Харман кая е един от най-мащабните скално-изсечени праисторически култови комплекси на територията на Източни Родопи, намиращ се край махалите Абица и Гъсак в землището на село Биволяне, община Момчилград.
Обектът е известен и с българското наименование Равен камък. До този момент обектът не е проучван с помощта на системни археологически и геофизически методи. Между 2006 – 2013 г. обектът е изследван посредством теренни и кратки археологически разкопки от екип на доц. Стефанка Иванова. Информация за него дават в свои публикации: проф. Ана Радунчева (1990)РАДУНЧЕВА, А., Скални светилища от каменомедната епоха в Източните Родопи., ИИ на АИМ – БАН, т. ХVІІ, София, 1990, стр. 141 – 150., Мария Николчовска; Тодорова и Шукерова (1996)Николчовска, М., Тодорова, С., Шукерова, А. 1996. Момчилград (природа, археологически паметници, традиционна култура), МЦ по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, С. 1996, стр. 62 – 63. и проф. Валерия Фол (2000)ФОЛ, В. 2000. Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия. Унивеситетско издателство. „Св. Кл. Охридски“& Demax. София..
Особености Харман кая е разположен в Нановишката вулканска калдера и включва както естествени скални образувания, така и изкуствено изсечени в скалите структури – две пещери тип утроба, правоъгълни и кръгли басейни, трапецовидни ниши, наблюдателни площадки и един петроглиф наименован Пиленцето, който е разрушен от иманярска инвазия през 2017 година. Югозападните, южните и източните склонове на масива са отвесни скали, а билото му представлява заравнено плато. Масивът се пресича от долината на Карабедик дере. Скалите, които го изграждат, са среднокисели туфи и туфити със светъл, цвят с червеникав оттенък. В дерето при реката се срещат разноцветни опали, халцедони и ахати.С. Иванова, Н. Спасов, К. Бояджиев. Праисторически скални структури в м. Харман кая, мах. Гъсак, с. Биволяне. – Археологически открития и разкопки през 2011 г. София, 2012, 85 – 87
Откритие и датиране Праисторическият комплекс е частично проучен и повечето автори в миналото го определяли като древнотракийски. Обектът е регистриран от проф.Васил Миков още през 1941 г. Според него, в подножието на Харман кая личат останките на „най-големия тракийски град“, в който, освен очертанията на помещенията, ясно се виждат улиците и площадите. Зидарията, според Миков, е без хоросан, а керамиката, която е открил на терена, датира между VI и I век пр. Хр.МИКОВ, В.; Археологически находки в Източните Родопи. – Родопа 1941; бр. 1: 3 – 4.
Проф. Ана Радунчева го определя като принадлежащ към Халколита, а А. Шукерова го описва без да се ангажира с датирането на обекта. Според последните теренни проучвания и частични археологически изследвания от периода 2006 – 2013 г. извършен от интердисциплинарен научен екип под ръководството на доц.Стефанка Иванова (БАН), резултатите от сондажните проучвания дават убедителни доказателства, че скално изсечените обекти принадлежат към Халколита.Иванова и колектив 2013, Иванова, Колева В., Колев Д., Гълъбова Б., Атанасова – Тимева Н., Радунчева А., „Археологически проучвания в района на Харман кая в Източните Родопи“, АОР през 2012 г., ISNN 313 – 0899; стре. 84 – 87Иванова, Стефанка „Скални мистерии. Проучвания в Източните Родопи“ISBN 978-954-500-306-6, ИК Борина, София 2016
Описание и особености
Масивът е обграден от високи отвесни скали и проникването на територията на комплекса може да бъде осъществено само през долината на реката. Съвременният коларси път не е съществувал в праисторическите епохи, когато комплексът е възникнал. Двете условни врати към комплекса са при влизането на реката в масива и при нейното излизане. Най-условно двата входа са наречени западен и източен.
Точно преди влизането в долината се намира неголяма изкуствена пещера, която вероятно е обозначавала своеобразен вход към комплекса. Подобна роля вероятно са играели и трапецовидните ниши, които са изсечени на няколко места във високите отвесни скали, изсечени под самия им ръб. Нишите са видими отдалеч и не е възможно да останат незабелязани. На платото непосредствено над нишите са открити няколко кремъчни артефакта датиращи от средно-палеолитната епоха, което свидетелства, че районът е бил обитаван още от зората на човешката история – ок. 200 000 – 40 000 пр. Хр.).Иванова, Стефанка „Скални мистерии. Проучвания в Източните Родопи“ISBN 978-954-500-306-6, ИК Борина, София 2016
Своеобразният източен вход е разположен там, където реката излиза от скалния масив, където пътят е маркиран от праисторическият човек с шарапана, чиято надлъжна ос е насочена към най-източната структура на платото.
Двете скални структури, условно наречени Харман 1 и Харман 2 представляват две изравнени скални площадки, върху чиито повърхности са изсечени концентрични отворени кръгове, които са пресечени с радиално насочени улеи. Харманите са от изключителен научен интерес.
Харман 1 е с почти кръгла форма, а диаметърът му е 10 m., като на площадката са разположени неравномерно полуокръжности, пресечени с радиална линия с посока север-юг.
Харман 2 е с диаметър почти 15 m, а върху повърхността му са разположени единадесет, пресечени с радиална права окръжности.
И двете скални площадки са интерпретирани като структури свързани с астрономически изследвания.„Автохтонната релефна структура на скалния мегакомплекс Харман кая е използвана в епохата на Халколита за позиционни астрономически наблюдения на Слънцето по време на лятното и зимното слънцестоене.“. STOEV, A. AND OTHERS 2003. An arhaeoastronomical investigation of the Harman Kaya rock-cut megacomplex in the region of Dolna Chobanka village, Momchilgrad Municipality. In: Thracia XV. In honorem Annorum LXX Alexandri Fol. Institute of Thracology and Tangra TaNakRa Publishing House. Sofia, 323 – 334.Иванова, Стефанка „Скални мистерии. Проучвания в Източните Родопи“ISBN 978-954-500-306-6, ИК Борина, София 2016
Въпросът за произходът на двете скални площадки е все още обект на научна дискусия. Доц. Стефанка Иванова приема, че Харманите са с естествен произход, но впоследствие са били обработени от човека. Костова, Берберова и Гюров разглеждат амфитеатралните площадки като форми, които са естествени – получени чрез изветряне на вместващите скали.Б. Костова, Р. Берберова, Р. Гюров, Геоложки особености на Източните Родопи и влиянието им върху някои културни аспекти, НБУ Екологизация, София 2012
В периферията на скалната площадка на Харман 2 е оформено правоъгълно пространство с ниски стени, което вероятно е било използвано за наблюдателно място. На няколко метра североизточно от площадката е изсечен правоъгълен съд/басейн, а на още 8 m. източно от площадката е изсечен жертвеник/олтар, чиято форма и структура свидетелстват за значителна древност на това съоръжение. На 5 m източно от Харман 2 е разположена и скално-изсечена система от вкопани съдове – два кръгли и един правоъгълен. Кръглите издълбавания имат уникална коснтрукция, която не се среща на други подобни обекти от територията на Източните Родопи. Те са съставени от няколко пръстена, чийто диаметър намалява в дълбочина. Правоъгълният съд е свързан с единия от кръглите съдове чрез разположен до дъното му чучур, а високо под устието на кръглия съд има преливник, който води течността по скалната повърхност покрай площадката на Харман 2. Вторият кръгъл съд е без преливник и няма връзка с другите два.
Скалата, която местните наричат Мечката е разположена в долината и е разположена северозападно от площадката на Харман 2. На западната ѝ страна са изсечени 13 трапецовидни ниши, а други две ниши са изсечени на южното лице на скалата. Повърхността на западната страна на скалата е предварително обработена и изгладена, за да бъдат изсечени нишите. Под западната страна, където са изсечени нишите е разположен и олтар/жертвеник, който според доц. Иванова маркира пътя към скалният масив Рудникът, разположен на 15 m. северно на Мечката.
Скалната група Рудникът е разположена под скалната площадка на Харман 2. Подножието на скалната група е покрито с дребни скални късове или т.нар. „отвал“ – ситуация характерна за пространството около входа на галериите за добив на руда. На върха на скалната група е организирано наблюдателно място с добра видимост на юг и югозапад. Между скалните късове са регистрирани и множество керамични фрагменти датиращи от Халколита. В основата на скалната група е регистрирана и малка пещера тип утроба. В нея са открити керамични фрагменти и над 10 броя каменни топки, по повърхността на които има следи от употребата им като чукалки – вероятно са използвани за различни дейности свързани с добива на руда.Иванова, Стефанка „Скални мистерии. Проучвания в Източните Родопи“ISBN 978-954-500-306-6, ИК Борина, София 2016
Малката пещера е разположена на западната страна на скалният масив върху платото. Входът на пещерата е маркиран с една трапецовидна ниша, изсечена на лявата стена на входа – пещерата е дълбока 7 m. Пред пещерата са намерени множество керамични фрагменти, кремъчни артефакти и животински кости, датиращи от Халколита.Всички фрагменти се отнасят към Халколита. Част от тях – биконични профили, някои части от паници и украсите са типични за късната фаза на Халколита.Иванова, Стефанка „Скални мистерии. Проучвания в Източните Родопи“ISBN 978-954-500-306-6, ИК Борина, София 2016Харман Кая; Проект Скално-изсечените свети места на Траките и на други палеобалкански и древноанатолийски народи .
Въпреки малките размери на пещерата, количеството на фрагменти при нея е много голямо, което вероятно потвърждава важността на това пространство за праисторическия човек. Важността на ритуалите извършвани при тази малка пещера е било от значение за живота на общността.
Голямата пещера утроба е разположена в подножието на платото. Тя е карстова, а дълбочината ѝ е 20 m, а по стените ѝ са регистрирани следи от обработка. През есента и зимата на 2007 г. пещерата става обект на иманярска инвазия и подът ѝ е разкопан изцяло, като седиментите са изхвърлени пред входа на пещерата. При прегледа на купчината пръст са открити фрагменти енеолитна керамика, няколко кремъчни артефакта и фрагмент от идол.