело Санцио, Джулио Романо, Микеланджело Буонароти, Тициан. Изпъкват стенописите от XIV век от Нардо ди Чоне, структурирани според „Божествена комедия“ на Данте, полиптихът „Христос на трона и светци“ от Андреа Орканя за Параклис „Строци“ в Мантуа, в базиликата Санта Мария Новела във Флоренция; в същата базилика са и Параклисът на Благовещението, Параклисът на Филипо Строци с цикъла от фрески на Филипино Липи и гробницата на Филипо Строци Стари, дело на Бенедето да Маяно, който също го изобразява в бюст, днес в Лувъра. Мино да Фиезоле извайва бюста на Николо Строци (1454 г.), а Дезидерио да Сетиняно - този на Мариета Строци (1464 г.), и двата в Музея „Боде“ в Берлин. В Сакристията на църквата „Света Троица“ във Флоренция се намира Параклис „Строци“, поръчан от известния Пала Строци в чест на неговия баща Онофрио Строци и дело на Лоренцо Гиберти, който по-късно е наследен от Микелоцо, с творби на Пучо Капана, Джентиле да Фабриано, Лука дела Робия, и творбите „Сваляне от кръста“ от Лоренцо Монако и Фра Анджелико (днес в Музей „Сан Марко“) и „Поклонението на влъхвите“ от Джентиле да Фабриано (днес в Галерищ „Уфици“). Емблематично доказателство за поръчките, свързани с дипломатическия и търговски обмен на Строци, е картината „Тавола Строци“ от XV век, дарена от Филипо Строци Стари на крал Фердинандо I Арагонски. Тя е едно от най-известните изображения, достигнали до нас от Неапол в Анжуйската и Арагонската епоха. Поетът и политик Тито Веспасиано Строци от клона на Ферара е изобразен на портрет (сега във Фондация „Чини “ във Венеция) от Балдасаре д'Есте, извънбрачен син на Николо III д’Есте. В началото на XVI век, по случай сватбата между Аньоло Дони и Мадалена Строци, Рафаело създава известните „Портрет на Аньоло Дони“ и „Портрет на Мадалена Строци“, а Микеланджело – Тондо „Дони“, днес съхранявани в Уфици. Впоследствие Тициан създава „Портрет на Клариса Строци“ (сега в Берлинската картинна галерия), докато Мавзолеят на Пиетро Строци, днес в базиликата „Сант Андреа“ в Мантуа е от Бернардино Джермани по дизайн на Джулио Романо. Параклисът „Строци“ от XVII век в базиликата „Сант Андреа дела Вале“ в Рим е базиран на оригинален проект на Микеланджело и след това адаптиран за принц Леоне Строци, един от първите покровители на Лоренцо Бернини в Рим.

Дзаноби Строци (1412-1468), принадлежащ към второстепенен клон на семейството, участва в градския патрициат на Флоренция и самият той е художник и миниатюрист, един от основните сътрудници на Беато Анджелико.