Джон Симънс Барт () е съвременен американски писател, автор на романи и разкази, един от бащите на американския постмодернизъм.
Биография Джон Барт е роден на 27 май 1930 г. в Кеймбридж (Мериленд). Още от дете го наричат Джак. Барт има по-голям брат, Бил, и сестра близначка, Джил. За кратко следва основна теория и майсторство на оркестрацията в Джулиард,Townsend, Victoria. Pennsylvania Center for the Book. Spring 2005. преди да бъде приет в Университета „Джонс Хопкинс“, където получава бакалавърска (през 1951) и магистърска степен (през 1952). Магистърската му дипломна работа е конспектът за роман Дрехата на Нес.
Барт преподава като професор в Пенсилванския държавен университет () между 1953 и 1965 г. През 60-те години („силните години на Америка“) се премества в Държавния университет на Ню Йорк в Бъфало (), където преподава между 1965 и 1973 г. През този период се запознава със „забележителните есета“ на аржентинския писател Хорхе Луис Борхес, който го вдъхновява за сборника с разкази Изгубен в увеселителния парк.Джон Барт, Въведение към The Literature of Exhaustion („Литературата на изтощението“), в The Friday Book, 1984.
След това преподава в Бостънския университет (гост професор, 1972 – 73) и Университета „Джонс Хопкинс“ (1973 – 95), преди да се пенсионира през 1995 г.
Творчество Писателската кариера на Барт започва с Плаващата опера (1956) и Краят на пътя (1958), два кратки романа, които се занимават съответно с дискусионни теми като самоубийството и абортите. Те са откровено „реалистични“ повествования; както по-късно остроумно отбелязва самият Барт, те „не знаят, че са романи“.Джон Барт, Послеслов към изданието на романа The Sot-Weed Factor от 1987 г. (Doubleday Anchor Edition).
Факторът махорка (1960) първоначално е замислен като роман, завършващ трилогия, отпочната с първите два „реалистични“ романа на Барт, но като резултат от промяната в художествените възгледи на писателя, той е развит в крайна сметка в съвсем друг проект. С този свой роман Барт открива за себе си постмодернизъм.Clavier, Berndt. John Barth and postmodernism: spatiality, travel, montage, 2007, pp.165 – 7.
Следващият роман на Барт, Момчето козле Джайлс (над 800 страници), е суперфикция (speculative fiction), основана на представата за университета като универсум. Момче, отгледано от кози, открива човешката си природа и се превръща в спасител на разказ, представен като компютърен файл, предаден на Барт, който отрича, че разказът е негов. В хода на романа Джайлс осъществява всички задачи, предписани от Джоузеф Камбъл във влиятелната му книга Героят с хиляди лица. Докато пише романа си, Барт държи закарфичен на стената на работния си кабинет списък с тези задачи.
Сборникът с разкази Изгубен в увеселителния парк (1968) и сборникът с три повести Химера (1972) са още по-ярки представители на метафикционалната проза, поставяща на преден план процеса на самото писане и използваща активно похвата „разказ в разказа“. Химера е единият от двата романа носители на Националната награда за белетристика за 1973 г.
В романа ПИСМА (1979) Барт вкарва в действие героите от първите си шест книги.
Издадената през 1994 г. Имало едно време: Плаваща опера разиграва различни стереотипни герои, герои архетипи, в стереотипни за литературата ситуации.
Възгледи и художествени критерии Творчеството на Барт се характеризира с историческо съзнание за литературната традиция и с практикуване на пренаписването, типично за постмодернизма. Сам казва: „Не съм сигурен какъв е възгледът ми за историята, но със сигурност включва толериране на повторението и завръщането, преоркестрирането и репризата.“Amy J. Elias, Sublime desire: history and post-1960s fiction, 2001, p.224. Lampkin, Loretta M. and Barth, John „An Interview with John Barth“, в сп. Contemporary Literature, Vol. 29, No. 4 (Winter, 1988), pp. 485 – 497. За постмодерното художествено светоусещане на Барт централен похват е пародията.Linda Hutcheon, Narcissistic narrative: the metafictional paradox, pp.50 – 1.
През 1967 г. Барт публикува често цитираното и полемично есе, приемано за манифест на американския постмодернизъм, The Literature of Exhaustion (първа публикация в сп. The Atlantic, 1967). В него реализмът е описан като морално остаряла традиция; собствените си творби Барт си представя като „романи, които наподобяват формата на роман, с автор, който играе ролята на автор“.„... novels which imitate the form of a novel, by an author who imitates the role of author“ – p.72.
Барт на български И трите повести от най-добре приетата му книга – „Химера“, са преведени в началото на 80-те години и публикувани в различни броеве на списание „Съвременник“.
Признание и награди 1956 – Финалист за Националната награда за белетристика () за романа Плаващата опера„National Book Awards – 1956“ на сайта на Фондацията за Националната книжна награда. 1966 – Стипендия за литература на Националния институт на изкуствата и словесността () 1965 – Носител на наградата на Университета „Брендайс“ () за креативност в литературата 1965 – 66 – Стипендия за литература на Рокфелеровата фондация 1968 – Номинация за Националната награда за белетристика за романа Lost in the Funhouse. 1973 – Носител на Националната награда за белетристика с романа си Химера (поделя я с Джон Едуард Уилямс и романа му „Август“„National Book Awards – 1973“ на сайта на Фондацията за Националната книжна награда. 1974 – Избран за член на Американската академия на изкуствата и словесността () 1974 – Избран за член на Американската академия на изкуствата и науките () 1997 – Носител на наградата „Франсис Скот Фицджералд“ за изключителен принос за американската белетристика () 1998 – Носител на наградата на Фондация „Ланан“ () за цялостен принос 1998 – Носител на наградата ПЕН/Меламъд за майсторство в разказа () 1999 – Носител на наградата на Общество „Енок Прат“ за цялостен принос в литературата () 2008 – Носител на иранската литературна награда „Рузи Розегари“ за най-добра преводна белетристична творба за Плаващата опера„John Barth Wins Iranian Literary Prize“ , Powell's Books. Изказване на Джон Барт при получаване на иранската литературна награда „Рузи Розегари“ .
Библиография Белетристика The Floating Opera („Плаващата опера“) (1956) The End of the Road („Краят на пътя“) (1958) The Sot-Weed Factor („Факторът махорка“) (1960) Giles Goat-Boy, or, The Revised New Syllabus („Момчето козле Джайлс или Преработеният нов конспект“) (1966) Lost in the Funhouse: Fiction for Print, Tape, Live Voice („Изгубен в увеселителния парк: Проза за отпечатване, записване на лента, жив глас“) (разкази) (1968) Chimera („Химера“) (три свързани повести) (1972) първата повест „Дуниазадиада“ е издадена в бр.2 на списание „Съвременник“ от 1992 г. LETTERS („ПИСМА“) (1979) Sabbatical: A Romance („Седмата година: Романс“) (1982) The Tidewater Tales („Разкази за наводнения“) (1987) The Last Voyage of Somebody the Sailor („Последното пътуване на моряка Някой“) (1991) Once upon a Time: A Floating Opera („Имало едно време: Плаваща опера“) (мемоарен роман) (1994) On with the Story („На ти с историята“) (разкази) (1996) Coming Soon!!!: A Narrative („Очаквайте скоро!!!: Повествование“) (2001) The Book of Ten Nights and a Night: Eleven Stories („Книга на десетте нощи плюс още една: Единайсет разказа“) (2004) Where Three Roads Meet („Там, където се събират три пътя“) (три свързани повести) (2005) The Development: Nine Stories („Напредък: Девет разказа“) (2008) Every Third Thought: A Novel in Five Seasons („Всяка трета помисъл: Роман в пет сезона“) (2011)
Есета The Friday Book („Книга на петъците“) (1984) Further Fridays („Още петъци“) (1995) Final Fridays („Последни петъци“) (2012)
За него Rovit, Earl, „The Novel as Parody: John Barth.“ Critique 6 (Fall 1963).
Бележки
Външни препратки George Plimpton, John Barth, The Art of Fiction No. 86, Paris Review, Spring 1985 John Barth Information Center – официален сайт, посветен на творчеството на Барт Джон Барт на сайта Scriptorium North American Postmodern Fiction: John Barth click!, разказ на Барт, фокусиран върху хипертекстуалността Реч по приемането на Националната награда за белетристика
Категория:Писатели постмодернисти Категория:Американски автори на разкази Категория:Американски писатели фантасти Категория:Американски романисти Категория:Американски сатирици Категория:Американски есеисти Категория:Бостънски университет Категория:Родени в Мериленд Категория:Починали във Флорида