Теснопътната железопътна линия Септември – Добринище е строена на шест етапа между 1921 и 1945 година. До 1942 г. за обслужването на пътническите и товарните превози по железопътната линия се използват парни локомотиви от сериите 50076 и 60076. Обозначението с малки цифри след номера на серията показва междурелсието, за което е конструиран локомотива. През 1942 г. са въведени в експлоатация дизелови мотриси „Ganz“, които поемат пътническите превози. С доставката на първите дизелови локомотиви „Henschel“ – Kassel серия 75, е прекратено използването на парни локомотиви.Деянов, Димитър, Стефан Деянов. Локомотивите на Българските държавни железници. София, ВТУ „Тодор Каблешков“ – София, 2008. ISBN 978-954-12-0150-3

Парни локомотиви

Първите локомотиви, които се използват още при строежа на железопътната линия, са теснопътните тендерни локомотиви от серията 176 – 1076, тип Пт 0-3-19. Те са двуцилиндрови, а парната им система е „Compound“. Строени по поръчка на Главна дирекция на Български държавни железници през 1922 г. в германската фабрика Reinmetall – Düsseldorf. През 1923 г. са доставени десетте локомотива от цялата серия. Те са приети в единственото по това време теснопътно депо в България, това в Червен бряг, и обслужват линията Червен бряг – Бяла Слатина. Първоначално един, а след това и втори локомотив е пренесен в Саранбей. Използват се при строежа на отсечката Саранбей – Лъджене. При откриването на линията са докарани още два локомотива и необходимите вагони. Тези локомотиви се използват и при строежа на отсечките Лъджене – Чепино баня и Татар Пазарджик – Варвара, а след това и в отсечката до Якоруда. По-късно возят пътническите влакове в отсечката Септември – Якоруда. След 1941 г. в депо Сараньово остават локомотивите №176 и №276, вторият домува във филиалното депо в Банско и се използва в откритото продължение до гара Банско. През 1946 г. машината е върната в Червен бряг, а локомотив №176 се използва като маневрен локомотив на гара Септември в продължение на 20 години.Деянов, Димитър, Стефан Деянов. Локомотивите на Българските държавни железници. София, ВТУ „Тодор Каблешков“ – София, 2008. ISBN 978-954-12-0150-3 с. 165 През 1966 г. е предаден за експонат в железопътния музей в Русе.Деянов, Димитър, Стефан Деянов. Локомотивите на Българските държавни железници. София, ВТУ „Тодор Каблешков“ – София, 2008. ISBN 978-954-12-0150-3 с. 166

През 1927 г. специално за теснопътната железопътна линия Саранбей-Чепино са доставени четири парни локомотива серия 50076, тип Тт 0-5-010 от фабрика „Чешкоморавска Колбен“ – Прага. Те са първите теснолинейни локомотиви в България с прегревател на парата и първите с 5 свързани колооси. Тези локомотиви са двуцилиндрови, а парната машина е система „Zwilling“. Тяхното предназначение е да возят товарните влакове по маршрута Септември – Велинград. Използват се в обслужването на влаковете по линията от началото на юни 1928 г.Деянов, Димитър, Стефан Деянов. Локомотивите на Българските държавни железници. София, ВТУ „Тодор Каблешков“ – София, 2008. ISBN 978-954-12-0150-3 с. 168 За задвижването на парните локомотиви по това време се използват кафяви въглища от мини „Пирин“. Поради увеличаващият се трафик и предстоящото откриване на линията до Якоруда, са закупени още два локомотива от същата серия. Това са машините № 50576 и № 50676, тип Тт 0-5-08. Те са строени през 1931 г. в Schwartzkopff – Berlin. От 1942 г. започва поетапно прехвърляне на локомотиви за обслужване на железопътната линия Червен бряг – Оряхово.Деянов, Димитър, Стефан Деянов. Локомотивите на Българските държавни железници. София, ВТУ „Тодор Каблешков“ – София, 2008. ISBN 978-954-12-0150-3 с. 169 През 1966 г. локомотив №50476 е прехвърлен в Червен бряг, през 1971 г. отново е върнат в локомотивното депо в Септември, където се използва за отоплярка. В днешно време се намира на коловозите на филиалното депо в Банско.Деянов, Димитър, Стефан Деянов. Локомотивите на Българските държавни железници. София, ВТУ „Тодор Каблешков“ – София, 2008. ISBN 978-954-12-0150-3 с. 170

На 27 октомври 1939 г. е договорена доставката на първите пет локомотива от серия 60076, тип 1-5-110. Те са строени в германската фабрика Schwartzkopff – Berlin. Доставени са в началото на 1941 г. и са пуснати в експлоатация между 31 януари и 11 март 1941 г. Предназначението им е за возене на товарни влакове по теснопътни участъци с големи наклони и много криви. До доставката на първите дизелови локомотиви са основната товарна серия по железопътната линия Септември – Добринище. След края на Втората световна война, през 1947 г. е подписан договор с Полша за доставка на следващите 10 локомотива от серията. Строителството им се извършва в Pierwsza fabryka lokomotyw w Polsce – Chrzanow. Пуснати са в експлоатация между 8 декември 1949 и 28 март 1950 г.Деянов, Димитър, Стефан Деянов. Локомотивите на Българските държавни железници. София, ВТУ „Тодор Каблешков“ – София, 2008. ISBN 978-954-12-0150-3 с. 172

Непосредствено след Втората световна война по теснопътната железопътна линия са в движение три парни локомотива „Mallet“ от серия 92.000. Поради липсата на локомотиви преди втората доставка на парни локомотиви от серия 60076, Българските държавни железници ги взема под наем от югославските железници. Те са строени през 1923 г. Това са единствените теснопътни 760 mm локомотиви, в движение по железопътните линии на България, които имат отделен воден резервоар – тендер. Конструктивната им скорост е 30 km/ч. След доставката на парните локомотиви от серия 60076 през 1949 – 1950 г., трите локомотива са върнати на югославските железници.

Дизелови мотриси

През 1942 г. за обслужване на пътническите превози по линията Септември – Якоруда са доставени три четириосни дизелови мотриси тип B1-B1 и три еднотипни с мотрисите вагони-ремаркета от унгарската фирма „Ганц“. Договорени са на 9 декември 1939 г., но пристигат през август 1941 г., подготвени са за пробни пътувания в края на годината. Поради наложителни корекции на железния път в участъка Септември – Велинград, са пуснати в експлоатация на 10 август 1942 г.Деянов, Димитър, Стефан Деянов. Локомотивите на Българските държавни железници. София, ВТУ „Тодор Каблешков“ – София, 2008. ISBN 978-954-12-0150-3 с. 265 Те са серия 81. Мощността им е 220 конски сили, а конструктивната скорост е 60 km/ч. Имат механична предавателна система. Състоят се от три прикачени вагона, всеки от тях разполага с шест пътнически места втора класа в самостоятелно купе и 35 места, които са дървени седалки и са трета класа, в общо пътническо отделение – салон. Помежду си двете пътнически отделения са разделени от машинно-багажно отделение, тоалетна и отоплителна кабина.Деянов, Димитър, Стефан Деянов. Локомотивите на Българските държавни железници. София, ВТУ „Тодор Каблешков“ – София, 2008. ISBN 978-954-12-0150-3 с. 264

През 1952 г. са закупени още четири мотриси от унгарската фирма „Ганц“, които се движат в участъците Септември – Добринище и Пазарджик – Варвара.Джалева-Чонкова, Анна, Евгени Костов, Милка Филипова, Ваня Харизанова. История на железниците в България. София, издателство на ВВТУ „Тодор Каблешков“, 1997. ISBN 954-12-0051-6. с. 107 Договорът е сключен на 16 март 1949 г., но поради липса на добре подготвени технически условия от страна на Българските държавни железници и възникналите спорове с „Ganz“ по въпроса за собствената маса на мотрисите, пристигането им се забавя и са пуснати в експлоатация през 1952 – 1953 г. Те са серия 05.0076 (82.00) тип на колоосите B'-B', четириосни с две талиги за скорост 60 km/ч. Мощността на двигателите им е увеличена, за да возят по два вагона по трудния планински профил на железопътната линия. Монтирани са 8-цилиндрови дизелови мотори с мощност 320 конски сили. Доставени са и шест пътнически вагона, всеки от който е с по шест места втора класа и 31 места трета класа, те са с 4 по-малко от предишната серия заради увеличаване на дължината на моторното отделение с 900 mm. Вътрешността им е разпределена подобно на серия 81, но в машинното отделение зад двигателя има стол и масичка за началник-влака. От 1966 г. всички влакове по железопътните участъци Септември-Добринище и Пазарджик-Варвара са заменени с дизелова тяга. До 1977 г. тези мотриси обслужват теснопътната железопътна линия Червен бряг – Оряхово.Деянов, Димитър, Стефан Деянов. Локомотивите на Българските държавни железници. София, ВТУ „Тодор Каблешков“ – София, 2008. ISBN 978-954-12-0150-3 с. 264-265

Дизеловите мотриси серия 81 се използват в продължение на 25 години, а от серия 82 – 14 години.Деянов, Димитър, Стефан Деянов. Локомотивите на Българските държавни железници. София, ВТУ „Тодор Каблешков“ – София, 2008. ISBN 978-954-12-0150-3 с. 265-266

Дизелови локомотиви

В периода 1961 – 1965 г. се появяват проблеми в експлоатационната дейност по теснопътните железопътни линии в Народна република България, поради недостатъчен тягов подвижен състав за осигуряване на нарасналия трафик. През 1963 г. в участъка Септември – Якоруда се извършват пробни пътувания с локомотив на Австрийските държавни железници с мощност 600 к.с., за да се установи най-подходящият тип влаков локомотив за междурелсие 760 mm. Тази мощност се оказва недостатъчна и се решава да бъде закупени локомотиви с мощност 1100 конски сили. По това време са най-мощните локомотиви в света за междурелсие 760 mm. Те се състоят от две челни командни кабини, разделени с машинно помещение. Дизеловият им двигател е четиритактов предкамерен със свръхпълнене и V-образно разположение на цилиндрите. Хидропредавателната им кутия работи с три хидротрансформатора, всеки от които се включва автоматично в определена част от скоростния диапазон за реализиране на най-ефективно пренасяне на мощността. Тези локомотиви са с конструктивна скорост 70 km/ч. Имат автоматична и допълнителна въздушна спирачка тип „Кнор“, устройство за бдителност активен тип, автоматично работещ парен котел за отопление на пътническите влакове, устройство за мазане на ребордите и модерни системи за управление и контрол.

Серия 75

През 1965 – 1966 г. от германската фирма „Henschel“ – Касел са доставени 10 броя теснопътни дизелхидравлични локомотива серия 75.00 тип B'-B'. Те са произведени през 1965 г. специално за железопътната линия Септември – Добринище. Те поемат изцяло пътническия и товарния трафик в участъците Септември – Добринище и Пазарджик – Варвара. Заместват дизеловите мотриси серия 81 и серия 82 при обслужването на далечни пътнически влакове и на парните локомотиви от серия 60076 при товарните превози. В разписанието за 1966 г. са пуснати в движение ускорени пътнически влакове. Те не спират на спирките и на някои гари, като така времепътуването е намалено с 1 час в сравнение с парните локомотиви.Деянов, Димитър, Стефан Деянов. Локомотивите на Българските държавни железници. София, ВТУ „Тодор Каблешков“ – София, 2008. ISBN 978-954-12-0150-3 с. 252

Серия 76