V-образен двигател (също „V“-двигател) е често срещана конфигурация на двигател с вътрешно горене. При тези двигатели цилиндрите (с буталата) са разделени на две групи („банки“), всяка в отделна равнина. Равнините са разположени една спрямо друга под формата на буквата V, т.е. образуват ъгъл, когато се гледат по дължината на оста на коляновия вал. Конфигурацията на V-образните двигатели обикновено намалява общата дължина на двигателя, височината и теглото в сравнение с еквивалентен редови двигател.

История Първият V-образен двигател е двуцилиндров (V2 двигател, V-близнак), построен през 1889 г. от Готлиб Даймлер по проект на Вилхелм Майбах. От 1903 г. V8 двигатели са произвеждани за самолети и състезания с моторни лодки от френската фирма „Société Antoinette“ по проект на Леон Левавасьор (Léon Levavasseur), въз основа на натрупания му опит с линейни четирицилиндрови редови двигатели. През 1904 г. фирмата Putney Motor Works завършва нов V12 двигател за морски състезателни лодки – това е първият произведен V12 двигател за обща употреба.

Характеристики Обикновено всяка двойка бутала от всяка цилиндрова банка споделя една мотовилкова шийка на коляновия вал чрез две мотовилки. Въпреки това, някои V-образни двигатели имат двуполюсни колена, докато други V конфигурации включват отделни шийки за всяка мотовилка (машинен елемент).

V-образните двигатели обикновено са по-компактни в сравнение с редовите двигатели при еднакъв брой и обем на цилиндрите. Този ефект се увеличава с броя на цилиндрите в двигателя. Няма забележима разлика в общата площ между V-образен и редови двуцилиндров двигател, докато V8 двигателите са много по-компактни от редовите ​​осемцилиндрови двигатели.

Различните ъгли на банките с цилиндри се използват в различни V-образни двигатели. В зависимост от броя на цилиндрите, обикновено има определен ъгъл, при който се получава по-голяма стабилност на двигателя. V-образните двигатели с много тесен ъгъл между банките с цилиндри комбинират някои от предимствата на V-двигателя и редовия двигател (главно откъм компактност), както и някои от недостатъците. Концепцията е доста стара и използвана за първи път от Lancia през 1920 г., но скоро след това доработена от групата Volkswagen с техните нови VR двигатели.

Някои V образни конфигурации са много добре балансирани и гладко работещи, а други са по-малко гладко работещи от еквивалентните им редови двигатели. С оптимален ъгъл (22,5°, 45°, 67,5°, 90°, 112,5°, 135° или 157,5° за двутактов; 45°, 90° или 135° за 4-тактов), V16 двигателите са равномерно разпределени цикли на запалването и имат добър баланс. При V12 двигателите се получава ефектът на два редови ​​6 цилиндрови двигателя, свързани заедно, и се получава много добър баланс, когато V-ъгълът е 60° или 120° за четиритактов (30°, 60°, 90°, 120° или 150° за двутактов). Други, като на V2, V4, V6, V8 в една равнина V10, имат повишени вибрации и като цяло се нуждаят от балансиращи валове.

Обърнати двигатели Вижте също: Редови двигател (авиация)

Някои видове V-образни двигатели са изградени като обърнати двигатели, най-често при самолетите. Предимствата включват по-добра видимост при самолетите с един двигател на самолета и по-нисък център на тежестта. Примери от Втората световна война включват германската Daimler-Benz DB 601, Junkers Jumo и Argus Motoren с бутални двигатели.

Специфични конфигурации Обичайна практика за V-образните двигатели е да бъдат описани с „V#“ нотация, където # е колко броят на цилиндрите в двигателя:

V2 двигател, наричан също „V-близнак“ V3 двигател V4 двигател V5 двигател V6 двигател V8 двигател V10 двигател V12 двигател V14 двигател V16 двигател V18 двигател V20 двигател V24 двигател

Вижте също VR6 двигател Редови двигател

Източници

Категория:Двигатели